Показват най-новите находки от неолитна Слатина
В края на тазгодишния археологически сезон екипът на Националния археологически институт с музей на Българска академия на науките под управлението на чл.-кор. Васил Николов ще покаже най-новите находки от разкопките на Слатина. На 19 октомври, събота, от 10 до 15 ч. археолозите ще опишат за живота в Софийското поле отпреди 8000 години.
Малцина знаят, че европейската цивилизация се ражда и развива в незначителен район от Европа, в който българските земи имат централно място. Това става през интервала от края на VІІ до последните епохи на V хилядолетие прочие Хр.
Тогава тук се заселват едни от първите земеделци и скотовъдци на европейския континент, които в търсене на подобаващи за установен живот природно-климатични условия, донасят новия занаят. Така на брега на Слатинска река поражда и бързо се развива едно от най-големите селища на първата европейска цивилизация, останките от което в този момент се отбелязват като Слатина-София.
Особено място в живота на тази антична цивилизация заема архитектурата – строителство на къщи и други постройки, отбранителни и обредни уреди. Натрупалите се остатъци от траялия половин хилядолетие живот край Слатинска река доближават дебелина съвсем 4 метра.
Значителна част от този културен слой е унищожена, само че въпреки всичко още има задоволително благоприятни условия да бъде разчетена информацията от древността. Това прави от 1985 година насам екипът на НАИМ – Българска академия на науките под управлението на проф. Николов.
През целия интервал на археологически изследвания на обекта археолозите си сътрудничат с Регионален исторически музей – София. Там постъпват и всички предмети от живота на античните хора, част от които през предходната година бяха показани в музейна галерия.
Финансирането на разкопките на Слатинското населено място през последните години се реализира по стратегия Култура на Столична община.
Малцина знаят, че европейската цивилизация се ражда и развива в незначителен район от Европа, в който българските земи имат централно място. Това става през интервала от края на VІІ до последните епохи на V хилядолетие прочие Хр.
Тогава тук се заселват едни от първите земеделци и скотовъдци на европейския континент, които в търсене на подобаващи за установен живот природно-климатични условия, донасят новия занаят. Така на брега на Слатинска река поражда и бързо се развива едно от най-големите селища на първата европейска цивилизация, останките от което в този момент се отбелязват като Слатина-София.
Особено място в живота на тази антична цивилизация заема архитектурата – строителство на къщи и други постройки, отбранителни и обредни уреди. Натрупалите се остатъци от траялия половин хилядолетие живот край Слатинска река доближават дебелина съвсем 4 метра.
Значителна част от този културен слой е унищожена, само че въпреки всичко още има задоволително благоприятни условия да бъде разчетена информацията от древността. Това прави от 1985 година насам екипът на НАИМ – Българска академия на науките под управлението на проф. Николов.
През целия интервал на археологически изследвания на обекта археолозите си сътрудничат с Регионален исторически музей – София. Там постъпват и всички предмети от живота на античните хора, част от които през предходната година бяха показани в музейна галерия.
Финансирането на разкопките на Слатинското населено място през последните години се реализира по стратегия Култура на Столична община.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ