Лидер не ставаш. Лидер се раждаш.
В края на предходната седмица именитият герой Валентин Йорданов отпразнува своя 59-и рожден ден. Емблемата на европейската и международна битка е седемкратен планетарен първенец и седемкратен европейски номер едно по свободна битка, в категория до 52 кг. На игрите в Атланта през 1996 година той покори и олимпийския връх.
Валентин Йорданов е приет е за един от най-хубавите и сполучливи състезатели в историята на този спорт . В продължение на 19 години той бе президент на Българската федерация по битка, а към този момент е почетен водач на организацията.
В събота Йорданов сподели за какво всички, които дават благо и драго за битката и посвещават цялото си време, старания и изобщо целия си живот, го сочат за непостижим образец за подражателство .
Вместо да е със фамилията си на своя празник и да гледа битките от Държавния шампионат в уеб страницата на федерацията, в комфорта и уюта на личния си дом, Йорданов беше в Сливен . Плътно до тепиха. Редом с актуалните и бъдещите първенци на страната , от които ще чакаме да не престават да ни радват и през тази толкоз значима и определяща предолимпийска година.
Източник:
Валентин Йорданов чудесно осъзнава, че няма по-добър и гръмък метод за една общественост, за спортисти, натоварени със сериозен капацитет да се оправят с конкурените си за местата в Токио, от това да видят своя идол онлайн . Да усещат, че той се интересува не просто от достиженията им, от крайния резултат, а от метода, по който те са реализирани. От целия развой. От всички тези дребни предпоставки и причини, които в последна сметка се акумулират, с цел да произведат първокласен артикул . Качествен герой. Който е стимулиран до краен лимит. Не единствено материално. Но и психически.
Защото вижда любовта към най-българския спорт в очите на едно великолепие .
Вижда, че не празните приказки и заучените изречения, а дейностите и делата са тези, които дефинират действителността и задават вярната тенденция на развиване, която би трябвало да бъде следвана. Ако крайната цел в действителност са допустимо най-високите достижения. В Европа, света и там, където имената на първенците отекват през вековете - на магическия, необхватен и неосъществим Олимп.
Валентин Йорданов пред ТОПСПОРТ: Българската битка има бъдеще, разполагаме с чудесни гении!
" Без триумфите, публиката няма да я има "
Валентин Йорданов, а след него и Христо Маринов, имаха и евентуално ще имат своите критици, в ролята им на президенти на федерацията. Биват упреквани за голям брой дребни, незначителни елементи. От хора, които не бяха в Сливен... Които не са и в Димитровград, нито на шампионатите в Бургас, нито в Стара Загора. Избират дивана в хола пред дребното останало пространство директно до тепиха, заради струпалите се треньори, другари и почитатели, подвикващи на борещия се сега играч какво и по какъв начин би трябвало да направи, с цел да завоюва битката си.
Източник:
Критиката е нещо положително. Само обаче когато е градивна. А когато е " диванна ", значи едно огромно нищо . Шум в информационния канал. На който сигурно Валентин Йорданов, Христо Маринов, Валентин Райчев, Александър Томов, Кирил Вътев и всички останали, които са постоянно зад тила на българските борци, респективно на българската битка - на процедура, с физическото си съществуване в залата, не обръщат внимание. По всяка възможност не се трогват изключително от него.
На рождения си ден, година преди своя празник, избираш поддръжката към очакванията на България за европейски, международни и олимпийски върхове. Избираш залата. Избираш тепиха. Избираш битката . Както преди, по този начин и в този момент, по този начин и вечно.
Не си задължен да го правиш, само че това не е въпрос на джентълменство. Не е и подобен на проява на съпричастност. Излишна пищност. Не. Това е обич . Към спорта, в който започваш като дете, а в случай че си приключил чудесно своята работа, оставаш вечно като легенда.
Валентин Йорданов е приет е за един от най-хубавите и сполучливи състезатели в историята на този спорт . В продължение на 19 години той бе президент на Българската федерация по битка, а към този момент е почетен водач на организацията.
В събота Йорданов сподели за какво всички, които дават благо и драго за битката и посвещават цялото си време, старания и изобщо целия си живот, го сочат за непостижим образец за подражателство .
Вместо да е със фамилията си на своя празник и да гледа битките от Държавния шампионат в уеб страницата на федерацията, в комфорта и уюта на личния си дом, Йорданов беше в Сливен . Плътно до тепиха. Редом с актуалните и бъдещите първенци на страната , от които ще чакаме да не престават да ни радват и през тази толкоз значима и определяща предолимпийска година.
Източник:
Валентин Йорданов чудесно осъзнава, че няма по-добър и гръмък метод за една общественост, за спортисти, натоварени със сериозен капацитет да се оправят с конкурените си за местата в Токио, от това да видят своя идол онлайн . Да усещат, че той се интересува не просто от достиженията им, от крайния резултат, а от метода, по който те са реализирани. От целия развой. От всички тези дребни предпоставки и причини, които в последна сметка се акумулират, с цел да произведат първокласен артикул . Качествен герой. Който е стимулиран до краен лимит. Не единствено материално. Но и психически.
Защото вижда любовта към най-българския спорт в очите на едно великолепие .
Вижда, че не празните приказки и заучените изречения, а дейностите и делата са тези, които дефинират действителността и задават вярната тенденция на развиване, която би трябвало да бъде следвана. Ако крайната цел в действителност са допустимо най-високите достижения. В Европа, света и там, където имената на първенците отекват през вековете - на магическия, необхватен и неосъществим Олимп.
Валентин Йорданов пред ТОПСПОРТ: Българската битка има бъдеще, разполагаме с чудесни гении!
" Без триумфите, публиката няма да я има "
Валентин Йорданов, а след него и Христо Маринов, имаха и евентуално ще имат своите критици, в ролята им на президенти на федерацията. Биват упреквани за голям брой дребни, незначителни елементи. От хора, които не бяха в Сливен... Които не са и в Димитровград, нито на шампионатите в Бургас, нито в Стара Загора. Избират дивана в хола пред дребното останало пространство директно до тепиха, заради струпалите се треньори, другари и почитатели, подвикващи на борещия се сега играч какво и по какъв начин би трябвало да направи, с цел да завоюва битката си.
Източник:
Критиката е нещо положително. Само обаче когато е градивна. А когато е " диванна ", значи едно огромно нищо . Шум в информационния канал. На който сигурно Валентин Йорданов, Христо Маринов, Валентин Райчев, Александър Томов, Кирил Вътев и всички останали, които са постоянно зад тила на българските борци, респективно на българската битка - на процедура, с физическото си съществуване в залата, не обръщат внимание. По всяка възможност не се трогват изключително от него.
На рождения си ден, година преди своя празник, избираш поддръжката към очакванията на България за европейски, международни и олимпийски върхове. Избираш залата. Избираш тепиха. Избираш битката . Както преди, по този начин и в този момент, по този начин и вечно.
Не си задължен да го правиш, само че това не е въпрос на джентълменство. Не е и подобен на проява на съпричастност. Излишна пищност. Не. Това е обич . Към спорта, в който започваш като дете, а в случай че си приключил чудесно своята работа, оставаш вечно като легенда.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ