За какво ни е това нещо в края на небцето
В края на небцето ни, видимо непотребен и ненужен, виси мъжецът. Той обаче служи за няколко действия, нито една от които не е изключително нужна на множеството хора – по тази причина и може да се отстрани без изключително осезаеми последици.
Всъщност, увулата, както е другото му име – от латинското „ uvola “, което значи „ дребен грозд “ – постоянно се отстранява с увулоплатофарингопластика, главно с цел да се помогне на хора с сънна апнея. А също и обичайно в някои страни – постоянно като част от обред, с който се третират всички „ заболявания на гърлото “, както и като лекуване за всичко от повръщане и диария до закъснение на растежа и даже анорексия. Днес такива ритуали към момента се организират от разнообразни етнически групи в Еритрея, Етиопия, Кения, Нигер, Нигерия, Сиера Леоне и Зарма.
Мъжецът е нужен за артикулацията – той взаимодейства със задната част на езика, с небцето и с идващия от белите дробове въздух за образуването на гърлени звукове в езици като френския и арабския. Но може би най-важната му роля е за поддържането на влагата в гърлото, тъй като в него в действителност има много слюнчени жлези. Когато мускулните нишки в мъжеца се свият, отделя се слюнка, която се разнася из гърлото и устата ни, до момента в който приказваме или преглъщаме. Затова и един от честите проблеми при премахването му е изсъхнало гърло.
С помощта на същите тези мускули, мъжецът оказва помощ на небцето да затвори прехода сред гърлото и носа ни – по този начин нареченият назофаринкс или носоглътка – когато приказваме или преглъщаме, и по този начин да спре течности или късчета храна да отидат в носа ни и при тирада да насочи въздуха от дробовете към устата.
Именно звуковата роля на увулата кара някои да считат, че тя взе участие и в поддържането на прелестен звук на гласа ни – тъй като оказва помощ и за резонанса, и за това гласа ни да не звучи назално (носово). Небцето ни обаче като цяло е изцяло задоволително да затвори назофаринкса. В редки случаи има хора, при които това не е по този начин – те имат велофарингеална непълнота, поради която с изключение на, че от време на време им влиза храна в носа, имат и проблеми с произнасянето на съгласни като „ б “.
И по този начин, главната доктрина е, че мъжецът е част от говорния ни уред и това е повода да го имаме. Донякъде нерешително, като доказателство в поддръжка на това идва фактът, че с изключение на хората единствено още при няколко животни е била видяна увула. И става въпрос за обособени животни, не за скотски типове: „ През 1992 откриватели преглеждат устните кухини на разнообразни животни… (включително) кучета, коне, крави, овце и маймуни… От всички животни в изследването, дребни недоразвити увули са открити единствено при два павиана. “
…
Друга функционалност на мъжеца е при рефлекса за връща наличието на хранопровода ни, т.е. за предизвикателство на рефлекса за повръщане. Той е един от петте елементи на тялото ни, които могат да задействат този инстикт като другите са горната част на устата, сливиците и задната част на езика и гърлото. Да имаш нещо което виси в задната част на устата и което може да те накара да повърнеш, явно е потребно и по-надеждно от останалите варианти. Спрямо метода ни на живот и главно обстоятелството, че не живеем към този момент в пещери, а в цивилизовано общество, още веднъж хората без мъжец не търпят неудобства поради загубата му.
