В края на миналия век, през 1999 г. с постановление

В края на предишния век, през 1999 година с разпореждане на Министерския съвет се основава Национален център по детска онкохематология. Година по-късно центърът се преобразува в първата по рода си у нас Специализирана болница за интензивно лекуване на деца с онкохематологични болести. Три години по-рано е разкрито трансплантационно поделение и за първи път в България се прави трансплантация на костен мозък на 10-годишно дете със стабилен израстък. Трансплантацията е автоложна ( със стволови кафези на самия пациент). През 2001 година е осъществена и първата алогенна трансплантация ( със стволови кафези от непознат дарител). До края на 2005 година са осъществени над 80 трансплантации на стволови кафези.

През 2015 година болничното заведение се влива в ИСУЛ като една от клиниките ѝ, а центърът за костно-мозъчни трансплантации към клиниката се обособява като главно звено, извършващо тази активност.

Двайсет години по-късно бурно стартиралата трансплантационна активност е занулена. По данни на Изпълнителна организация " Медицински контрол " от началото на 2023 година до момента в клиниката на ИСУЛ не е осъществена нито една костно-мозъчна трансплантация.

Същевременно при започване на февруари дете от клиниката незабавно беше превозено в Любляна, Словения, за трансплантация на стволови кафези. Спартанът хвърча, а проф. Константинов (шеф на клиниката) изясни, че детето ще бъде лекувано с революционна терапия, получила Нобелова премия. Безответен е въпросът за какво тази терапия се ползва в Словения, а не и у нас? Би бил значим, в случай че не стоеше фактът, че все още във водещия ни център по костно-мозъчни трансплантации в действителност никой никого не трансплантира. А лекарите в клиниката несъмнено са положителни, удостоверяват го и родителите на болните деца.

Същевременно, съгласно статистиката, децата, които се нуждаят от костно-мозъчна трансплантация у нас годишно са сред 25-30. Какво се случва с тях - насочват се към клиники отвън страната. А звеното в ИСУЛ извършва всички останали действия, които планува лекуването на деца с онкохематологични болести. И те не са малко.

Обяснението на управлението на клиниката за спрялата трансплантационна активност е " кадрови недостиг ". Под кадрови недостиг разбираме липса на медицински сестри, които да се грижат за децата с онкохематологични болести. От лятото насам те са главно четири и интерес към позицията няма.

Ръководството на ИСУЛ пробва да реши казуса с острия дефицит на сестри в клиниката с 20% нарастване на заплатите, с включването на студенти по медицина като болногледачи и помощ от педиатричната болница " Проф. доктор Иван Митев " при потребност, само че казусът остава.

Кадровият недостиг е грижа на управлението на болничното заведение, споделят от здравното министерство и прецизират, че главните клинични пътеки, по които НЗОК заплаща за осъществяването на този тип лечебна активност, се покачват непрестанно в последните години, планувано е и ново нарастване, а трансплантационните действия се поемат от бюджета на Министерство на здравеопазването.

През лятото от Сдружението на децата с онкохематологични болести също предизвестяват, че казусът с клиниката в ИСУЛ се задълбочава, търсят реакция от здравното министерство. В отговор чуват, че сега няма отраслов зам.-министър, защото Бойко Пенков е освободен. Сигнали са подадени и от управлението на болничното заведение, и от управлението на клиниката - от Министерство на здравеопазването изчакват. И по този начин до началото на ноември, когато се разчува, че в клиниката няма топла вода. Всъщност топла вода няма от лятото. И не е единствено до топлата вода. Условията в стаите са мизерни.

Родители излизат на митинг пред отрасловото министерство и най-накрая оттова се задействат. Започват инспекции, пояснения от болничното заведение, от Топлофикация, от които не излиза наяве кой е отговорен.

Според управлението на болничното заведение топла вода има, само че би трябвало да се чака да се оттече, тъй като тръбата е дълга, поради отдалечеността на клиниката. От Топлофикация изясняват, че регулацията къде да тече топлата вода се прави от външна компания и се прави със знанието на управлението. От ИСУЛ споделят още, че са почнали ремонт, който е съвсем към финала. От Министерство на здравеопазването пък оповестяват, че ще стартира подобен. Батакът е цялостен.

Същевременно ден след сигналите, без оттичане, топлата вода внезапно потегля. Да се чуди човек по какъв начин става - нито тръбата е станала по-къса, нито клиниката е трансформирала разположението си, нито ремонтът е приключен (а съгласно Министерство на здравеопазването дори не е започнал).

Логично е при всеобщата индиферентност да се допусна, че в действителност лекуването на детски онкохематологични болести не е печеливша активност. Звеното даже генерира загуби, защото дребните пациенти престояват в болничното заведение месец, от време на време повече.

Лечението не всеки път е стандартно, постоянно има обстановки, в които би трябвало да се променя; постанова се кръвопреливане; появяват се инфекции, които се лекуват с извънредно скъпи антибиотици. Освен това огромна част от медикаментите за лекуване на онкоболни деца не са утвърдени у нас, купуват се по специфичен ред, за което родителите би трябвало да подават документи в Касата. Специфично, скъпо, непредвидимо лекуване и не изключително известно в лечебните ни заведения.

Освен в София, клиника за лекуване на деца с рак на кръвта има единствено във Варна, в държавната университетска болница. Няма частна болница, в която да е разкрита сходна активност. Вероятно никой към този момент не се чуди за какво.