Стефан Тафров: Трудностите пред България в ЕС са преодолими с открити и честни политици
В края на предходната седмица дипломатът Стефан Тафров организира среща с жители на Велико Търново. Той е претендент на обединяване „ Демократична България “ за член на Европейския парламент от Европейската национална партия. Тафров завоюва безапелационно предварителните избори на „ Да, България “ за евродепутати , извършени в електронен формат посредством особено мобилно приложение.
Председателят на локалната организация на „ Да, България “ Сева Памукчиева показа господин Тафров като посланик, политик и държавник с богата биография. Владее шест езика. Още от 80-те години той е бил част от неофициалните групи, които сплотяват жители срещу комунистическия режим . Член и създател на цивилен сдружения за отбрана на човешките права и поощряване на демокрацията в България, включително Клуба за поддръжка на гласността и преустройството. По-късно е бил дипломат на България в няколко европейски страни, измежду които Франция, Италия, Англия, непрекъснат представител в ЮНЕСКО и два пъти непрекъснат представител на България в Организация на обединените нации. През м. март 2001 година става първият български дипломат , притежател на най-високата степен на Ордена на Почетния легион на Франция. Стефан Тафров показа възгледите си за мястото на България в Европейския съюз и бъдещето на Европа:
" - Историческият избор на България е да бъде в Европа , там, където нашите предшественици са желали да бъде, там, където строителите на модерна България са желали да бъде, по думите на писателя Симеон Радев. Скоро следва 140 годишнината от приемането на Търновската конституция , центърът на тържествата ще бъде тук, във Велико Търново, в тази вълнуваща постройка, издигната от занаятчия Колю Фичето. Хубаво е да си припомняме, че свободата, демокрацията и независимостта на България са свързани с нашата европейска принадлежност. Именно по тази причина европейските избори са доста значими. На тях ще се реши не просто съотношението сред българските политически сили, а и съотношението сред политическите сили в европейски мащаб. На тези избори ще се сблъскат челно проевропейските политически сили , към които принадлежи Демократична България и антиевропейските всъщност политически сили. Демократична България е съюз на три политически сили – Демократи за мощна България, Зелените и „ Да, България “. Ние се противопоставяме на популизма както в европейски проект, по този начин и в български проект , и подлагаме на критика всички партии на статуквото по тази причина, че не реформират България и по този начин отслабват нейните позиции в Европа, и пречат на основната задача на България да взе участие в ядрото на Европейския съюз, там, където се взимат решенията. Тук става дума за същински народен интерес. Ще употребявам една дипломатическа метафора - в дипломацията има едни маси, към които се събират значимите страни, значимите политици и взимат сериозните решения. Когато една страна не е показана към тази маса, тя е в менюто и другите, които са към масата вземат решение какво да вършат . Ето това аз не желая да се случва с България. Именно по тази причина ние би трябвало да се представим добре на тези избори, с цел да покажем на тези партии - на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия, на Движение за права и свободи и така наречен патриоти, че това, което правят в България сега е неприемливо, че то отслабва позициите ни и че би трябвало да трансформират метода, по който ръководят България и метода, по който пазят българските ползи в Европейския съюз.
За себе си виждам като най-важната задача възобновяване на доверието към България в Европа , тъй като то сега е накърнено. България към този момент 12 години след присъединението си към Европейския съюз си остава най-бедната страна , за нея се приказва като за най-корумпираната страна и е ясно, че с този облик, който имаме пред нашите европейски сътрудници, мъчно можем да се преборим да седнем към онази значима маса и да участваме във взимането на решенията, които дефинират и нашата орис. Защото ориста на нашата страна е обвързвана с Европейския съюз, европейският път няма опция и всички изследвания демонстрират, че той е ценностният избор на България . Младите българи отиват да учат основно в Европа.
Защо споделям, че би трябвало да се възвърне накърненото доверие?
Защото не ни одобряват в Шенгенското пространство, което се гради на доверие. Там страните делегират на други страни правото да пазят техните граници и би трябвало да им имат цялостно доверие. Шенгенската зона е една огромна страна, в която няма вътрешни граници . Има единствено външни граници и страните-членки би трябвало да са сигурни, че сътрудниците от зоната няма да пускат терористи и нарушители. Как да имат доверие на България, като се знае, че нашите секрети служби за жалост са инфилтрирани от непознати секрети служби. Как да имат доверие в една страна, в която се разхождат съветски сътрудници. Другият фактор е хаоса в нашите гранични управляващи. Вражески сътрудници могат да влязат гладко и да отидат в друга страна от Европейския съюз, и да създадат атентат. Ние сме една пробита страна като разграден двор, която не може да пази Шенгенските граници.
Вторият образец за дефицита на доверие е Еврозоната . За да ни пуснат има официални чисто финансови критерии, на които България дава отговор. Но още веднъж тук излиза въпросът за доверието. Как да се има доверие в една финансова система, в която има казусът КТБ . За размерите на българската финансова система той е един прелом, чиито последици още усещаме. Тътенът от сриването на КТБ още отеква, още го плащаме и никой не е наказан за него . От известно време текът така наречен стрес-тестове на Европейската Централна банка, които би трябвало да ревизират същинското положение на нашите банки, с цел да ни одобряват в предверието на Еврозоната. Първият резултат от тези стрес-тестове е, че подуправителят и член на Управителния съвет на Българска народна банка Димитър Костов подаде оставка. В банковият свят би трябвало да има основно доверие. Така че, доверие, доверие, доверие – това е най-дефицитната стока за България.
Ще попитате - по какъв начин се набира това доверие?!
Това, което нашите представители от държавното управление на Бойко Борисов непрестанно вършат е да показват обстановката в България в розово - демокрацията процъфтява, ние сме най-хубавите европейци. Само че всички страни, пред които се приказват тези неща, си имат свои посолства в България, които си правят работата. И те споделят – българите нямат доверие към своите институции . Най-малко доверие имат към правосъдната система. Например, в случай че Вие сте немски или френски евентуален вложител, ще се замислите преди да дойдете в една страна, дали ще получите правдивост, в случай че имате търговски разногласия. Подходът да се показва всичко в България в розова светлина е неработещ метод по мнение на Демократична България.
Единственият метод да се възвърне ненапълно доверието е да се споделя истината. Защото когато казвате истината, вие ставате по-достоверен източник на информация за България. И давате знак към Европейската общоност, че в България има хора, които са същински европейци, интелигентни и мислещи, които в действителност заслужават да бъдат подкрепени. Моето обръщение към нашите сътрудници в Европейски Съюз е – подкрепете нас, демократичната общественост, ние съществуваме, не ни отписвайте. Това е огромната заплаха сега – да ни отпишат, тъй като могат да кажат: " Тези българи постоянно ще бъдат корумпирани и най-бедни, и нямат потенциал да вземат решение дружно с нас бъдещето на Европейския съюз “ .
Ние, от Демократична България, имаме доста съществени хрумвания и доста на практика, по какъв начин да променим към по-добро взаимоотношенията сред Европейски Съюз и България по този начин, че те да оказват помощ на нашата страна в по-голяма степен, в сравнение с в този момент. Ще дам образец. Аз съм представител на „ Да, България “ с ръководител Христо Иванов, който се опита да направи по този начин нужната правосъдна промяна и сега, в който Бойко Борисов не даде поддръжка за нея, той си подаде оставката. И Христо сътвори „ Да, България “ и продължи тази битка за правосъдна промяна с политически средства. Тази задача, да реформираме българското правораздаване по този начин, че преди всичко българските жители, само че и нашите европейски сътрудници най-накрая да имат доверие към правораздаването, може да бъде подкрепена по-добре от Европейския съюз, в сравнение с до момента. Това е нашето мнение.
Какво се случва по този въпрос? България беше призната на 1-ви януари 2007 година в Европейски Съюз условно. Европейците знаеха, че ситуацията на правовата страна в България не е ослепително . И разпоредиха на Европейската комисия да изготвя годишни отчети, с които да следи промяната, да прави рекомендации, да изпраща специалисти да оказват помощ, да бъде сериозна към нас. В началото може би вършеха някаква работа тези отчети, само че в един миг станаха толкоз беззъби, че престанаха да имат каквото и да е влияние върху нещата и в този момент сега имаме вицепремиер, само че не знаем нещо да е направено по промяната. Докладите към този момент не правят работа, тъй като в европейските политически фамилии прекомерно доста разчитат на своите членове от България с цел да гласоподават и си затварят очите за безобразията, които правят тези членове... Така, че ние от Демократична България би трябвало да споделяме тази много неприятна истина на нашите сътрудници и да ги заставим да трансформират своите ходове в България, да оказват един кардинален напън върху нашите ръководещи, по този начин, че да оказват помощ на тези от нас, които също се борят за промяна на правораздаването.
Напоследък, вие сте очевидци на цялата история към участието на партията на Виктор Орбан в Европейската национална партия. Виктор Орбан е един образец за посткомунистически водач и много подкупен автократ – ограничи свободата на медиите, на гражданското общество, стартира и една антиевропейска акция в последно време, с което си навлече гнева на доста от своите сътрудници от ЕНП, само че да се стигне до този миг те чакаха 10 години. ДСБ се причисли към тези членове на ЕНП, които желаят изключването на Виктор Орбан от ЕНП, и това е една кардинална и доста почтена позиция от страна на нашите политически сътрудници. Аз мисля, че в един миг Орбан ще бъде изключен от ЕНП и най-малкото е ясно и за слепците, че ЕНП е дистанцирана.
Нищо сходно не се случва от страна на ЕНП към най-големия член от България ГЕРБ. Нещо повече, преди две или три седмици претендентът на ЕНП за ръководител на Европейската комисия, който е представител на Германския християн-социален съюз Манфред Вебер пожела триумф на ГЕРБ на европейските избори без да си дава сметка, че има и други членове на ЕНП от България, които не са съгласни с ГЕРБ и се борят. Очакваме и призоваваме ЕНП най-малко с нещо да се дистанцира от това, което прави ГЕРБ... На няколко пъти към този момент ГЕРБ изпада в малцинство както в Европейския парламент, по този начин и вътре в ЕНП. Спомняте си, че по казусът „ Скрипал “ множеството страни, членки на Европейски Съюз и НАТО, в това число Съединени американски щати, експулсираха съветски дипломати в символ на взаимност с Англия, откакто се потвърди, че това е дело на съветските секрети служби, само че Българското държавно управление отпред с Бойко Борисов не ги последва.
По предложение на Европейската комисия стартира процедура против Унгария за неспазване на европейските контракти, правилата на демограцията и така нататък Отново ЕНП в своето голямо болшинство поддържа това решение на Европейския парламент, а депутатите от ГЕРБ поддържаха Орбан.
Онзи ден Европейският парламент одобри решение, с което замразява договарянията с Турция за участие в Европейския съюз. Депутатите от ГЕРБ и депутатите от Движение за права и свободи гласоподаваха срещу това решение, и останаха в малцинство в своите парламентарни групи. Отново тяхното отношение към диктаторския режим основава възприятието, че тези партии не пазят европейските полезности и правила. Ще кажете – България е прилежаща страна и ние би трябвало да имаме положителни връзки с Турция. Само че, ясно е, че с този диктаторски режим на Ердоган Турция няма никакъв късмет да бъде призната в Европейски Съюз , те самите го знаят. Не е ли по-добре, вместо да се държим рабски по отношение на режима на Ердоган, ние, България и ръководещата партия, да им кажем – нямате никакъв късмет за Европейски Съюз, и ние да поемем вътре в Европейски Съюз самодейността за отбягване на това двуличие и тази симулативност на договаряния сред Европейски Съюз и Турция, и да кажем – очевидно е, че участието в Европейски Съюз няма да стане, само че дайте да изработим друга формула на съдействие сред Европейски Съюз и Турция, има такива хрумвания в Европа за засилено партньорство в икономическата област, има Митнически съюз на Европейски Съюз и така нататък Нека България да вземе самодейността, ние по-добре познаваме района. Нека имаме самочувствие и вместо България да се крие по ъглите по този внимателен въпрос, ние хем да защитим правилата, хем да дадем някакъв образец в европейската дипломация. Това е моята концепция. Между другото, нашият представител в Европейския парламент от ДСБ Светослав Малинов гласоподава за това решение напълно вярно.
Въпреки тези случаи на непокорство на ГЕРБ в демократичното семейство на ЕНП, то продължава да не споделя и една дума за държанието на ГЕРБ . Могат да кажат доста във връзка с това, че няма никакво напредване в битката с корупцията по високите етажи на властта , което Европейската комисия постоянно е желала. Обвиненията против кметовете на Златица и Созопол не е битка против корупцията по високите етажи на властта. Кметът на Созопол е определен с поддръжката на ГЕРБ и към този момент е толкоз неуместен, че това обвиняване от прокуратурата убива неговата кандидатура и изважда ГЕРБ от неуместното състояние да го поддържа за още един мандат – това е задачата на цялата интервенция. Няма никакви данни, че България има някакъв прогрес в битката с корупцията по високите етажи на властта.
Друг образец – в Румъния имаше една смела прокурорка Лаура Кьовеши , която извърши доста съществени промени в това отношение. Корумпираното настоящо държавно управление я махна от тази позиция и в този момент, когато тя се кандидатира за основен прокурор на Европейски Съюз, се пробва да й попречи. Как мислите, че гласоподава България? Европейският парламент я поддържа, само че депутатите от ГЕРБ не гласоподаваха. Как гласоподава държавното управление ? Имаше скришен избор и авторитетното издание „ Файненшъл таймс “ споделя, че по молба на румънците, България, Унгария и Полша са дали своят вот против Лаура Кьовеши. И ние питаме ГЕРБ, питаме Бойко Борисов - по какъв начин гласоподава България и каква е българската позиция по кандидатурата на Лаура Кьовеши, само че те не споделят. Ще ви кажа за какво – тъй като се опасяват, че стане ли Лаура Кьовеши, една жена, която е фактически желязната лейди – 80% от нейните актове устоят в съда, върнала е 3 милиарда евро на европейските данъкоплатци с помощта на делата, които е водила за корупция в Румъния, тя ще свърши работа, тъй като познава посткомунистическата реалност и ще се оправи и в българската реалност. Ето от това се опасяват ръководещите. Всички тези неща би трябвало да се взимат поради, би трябвало да бъдат казвани и нека да стане в случай че имаме в Европейския парламент хора, които да го вършат.
Така, че в случай че съм пристигнал през днешния ден във Велико Търново за следващ път да диря Вашето доверие, то е с цел да ви кажа тези неща, да ви обесня, че това ще бъде моят метод – открит и почтен, без да се премълчават компликациите на България, тъй като това не води до нищо хубаво за България. Води просто до един обезверен опит за замазване на очи, в действителност ни държи дълготрайно в едно извънредно нежелано положение, при което западните ни сътрудници ни тикат непрестанно в периферията, тупат ни по рамото и ни изолират от значимите решения. Това е нашия основен боязън в Демократична България, че при тази Европа на две или повече скорости, която се основава, България ще бъде на третата скорост, даже не и на втората. Дошъл съм да помоля за Вашата поддръжка, с цел да мога да правя тази много значима работа и да защитя почтено ползите на Демократична България. “
След забавна, откровена и продължителна полемика с присъстващите, господин Тафров общително отговори и на въпросите на Actualno.com:
С кои достижения на български общественик и посланик се гордеете най-вече?
- Най-много се гордея с признаването на Македония от България. Знаете, България беше първата страна в света, която призна Македония като самостоятелна страна на 15 януари 1992 година. Тогава бях настоящият министър на външните работи и способствах министър ръководителят Филип Димитров и неговото държавно управление да вземат решение за признаването на Македония, което се оказа едно от най-важните решения, което България в миналото е взимала след рухването на комунизма и предопредели триумфа на българската външна политика на Балканите. Тогава се говореше, че надали не ще стартира нова Балканска война и България ще взе участие в нея. Ние разсеяхме тези страхове и си постлахме пътя към Европейския съюз от една страна, въпреки това изпратихме едно мощно обръщение на нашите братя във Вардарска Македония, че ние не сме техни врагове. Ако се сещате за притчата за Соломон, когато пристигнали две дами с едно дете и всяка претендирала, че е негова майка. Тогава той споделил, че ще го разсече и същинската майка се обадила. Така, че в този случай ние действахме като същинската майка. Разбра се коя е същинската майка – България. Заслугата е на Филип Димитров и неговото държавно управление, аз единствено помогнах. Бях доста млад тогава, единствено на 33 години и това за мен беше изключително значимо.
Вторият ми мотив за горделивост е това, че при държавното управление на Иван Костов на ОДС България беше извадена от черния Шенгенски лист и бяха анулирани визите за българските жители, и те започнаха да пътуват в Европейския съюз без визи. До този миг имаше големи опашки пред посолствата, а по-късно решение визите отпаднаха. Това беше доста значимо и едно от най-хубавите неща, които е свършило държавното управление на Иван Костов. То стана по време на Френското председателство на Европейски Съюз, когато председателствата бяха доста значими и решаващи. Аз бях дипломат във Франция и в действителност способствах Френското председателство да одобри България да бъде отделена от Румъния – това беше най-трудното, тъй като знаете за историческите връзки мужду Франция и Румъния. Допринесох за това Франция да одобри България да бъде извадена от този черен лист и да бъдат анулирани визите една година преди Румъния – доста се гордея с това си достижение на посланик.
Третият ми мотив за горделивост е изборът на България в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации през 2001 година.
Три значими и значими достижения за всички българи – какъв брой политици могат да се похвалят с такива резултати?! Какво най-вече Ви изненадва в работата?
- Най-голямата ми приятна изненада е, че при тези мои срещи из страната има значинелен брой младежи, които се интересуват от политика. Те са без наслоенията и контузиите от комунизма, които има моето потомство, усещат се европейци и в тях е най-голямата ми вяра .
Коя е най-голямата неточност на българския преход?
- Не направихме лустрация. Нещо се стъписахме, споделиха ни, че нямало да бъде демократично. Страните, които направиха лустрация като Чехия, Полша, са надалеч напред.
Има ли нещо, което Ви кара да се чувствате безпомощен?
- Простотията. Тя ме отчайва от човешката природа. Когато я срещна в България ме натъжава като български родолюбец, тъй като аз имам една друга показва за личната си страна като същинска европейска страна, която през Възраждането е запазила своята еднаквост с помощта на образованието. Когато видя брутална незначителност се отвръщавам и ми идва да захвърля всичко... само че не го върша, и не преставам да работя.
Има ли нещо, което може да Ви спре по пътя към постигането на Вашите цели и фантазии?
- Има, несъмнено, аз не съм свръхчовек. Може да стане някакъв прелом или терористична офанзива... Практически това, което ме уморява и забавя е отчаянието. Особено у по-възрастните хора, които ме срещат и ми споделят: " – Г-н Тафров, 30 години се опитваме и не става, и не става, и не става... ". Аз имам към всички едно и също обръщение – до момента в който има независимост, има вяра. Не бива да скръстваме ръце. Това е, което ми лишава доста сили – да се боря с тази резигнация, с това обезсърчение и безсилието на хората. Докато имаш глас и можеш да си пуснеш гласа в урната за някой, който не е престъпник или апаш, имаш власт.
Кое ни пречи да имаме Европа на една скорост?
- Не можем да се преборим с нашите лични недостатъци – с неработещата правосъдна система, с корупцията. Комунизма доста надълбоко е увредил тази част от Европа, има някакво догонване, само че на всички ни се желае да се развиваме по-бързо. Затова би трябвало да избираме по-съвестни хора да се занимават с политика. Да се прави разлика – кой, въпреки и да не е толкоз съвършен, се пробва да направи нещо, и да се гласоподава.
Председателят на локалната организация на „ Да, България “ Сева Памукчиева показа господин Тафров като посланик, политик и държавник с богата биография. Владее шест езика. Още от 80-те години той е бил част от неофициалните групи, които сплотяват жители срещу комунистическия режим . Член и създател на цивилен сдружения за отбрана на човешките права и поощряване на демокрацията в България, включително Клуба за поддръжка на гласността и преустройството. По-късно е бил дипломат на България в няколко европейски страни, измежду които Франция, Италия, Англия, непрекъснат представител в ЮНЕСКО и два пъти непрекъснат представител на България в Организация на обединените нации. През м. март 2001 година става първият български дипломат , притежател на най-високата степен на Ордена на Почетния легион на Франция. Стефан Тафров показа възгледите си за мястото на България в Европейския съюз и бъдещето на Европа:
" - Историческият избор на България е да бъде в Европа , там, където нашите предшественици са желали да бъде, там, където строителите на модерна България са желали да бъде, по думите на писателя Симеон Радев. Скоро следва 140 годишнината от приемането на Търновската конституция , центърът на тържествата ще бъде тук, във Велико Търново, в тази вълнуваща постройка, издигната от занаятчия Колю Фичето. Хубаво е да си припомняме, че свободата, демокрацията и независимостта на България са свързани с нашата европейска принадлежност. Именно по тази причина европейските избори са доста значими. На тях ще се реши не просто съотношението сред българските политически сили, а и съотношението сред политическите сили в европейски мащаб. На тези избори ще се сблъскат челно проевропейските политически сили , към които принадлежи Демократична България и антиевропейските всъщност политически сили. Демократична България е съюз на три политически сили – Демократи за мощна България, Зелените и „ Да, България “. Ние се противопоставяме на популизма както в европейски проект, по този начин и в български проект , и подлагаме на критика всички партии на статуквото по тази причина, че не реформират България и по този начин отслабват нейните позиции в Европа, и пречат на основната задача на България да взе участие в ядрото на Европейския съюз, там, където се взимат решенията. Тук става дума за същински народен интерес. Ще употребявам една дипломатическа метафора - в дипломацията има едни маси, към които се събират значимите страни, значимите политици и взимат сериозните решения. Когато една страна не е показана към тази маса, тя е в менюто и другите, които са към масата вземат решение какво да вършат . Ето това аз не желая да се случва с България. Именно по тази причина ние би трябвало да се представим добре на тези избори, с цел да покажем на тези партии - на ГЕРБ, на Българска социалистическа партия, на Движение за права и свободи и така наречен патриоти, че това, което правят в България сега е неприемливо, че то отслабва позициите ни и че би трябвало да трансформират метода, по който ръководят България и метода, по който пазят българските ползи в Европейския съюз.
За себе си виждам като най-важната задача възобновяване на доверието към България в Европа , тъй като то сега е накърнено. България към този момент 12 години след присъединението си към Европейския съюз си остава най-бедната страна , за нея се приказва като за най-корумпираната страна и е ясно, че с този облик, който имаме пред нашите европейски сътрудници, мъчно можем да се преборим да седнем към онази значима маса и да участваме във взимането на решенията, които дефинират и нашата орис. Защото ориста на нашата страна е обвързвана с Европейския съюз, европейският път няма опция и всички изследвания демонстрират, че той е ценностният избор на България . Младите българи отиват да учат основно в Европа.
Защо споделям, че би трябвало да се възвърне накърненото доверие?
Защото не ни одобряват в Шенгенското пространство, което се гради на доверие. Там страните делегират на други страни правото да пазят техните граници и би трябвало да им имат цялостно доверие. Шенгенската зона е една огромна страна, в която няма вътрешни граници . Има единствено външни граници и страните-членки би трябвало да са сигурни, че сътрудниците от зоната няма да пускат терористи и нарушители. Как да имат доверие на България, като се знае, че нашите секрети служби за жалост са инфилтрирани от непознати секрети служби. Как да имат доверие в една страна, в която се разхождат съветски сътрудници. Другият фактор е хаоса в нашите гранични управляващи. Вражески сътрудници могат да влязат гладко и да отидат в друга страна от Европейския съюз, и да създадат атентат. Ние сме една пробита страна като разграден двор, която не може да пази Шенгенските граници.
Вторият образец за дефицита на доверие е Еврозоната . За да ни пуснат има официални чисто финансови критерии, на които България дава отговор. Но още веднъж тук излиза въпросът за доверието. Как да се има доверие в една финансова система, в която има казусът КТБ . За размерите на българската финансова система той е един прелом, чиито последици още усещаме. Тътенът от сриването на КТБ още отеква, още го плащаме и никой не е наказан за него . От известно време текът така наречен стрес-тестове на Европейската Централна банка, които би трябвало да ревизират същинското положение на нашите банки, с цел да ни одобряват в предверието на Еврозоната. Първият резултат от тези стрес-тестове е, че подуправителят и член на Управителния съвет на Българска народна банка Димитър Костов подаде оставка. В банковият свят би трябвало да има основно доверие. Така че, доверие, доверие, доверие – това е най-дефицитната стока за България.
Ще попитате - по какъв начин се набира това доверие?!
Това, което нашите представители от държавното управление на Бойко Борисов непрестанно вършат е да показват обстановката в България в розово - демокрацията процъфтява, ние сме най-хубавите европейци. Само че всички страни, пред които се приказват тези неща, си имат свои посолства в България, които си правят работата. И те споделят – българите нямат доверие към своите институции . Най-малко доверие имат към правосъдната система. Например, в случай че Вие сте немски или френски евентуален вложител, ще се замислите преди да дойдете в една страна, дали ще получите правдивост, в случай че имате търговски разногласия. Подходът да се показва всичко в България в розова светлина е неработещ метод по мнение на Демократична България.
Единственият метод да се възвърне ненапълно доверието е да се споделя истината. Защото когато казвате истината, вие ставате по-достоверен източник на информация за България. И давате знак към Европейската общоност, че в България има хора, които са същински европейци, интелигентни и мислещи, които в действителност заслужават да бъдат подкрепени. Моето обръщение към нашите сътрудници в Европейски Съюз е – подкрепете нас, демократичната общественост, ние съществуваме, не ни отписвайте. Това е огромната заплаха сега – да ни отпишат, тъй като могат да кажат: " Тези българи постоянно ще бъдат корумпирани и най-бедни, и нямат потенциал да вземат решение дружно с нас бъдещето на Европейския съюз “ .
Ние, от Демократична България, имаме доста съществени хрумвания и доста на практика, по какъв начин да променим към по-добро взаимоотношенията сред Европейски Съюз и България по този начин, че те да оказват помощ на нашата страна в по-голяма степен, в сравнение с в този момент. Ще дам образец. Аз съм представител на „ Да, България “ с ръководител Христо Иванов, който се опита да направи по този начин нужната правосъдна промяна и сега, в който Бойко Борисов не даде поддръжка за нея, той си подаде оставката. И Христо сътвори „ Да, България “ и продължи тази битка за правосъдна промяна с политически средства. Тази задача, да реформираме българското правораздаване по този начин, че преди всичко българските жители, само че и нашите европейски сътрудници най-накрая да имат доверие към правораздаването, може да бъде подкрепена по-добре от Европейския съюз, в сравнение с до момента. Това е нашето мнение.
Какво се случва по този въпрос? България беше призната на 1-ви януари 2007 година в Европейски Съюз условно. Европейците знаеха, че ситуацията на правовата страна в България не е ослепително . И разпоредиха на Европейската комисия да изготвя годишни отчети, с които да следи промяната, да прави рекомендации, да изпраща специалисти да оказват помощ, да бъде сериозна към нас. В началото може би вършеха някаква работа тези отчети, само че в един миг станаха толкоз беззъби, че престанаха да имат каквото и да е влияние върху нещата и в този момент сега имаме вицепремиер, само че не знаем нещо да е направено по промяната. Докладите към този момент не правят работа, тъй като в европейските политически фамилии прекомерно доста разчитат на своите членове от България с цел да гласоподават и си затварят очите за безобразията, които правят тези членове... Така, че ние от Демократична България би трябвало да споделяме тази много неприятна истина на нашите сътрудници и да ги заставим да трансформират своите ходове в България, да оказват един кардинален напън върху нашите ръководещи, по този начин, че да оказват помощ на тези от нас, които също се борят за промяна на правораздаването.
Напоследък, вие сте очевидци на цялата история към участието на партията на Виктор Орбан в Европейската национална партия. Виктор Орбан е един образец за посткомунистически водач и много подкупен автократ – ограничи свободата на медиите, на гражданското общество, стартира и една антиевропейска акция в последно време, с което си навлече гнева на доста от своите сътрудници от ЕНП, само че да се стигне до този миг те чакаха 10 години. ДСБ се причисли към тези членове на ЕНП, които желаят изключването на Виктор Орбан от ЕНП, и това е една кардинална и доста почтена позиция от страна на нашите политически сътрудници. Аз мисля, че в един миг Орбан ще бъде изключен от ЕНП и най-малкото е ясно и за слепците, че ЕНП е дистанцирана.
Нищо сходно не се случва от страна на ЕНП към най-големия член от България ГЕРБ. Нещо повече, преди две или три седмици претендентът на ЕНП за ръководител на Европейската комисия, който е представител на Германския християн-социален съюз Манфред Вебер пожела триумф на ГЕРБ на европейските избори без да си дава сметка, че има и други членове на ЕНП от България, които не са съгласни с ГЕРБ и се борят. Очакваме и призоваваме ЕНП най-малко с нещо да се дистанцира от това, което прави ГЕРБ... На няколко пъти към този момент ГЕРБ изпада в малцинство както в Европейския парламент, по този начин и вътре в ЕНП. Спомняте си, че по казусът „ Скрипал “ множеството страни, членки на Европейски Съюз и НАТО, в това число Съединени американски щати, експулсираха съветски дипломати в символ на взаимност с Англия, откакто се потвърди, че това е дело на съветските секрети служби, само че Българското държавно управление отпред с Бойко Борисов не ги последва.
По предложение на Европейската комисия стартира процедура против Унгария за неспазване на европейските контракти, правилата на демограцията и така нататък Отново ЕНП в своето голямо болшинство поддържа това решение на Европейския парламент, а депутатите от ГЕРБ поддържаха Орбан.
Онзи ден Европейският парламент одобри решение, с което замразява договарянията с Турция за участие в Европейския съюз. Депутатите от ГЕРБ и депутатите от Движение за права и свободи гласоподаваха срещу това решение, и останаха в малцинство в своите парламентарни групи. Отново тяхното отношение към диктаторския режим основава възприятието, че тези партии не пазят европейските полезности и правила. Ще кажете – България е прилежаща страна и ние би трябвало да имаме положителни връзки с Турция. Само че, ясно е, че с този диктаторски режим на Ердоган Турция няма никакъв късмет да бъде призната в Европейски Съюз , те самите го знаят. Не е ли по-добре, вместо да се държим рабски по отношение на режима на Ердоган, ние, България и ръководещата партия, да им кажем – нямате никакъв късмет за Европейски Съюз, и ние да поемем вътре в Европейски Съюз самодейността за отбягване на това двуличие и тази симулативност на договаряния сред Европейски Съюз и Турция, и да кажем – очевидно е, че участието в Европейски Съюз няма да стане, само че дайте да изработим друга формула на съдействие сред Европейски Съюз и Турция, има такива хрумвания в Европа за засилено партньорство в икономическата област, има Митнически съюз на Европейски Съюз и така нататък Нека България да вземе самодейността, ние по-добре познаваме района. Нека имаме самочувствие и вместо България да се крие по ъглите по този внимателен въпрос, ние хем да защитим правилата, хем да дадем някакъв образец в европейската дипломация. Това е моята концепция. Между другото, нашият представител в Европейския парламент от ДСБ Светослав Малинов гласоподава за това решение напълно вярно.
Въпреки тези случаи на непокорство на ГЕРБ в демократичното семейство на ЕНП, то продължава да не споделя и една дума за държанието на ГЕРБ . Могат да кажат доста във връзка с това, че няма никакво напредване в битката с корупцията по високите етажи на властта , което Европейската комисия постоянно е желала. Обвиненията против кметовете на Златица и Созопол не е битка против корупцията по високите етажи на властта. Кметът на Созопол е определен с поддръжката на ГЕРБ и към този момент е толкоз неуместен, че това обвиняване от прокуратурата убива неговата кандидатура и изважда ГЕРБ от неуместното състояние да го поддържа за още един мандат – това е задачата на цялата интервенция. Няма никакви данни, че България има някакъв прогрес в битката с корупцията по високите етажи на властта.
Друг образец – в Румъния имаше една смела прокурорка Лаура Кьовеши , която извърши доста съществени промени в това отношение. Корумпираното настоящо държавно управление я махна от тази позиция и в този момент, когато тя се кандидатира за основен прокурор на Европейски Съюз, се пробва да й попречи. Как мислите, че гласоподава България? Европейският парламент я поддържа, само че депутатите от ГЕРБ не гласоподаваха. Как гласоподава държавното управление ? Имаше скришен избор и авторитетното издание „ Файненшъл таймс “ споделя, че по молба на румънците, България, Унгария и Полша са дали своят вот против Лаура Кьовеши. И ние питаме ГЕРБ, питаме Бойко Борисов - по какъв начин гласоподава България и каква е българската позиция по кандидатурата на Лаура Кьовеши, само че те не споделят. Ще ви кажа за какво – тъй като се опасяват, че стане ли Лаура Кьовеши, една жена, която е фактически желязната лейди – 80% от нейните актове устоят в съда, върнала е 3 милиарда евро на европейските данъкоплатци с помощта на делата, които е водила за корупция в Румъния, тя ще свърши работа, тъй като познава посткомунистическата реалност и ще се оправи и в българската реалност. Ето от това се опасяват ръководещите. Всички тези неща би трябвало да се взимат поради, би трябвало да бъдат казвани и нека да стане в случай че имаме в Европейския парламент хора, които да го вършат.
Така, че в случай че съм пристигнал през днешния ден във Велико Търново за следващ път да диря Вашето доверие, то е с цел да ви кажа тези неща, да ви обесня, че това ще бъде моят метод – открит и почтен, без да се премълчават компликациите на България, тъй като това не води до нищо хубаво за България. Води просто до един обезверен опит за замазване на очи, в действителност ни държи дълготрайно в едно извънредно нежелано положение, при което западните ни сътрудници ни тикат непрестанно в периферията, тупат ни по рамото и ни изолират от значимите решения. Това е нашия основен боязън в Демократична България, че при тази Европа на две или повече скорости, която се основава, България ще бъде на третата скорост, даже не и на втората. Дошъл съм да помоля за Вашата поддръжка, с цел да мога да правя тази много значима работа и да защитя почтено ползите на Демократична България. “
След забавна, откровена и продължителна полемика с присъстващите, господин Тафров общително отговори и на въпросите на Actualno.com:
С кои достижения на български общественик и посланик се гордеете най-вече?
- Най-много се гордея с признаването на Македония от България. Знаете, България беше първата страна в света, която призна Македония като самостоятелна страна на 15 януари 1992 година. Тогава бях настоящият министър на външните работи и способствах министър ръководителят Филип Димитров и неговото държавно управление да вземат решение за признаването на Македония, което се оказа едно от най-важните решения, което България в миналото е взимала след рухването на комунизма и предопредели триумфа на българската външна политика на Балканите. Тогава се говореше, че надали не ще стартира нова Балканска война и България ще взе участие в нея. Ние разсеяхме тези страхове и си постлахме пътя към Европейския съюз от една страна, въпреки това изпратихме едно мощно обръщение на нашите братя във Вардарска Македония, че ние не сме техни врагове. Ако се сещате за притчата за Соломон, когато пристигнали две дами с едно дете и всяка претендирала, че е негова майка. Тогава той споделил, че ще го разсече и същинската майка се обадила. Така, че в този случай ние действахме като същинската майка. Разбра се коя е същинската майка – България. Заслугата е на Филип Димитров и неговото държавно управление, аз единствено помогнах. Бях доста млад тогава, единствено на 33 години и това за мен беше изключително значимо.
Вторият ми мотив за горделивост е това, че при държавното управление на Иван Костов на ОДС България беше извадена от черния Шенгенски лист и бяха анулирани визите за българските жители, и те започнаха да пътуват в Европейския съюз без визи. До този миг имаше големи опашки пред посолствата, а по-късно решение визите отпаднаха. Това беше доста значимо и едно от най-хубавите неща, които е свършило държавното управление на Иван Костов. То стана по време на Френското председателство на Европейски Съюз, когато председателствата бяха доста значими и решаващи. Аз бях дипломат във Франция и в действителност способствах Френското председателство да одобри България да бъде отделена от Румъния – това беше най-трудното, тъй като знаете за историческите връзки мужду Франция и Румъния. Допринесох за това Франция да одобри България да бъде извадена от този черен лист и да бъдат анулирани визите една година преди Румъния – доста се гордея с това си достижение на посланик.
Третият ми мотив за горделивост е изборът на България в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации през 2001 година.
Три значими и значими достижения за всички българи – какъв брой политици могат да се похвалят с такива резултати?! Какво най-вече Ви изненадва в работата?
- Най-голямата ми приятна изненада е, че при тези мои срещи из страната има значинелен брой младежи, които се интересуват от политика. Те са без наслоенията и контузиите от комунизма, които има моето потомство, усещат се европейци и в тях е най-голямата ми вяра .
Коя е най-голямата неточност на българския преход?
- Не направихме лустрация. Нещо се стъписахме, споделиха ни, че нямало да бъде демократично. Страните, които направиха лустрация като Чехия, Полша, са надалеч напред.
Има ли нещо, което Ви кара да се чувствате безпомощен?
- Простотията. Тя ме отчайва от човешката природа. Когато я срещна в България ме натъжава като български родолюбец, тъй като аз имам една друга показва за личната си страна като същинска европейска страна, която през Възраждането е запазила своята еднаквост с помощта на образованието. Когато видя брутална незначителност се отвръщавам и ми идва да захвърля всичко... само че не го върша, и не преставам да работя.
Има ли нещо, което може да Ви спре по пътя към постигането на Вашите цели и фантазии?
- Има, несъмнено, аз не съм свръхчовек. Може да стане някакъв прелом или терористична офанзива... Практически това, което ме уморява и забавя е отчаянието. Особено у по-възрастните хора, които ме срещат и ми споделят: " – Г-н Тафров, 30 години се опитваме и не става, и не става, и не става... ". Аз имам към всички едно и също обръщение – до момента в който има независимост, има вяра. Не бива да скръстваме ръце. Това е, което ми лишава доста сили – да се боря с тази резигнация, с това обезсърчение и безсилието на хората. Докато имаш глас и можеш да си пуснеш гласа в урната за някой, който не е престъпник или апаш, имаш власт.
Кое ни пречи да имаме Европа на една скорост?
- Не можем да се преборим с нашите лични недостатъци – с неработещата правосъдна система, с корупцията. Комунизма доста надълбоко е увредил тази част от Европа, има някакво догонване, само че на всички ни се желае да се развиваме по-бързо. Затова би трябвало да избираме по-съвестни хора да се занимават с политика. Да се прави разлика – кой, въпреки и да не е толкоз съвършен, се пробва да направи нещо, и да се гласоподава.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ