Тежка карма тегне над къщата на Яворов, смъртта гостува често
В края на септември Столична община брои 1,5 млн. лв. за къщата на Пейо Яворов, която беше оповестена на търг от частен правосъден реализатор. Така емблематичната постройка на улица „ Раковска” 136 ще продължи да бъде музей, а градската администрация ще може да се погрижи за нейната реорганизация, написа trafficnews.bg.
Освен от фенове на един от най-романтичните български поети, къщата евентуално ще бъде посетена от мнозина и поради мрачната си популярност.
„ Над дома тегне тежка карма от миналото”, изцяло съществено предизвести предходните притежатели на парцела литературоведът проф. Михаил Неделчев.
И даже приписа на злокобната поличба нещастието, споходило видния масон Валери Митков, чиято ложа в продължение на няколко години се разпореждаше с парцела. Бизнесменът е печално известният притежател на цех "Миджур ", в който на 1 октомври 2014 се взривиха муниции. Тогава почина синът на Митков. Драмата се случи тъкмо 100 години след гибелта на Пейо Яворов, който на. 29 октомври 1914 година взима огромна доза отрова и се прострелва.
Домът на улица „ Раковска” е място на няколко самоубийства - първото е на обичаната на поета Лора Каравелова. Второто е на самия Яворов, който се гръмва в слепоочието, само че остава жив, губейки зрението си.
Твърди се, че на същия етаж си тегли патрона на 9 септември 1944 година капитан Константин Стоянов, спечелил си прякора Кървавия Кочо поради злокобната си популярност като комендант на София в годините на белия гнет. Тогава са избити без съд и присъда стотици комунисти и техни симпатизанти като възмездие за взривяването на църквата „ Св. Неделя” през 1925 година В по-ново време в къщата поставя завършек на живота си и охранител на дома-музей.
Строежът на внушителната постройка по поръчка на чиновника в Сметната палата Васил Беленски стартира през 1899 година и продължава до 1903. Инициалите на стопанина са изписани върху предната фасада и могат да се видят и през днешния ден. Архитектите са били фенове на стила сецесион, настоящ по това време в Европа.
Друга присъща линия на интериора от това време е огромният лампион, ситуиран до стената в дневната. Самата структура на постройката е гредоред.
След построяването й къщата е измежду най-впечатляващите в центъра на София. Затова и хванала окото на бясно влюбените Пейо Яворов и Лора Каравелова, щерка на видния политик и общественик Петко Каравелов. Преди това двамата живеели в мансардата на поета на ъгъла на "Солунска " и "Витоша ", само че тя била прекомерно тясна.
Двамата наемат втория етаж на постройката на "Раковска ", където в този момент се намира музейната експозиция. Съвместният им живот в дома продължава от 27 ноември 1912 година до трагичния завършек на 30 ноември 1913 година, когато след поредна сцена на ревнивост Лора се прострелва.
След нея прави опит да се самоубие и самият Яворов, само че бива избавен. Срещу поета е заведено дело за ликвидиране. През идващите единадесет месеца съкрушеният създател живее на улица „ Солунска “, до момента в който на 29 октомври 1914 година не поставя завършек на живота си.
Посетителите на къщата-музей са посрещани в двора от монумент на Яворов, изваян от скулптора Иван Блажев. Негово копие може да бъде забелязано на така наречен Яворови скали в Поморие.
Музейната експозиция се състои от четири стаи: гостната, кабинетът, спалнята и трапезарията.
В гостната стая по това време се събират посетителите на Пейо Яворов и Лора Каравелова – техни близки другари, най-вече от креативните кръгове. В тази стая през днешния ден е окачена черната рокля на Лора, с която тя е облечена в часа на самоубийството си.
С нея тя минава и под венчило с обичания си стихотворец, три дни, преди Яворов да отиде на фронта на Балканската война.
В дъното на стаята е комплициран портретът на бащата на Лора – Петко Каравелов. В средата на стаята пък са окачени портретите на Яворов и на неговата брачна половинка.
Малката масичка в западната стая е мястото, на което поетът оставя своето предсмъртно писмо. „ Моята блага Лора се простреля сама. Ида и аз след нея “, написва Яворов и дръпва спусъка, само че ориста взема решение да оцелее.
Днес писмото се пази под стъкло в същата стаичка. В тогавашната столова са подредени движимостите, които Яворов е употребил в края на своя живот – в последната негова квартира, която се намира на пресечката на бул. „ Витоша “ и ул. „ Солунска “ в София.
Посетителите могат да се срещнат също с персоналната библиотека на поета, оръжейната му сбирка, част от ръкописите му и истински фотографии на него и фамилията му.
Самата история на къщата на улица „ Раковска” също е цялостна с драми и обрати. След идването на комунистите на власт притежателите са интернирани в провинцията, а постройката - национализирана.
До превръщането й в музей през 1963 година се стига след дълги разногласия и големите старания на Ганка Найденова- Стоилова, племенница на Яворов. Тя съумява да убеди за концепцията някои от най-големите престижи в социалистическа България - от Вълко Червенков до акад. Тодор Павлов.
Известният художник и брачен партньор на Ганка Найденова Васил Стоилов разпродава картините си, с цел да набави средства за ремонта. Прави и копия на картините на двама холандски художници, които Лора сортира за стаите им с Яворов. Самата Найденова подарява над 200 експоната, сред които златни обици и сребърни пафти на Яворовата майка, кръстче с косата на Мина, портрет на поета, рисуван от Васил Стоилов през 1904 година
След Десети ноември двете сестри наследници съумяват да си върнат къщата при реституцията, само че в края на XX век я продават. Впоследствие постройката става владеене на фондация „ Отворено общество “, а през 2009 година е закупена от масонска ложа. Следва нова въртележка със притежатели, до момента в който в последна сметка поради насъбрани задължения е оповестена за обмен.
Така след доста премеждия и обрати къщата, станала очевидец на бурната и трагична обич сред Пейо Яворов и Лора Каравелова, затвори сложна страница от своята история и към този момент е владеене на Столична община.
Освен от фенове на един от най-романтичните български поети, къщата евентуално ще бъде посетена от мнозина и поради мрачната си популярност.
„ Над дома тегне тежка карма от миналото”, изцяло съществено предизвести предходните притежатели на парцела литературоведът проф. Михаил Неделчев.
И даже приписа на злокобната поличба нещастието, споходило видния масон Валери Митков, чиято ложа в продължение на няколко години се разпореждаше с парцела. Бизнесменът е печално известният притежател на цех "Миджур ", в който на 1 октомври 2014 се взривиха муниции. Тогава почина синът на Митков. Драмата се случи тъкмо 100 години след гибелта на Пейо Яворов, който на. 29 октомври 1914 година взима огромна доза отрова и се прострелва.
Домът на улица „ Раковска” е място на няколко самоубийства - първото е на обичаната на поета Лора Каравелова. Второто е на самия Яворов, който се гръмва в слепоочието, само че остава жив, губейки зрението си.
Твърди се, че на същия етаж си тегли патрона на 9 септември 1944 година капитан Константин Стоянов, спечелил си прякора Кървавия Кочо поради злокобната си популярност като комендант на София в годините на белия гнет. Тогава са избити без съд и присъда стотици комунисти и техни симпатизанти като възмездие за взривяването на църквата „ Св. Неделя” през 1925 година В по-ново време в къщата поставя завършек на живота си и охранител на дома-музей.
Строежът на внушителната постройка по поръчка на чиновника в Сметната палата Васил Беленски стартира през 1899 година и продължава до 1903. Инициалите на стопанина са изписани върху предната фасада и могат да се видят и през днешния ден. Архитектите са били фенове на стила сецесион, настоящ по това време в Европа.
Друга присъща линия на интериора от това време е огромният лампион, ситуиран до стената в дневната. Самата структура на постройката е гредоред.
След построяването й къщата е измежду най-впечатляващите в центъра на София. Затова и хванала окото на бясно влюбените Пейо Яворов и Лора Каравелова, щерка на видния политик и общественик Петко Каравелов. Преди това двамата живеели в мансардата на поета на ъгъла на "Солунска " и "Витоша ", само че тя била прекомерно тясна.
Двамата наемат втория етаж на постройката на "Раковска ", където в този момент се намира музейната експозиция. Съвместният им живот в дома продължава от 27 ноември 1912 година до трагичния завършек на 30 ноември 1913 година, когато след поредна сцена на ревнивост Лора се прострелва.
След нея прави опит да се самоубие и самият Яворов, само че бива избавен. Срещу поета е заведено дело за ликвидиране. През идващите единадесет месеца съкрушеният създател живее на улица „ Солунска “, до момента в който на 29 октомври 1914 година не поставя завършек на живота си.
Посетителите на къщата-музей са посрещани в двора от монумент на Яворов, изваян от скулптора Иван Блажев. Негово копие може да бъде забелязано на така наречен Яворови скали в Поморие.
Музейната експозиция се състои от четири стаи: гостната, кабинетът, спалнята и трапезарията.
В гостната стая по това време се събират посетителите на Пейо Яворов и Лора Каравелова – техни близки другари, най-вече от креативните кръгове. В тази стая през днешния ден е окачена черната рокля на Лора, с която тя е облечена в часа на самоубийството си.
С нея тя минава и под венчило с обичания си стихотворец, три дни, преди Яворов да отиде на фронта на Балканската война.
В дъното на стаята е комплициран портретът на бащата на Лора – Петко Каравелов. В средата на стаята пък са окачени портретите на Яворов и на неговата брачна половинка.
Малката масичка в западната стая е мястото, на което поетът оставя своето предсмъртно писмо. „ Моята блага Лора се простреля сама. Ида и аз след нея “, написва Яворов и дръпва спусъка, само че ориста взема решение да оцелее.
Днес писмото се пази под стъкло в същата стаичка. В тогавашната столова са подредени движимостите, които Яворов е употребил в края на своя живот – в последната негова квартира, която се намира на пресечката на бул. „ Витоша “ и ул. „ Солунска “ в София.
Посетителите могат да се срещнат също с персоналната библиотека на поета, оръжейната му сбирка, част от ръкописите му и истински фотографии на него и фамилията му.
Самата история на къщата на улица „ Раковска” също е цялостна с драми и обрати. След идването на комунистите на власт притежателите са интернирани в провинцията, а постройката - национализирана.
До превръщането й в музей през 1963 година се стига след дълги разногласия и големите старания на Ганка Найденова- Стоилова, племенница на Яворов. Тя съумява да убеди за концепцията някои от най-големите престижи в социалистическа България - от Вълко Червенков до акад. Тодор Павлов.
Известният художник и брачен партньор на Ганка Найденова Васил Стоилов разпродава картините си, с цел да набави средства за ремонта. Прави и копия на картините на двама холандски художници, които Лора сортира за стаите им с Яворов. Самата Найденова подарява над 200 експоната, сред които златни обици и сребърни пафти на Яворовата майка, кръстче с косата на Мина, портрет на поета, рисуван от Васил Стоилов през 1904 година
След Десети ноември двете сестри наследници съумяват да си върнат къщата при реституцията, само че в края на XX век я продават. Впоследствие постройката става владеене на фондация „ Отворено общество “, а през 2009 година е закупена от масонска ложа. Следва нова въртележка със притежатели, до момента в който в последна сметка поради насъбрани задължения е оповестена за обмен.
Така след доста премеждия и обрати къщата, станала очевидец на бурната и трагична обич сред Пейо Яворов и Лора Каравелова, затвори сложна страница от своята история и към този момент е владеене на Столична община.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ