В края на миналата година шеф-готвачът Филип Захариев, с дългогодишен

В края на предходната година шеф-готвачът Филип Захариев, с дълготраен опит в чужбина, отвори ресторант със 7-степенно fine dining меню в село Стакевци, Белоградчишко. Ресторант „ Онà “ бързо доби известност и сега резервации се вършат за месец или два напред. До началник Захариев е Яна Руйчева, завърнала се от Канада, някогашен модел с корица на Vogue и доста фотосесии за други влиятелни списания.Тя е щерка на фотографа Калин Руйчев, работил дълги години за EVA. Сега Яна е „ модел “ на Северозапада, а зад обектива е Филип, който с изключение на брилянтни готварски умения има и дарбата на добър фотограф. Яна, по какъв начин се озова на село и по какъв начин се намерихте с Филип? Най-трудно ми е да отговоря на въпроса „ Откъде си? “. Родена съм в София, отпътувах с нашите и сестра ми в Канада, когато бях на 11 години, пътувах много, само че домът ми е във Ванкувър. На 20 година, след моделството, осъзнах, че е време за нещо ново, че от Канада съм взела положителното, учих, работих и е време да отлетя другаде. България все си ме „ дърпаше “ и взех решение да се върна тук. Дойдох си в София, където живеят баба ми и прабаба ми, започнах работа – радикално друга от всичко, с което съм се занимавала преди, и малко по-късно взех решението да стана „ селянка “. За благополучие, работех хоумофис и имах свободата да заживея в безпределно скъпото ми село Хайредин, тъй като мисълта, че къщата на прабаба ми и прародител ми там може да рухне или да бъде продадена, ме ужасяваше. Най-хубавите ми мемоари от детството са точно оттова. Започнах да работя по къщата, да кроя бизнес проекти и да сея „ благинки “ в двора. С Филип се знаехме, тъй като майка ми беше загатнала, че има някой със сходни луди хрумвания като моите, който се вихри в Северозапада. Станахме другари във Facebook и с интерес следях приключенията му, само че до такава степен. И Филип очевидно беше следил моите и се свърза с мен. Искаше да снимаме за ресторанта, защото името му е „ Онà “ и фокусът е женската сила. Искаше да направи фотоси на дами от Северозапада, които да бъдат изложени в къщите за посетители и в ресторанта. Преди фотосите обаче имахме „ първа среща “ в заведение в Монтана. Кой е най-хубавият ти спомен от детството в Хайредин? Всички са хубави. Най-много обичах, когато чичо ми ме взимаше с него да прибираме кравите от паша. После ги доеше и ми даваше да пия вкусното и още топло мляко. Кой е най-приятният мирис, който помниш от детството си? Бих желала да имам естествен отговор на този въпрос, само че не ми се желае да неистина. Най-любимият ми „ мирис “ от детството (така и до днес) е миризмата на кравешка тор. Тази миризма означаваше, че е лято, че съм на село, че ще ме буди петелът и ще се окъпвам в корито, цялостно със слънчева вода. Разбираш ли северозападния акцент? Кои думи или изрази са ти били непознати и „ смешни “? Разбирам го, обичам го! Разбира се, има думи, които не знаех. Думата „ джваньък “ (сдъвкан, смачкан) е от обичаните ми. Невероятно положително прилагателно е и ми влиза в приложимост много постоянно. „ Кашмер “ (срам, присмех) е друга обичана дума. Има доста сексапил в псувните тук, хората се псуват някак с обич, а не всеки път от завист. Кое те разсмива най-вече от порядките в този край? Неграмотно написаните бележки в магазина. Но ме натъжава това, че да живееш на село, не значи да си некултурен. Не одобрявам тези стандарти. Кои естествени забележителности в този край би трябвало да се видят? Не мога да посоча едно място. Природата ни е прелестна и богата. В България безусловно стъпваме по лечебни билки, когато се разхождаме в планината. Лятото обичам да търча по планинските пътеки или около реката в Хайредин. Всичко е магично и красиво в природата. Неслучайно една от мечтаните ми специалности като дете беше да стана краварка! (Все още не е късно да я осъществя – смее се.) Доколкото разбирам, ти познаваш Северозапада от ваканциите си през лятото. Как прекара първата си зима тук? Първата ми зима беше предходната година в Хайредин. Бях сама с кученцето ми и мога да кажа, че единственото неприятно нещо бе, че се отоплявах на ток. Той нееднократно спираше през нощта за няколко часа и това бе моментът, когато разбрах, че родопските одеяла са доста скъпи! Тази година зимата в Стакевци е чудесна! Когато навали сняг, всичко наподобява още по-приказно, а вътре ни е по-уютно от всеки път. Можеш ли сама да запалиш огън? На този въпрос се смях. Къде съм тръгнала да пребивавам на село, в случай че един огън не мога да запаля? Мога и доста други неща да върша. Кое е нещото, което доста те нервира на село и би желала да се промени? Не бих споделила, че ме нервира толкоз, колкото ме натъжава – това, че селата запустяват, къщите се разрушават и фактът, че това отблъсква и дребното млади, които са си оттова. Винаги, когато прекосяваме през селата, следим архитектурата на къщите, с какъв брой копнеж са правени, приказваме си за това какъв брой генерации са отгледани там, по какъв начин в миналото улиците и площадите са били цялостни, а в този момент всичко това се разрушава. Липсват ли ти стилните облекла, маникюрът, прическите, светлината на прожекторите? Още до момента в който работех като модел, не обичах облеклата, грима и прическите. Нямах самообладание да свършат фотосите, с цел да смъква всичко. Трудно изтрайвам и да нося сутиен. Да пребивавам на село не значи да вървя по спортен екип и с галоши, а също така поднасям в ресторанта и за вечерите се обличам по този начин, че да се усещам добре.
Когато снимаме с Филип, са моментите, в които мога да се преобразя в каквото желая.