Яна Лекарска и Неда Спасова за красотата на лошото време и магията на киното
Момичето, което приказва с морето – по този начин остана в съзнанието ми Ирина, централният персонаж в „ Защото обичам неприятното време “. Сигурна съм, че когато гледате кино лентата, и вие ще запомните сцената, в която актрисата Неда Спасова в ролята на Ирина, облечена в яркожълт пуловер, върви през млечнозелено поле, а някъде там е пролетното море, от което тя се пробва да изкопчи тайната на тайните – накъде да поеме, какво да прави с живота си. Сцената е тъжна, само че и заредена с силата на смяната. Именно тъй като е пролет, тъй като Ирина е млада и тъй като въпреки всичко всичко ѝ следва.Особено одобрявам това чувство за пролет във кино лентата. Студената, дъждовна, заредена с вяра пролет е уловена в цялата ѝ магия и остава в теб дълго след финалните надписи.
Яна е приключила кинорежисура в Нов български университет в класа на проф. Георги Дюлгеров, а по-късно печели цялостна стипендия за университета „ Чунг-анг “ в Сеул, Южна Корея. Именно там тя снима четири от шестте си късометражни кино лентата – „ Като захарен памук “, „ Тук и в този момент “, „ Ноември ще бъде май “ и документалния „ Namnam Buknyeo “ (можете да ги гледате в платформата kinematograf.bg, както и втория ѝ пай филм – „ Ефектът на доминото “, сниман в България). Яна е взела участие в някои от най-престижните интернационалните стратегии като „ Берлинале талънтс “, „ Сараево талънтс “ и „ Токио талънтс “ и е програматор за Международния кино фестивал в Дака, Бангладеш. „ Защото обичам неприятното време “ е нейният дебютен пълнометражен филм.
Срещам се с Яна Лекарска и Неда Спасова дни преди премиерата на кино лентата на София Филм Фест, когато напрежението и вълнението стават все по-екстремни. В EVA към този момент сме представяли Неда по отношение на присъединяване ѝ в сериала „ Откраднат живот “, който в действителност я „ откри “ за българската аудитория. По време на коронавирус пандемията се уверихме, че в красивото лице на Неда нашето списание има същински другар, тъй като тя бе една от доста дребното актриси, които откликнаха на поканата ни за присъединяване във видеопроекта #EVAdancechallenge, освен това с фикция и възприятие за комизъм. Можете сами да се уверите в действителност – видеото на Неда е на уеб страницата ни.
Сега приказваме с Яна Лекарска и Неда Спасова за кино лентата „ Защото обичам неприятното време “.
Яна, дълго ли живя в теб историята на „ Защото обичам неприятното време “, преди да я превърнеш в сюжет? Официално пътят на кино лентата стартира през 2018 година, когато с Калин (Калинов, един от братя Калинови, продуценти на кино лентата, б.р.) взехме решение да напиша три трийтмънта (версия на сюжета, в която е маркирано развиването на действието, персонажите, спора, само че към момента не е написан разговорът, б.р.) и още същата година спечелихме финансиране за развиване на концепция от Националния кино център. Идеята за кино лентата стъпва върху късометражните ми филми. В съвсем всички от тях става въпрос за връзките сред двама души, както и за отношението ни към личния ни живот, към щастието, търсенето на щастието, за това да можем да спрем, да се огледаме и да решим щастливи ли сме, не сме ли и да създадем нещо по въпроса. Защо си се фокусирала тъкмо върху тази тематика? Яна: Може би това е нещо, което персонално мен най-вече ме вълнува. Забелязала съм, че на хората им е ужасно мъчно да излязат от руслото, в което се намират. Спомням си, когато отпътувах за Южна Корея през 2014 година, доста хора ми споделиха: ехааа, удивлявам ти се, че заминаваш да преследваш фантазията си чак в Южна Корея… И открих, че доста хора имат фантазии, имат стремежи, обаче не смеят да създадат крачката настрана от пътя, по който вървят. И този въпрос се настани у мен: за какво е толкоз мъчно да потърсим щастието си, откакто усещаме някаква незадоволеност.
Неда (намесва се мрачно): Защото остаряваме… Точно пък ти ще приказваш за остаряване! Неда, по какъв начин кореспондира тази тематика – за търсенето на щастието и за това да се осмелим да преследваме фантазиите си – с твоя живот, с твоя опит и изобщо с теб самата? Може би и филмът, и диалозите с Яна доста ми повлияха в това отношение и започнах да обръщам повече внимание на това по какъв начин да угодя на себе си и на личните си стремежи. Осъзнах, че постоянно върша неща, които не желая, единствено и единствено, с цел да се усещат добре хората към мен. Всъщност обаче аз самата не ставам по-щастлива. Всички тези неща изплуваха по време на подготовките с Яна. Ние с нея в действителност доста си говорихме – сядахме и почвахме едни житейско-женски драми. Говорихме си за нещата, които са я предизвикали да напише този сценарий… Струва ми се, че това беше доста скъпо – да се опознаем като хора. Защото въпреки всичко за нея бе дебютен пълнометражен филм, за мен – първа основна роля, и си имахме потребност от тази другарска връзка и връзка. Вие не бяхте работили дружно до този миг? Не, и не се познавахме въобще. Яна ми се обади и непосредствено ме предложения да играя основна роля в дебютния ѝ филм. Попитах я: кастинг няма ли да има? Тя ме вика да играя без кастинг, аз кастинг желая, идиотска работа! После разбрах, че и Владо (Михайлов, който играе основната мъжка роля във кино лентата, б.р.) се е борил за кастинг. (Смях.) Яна сподели, че няма потребност от кастинг, тъй като ме е гледала и в сериали, и във филми, и в театъра. Яна, допускам, че за теб това е доста персонален филм. Всичките облици във филмите ми – тези, които съм снимала до момента, са все по мои сюжети – са видени, чути или претърпени. Искам филмите, които аз пиша, с цел да ги дирижирам, да са персонални. Има неща, които желая да кажа. Ето да вземем за пример със „ Защото обичам неприятното време “ желая да кажа, че щастието е допустимо, че съществува, можем да го намерим. Дори и в случай че на открито вали. Да, има сутрини, в които се разсънваме и не можем да станем от леглото, само че постоянно можем да намерим нещо хубаво.
Неда: Вчера да вземем за пример валеше и първата ми реакция, естествено, бе: гадно, кално, мокро! Но след това си споделих: какъв брой хубаво ще мирише природата след дъжда! Защото първо гледаш отрицателното: коли, трафик, закъсняваш, обаче пък ето – природата ще е щастлива. И какъв брой е неописуема светлината на открито след дъжд! Колко време продължи подготовката за кино лентата? Неда: От средата на октомври 2022 година започнахме. Не сме се виждали всеки ден, несъмнено. Горе-долу два пъти в месеца. Имахме дружно срещи с Владо и Яна, след това аз репетирах настрана с Яна, тя репетираше настрана с Владо… Имахме едно четене на маса всички артисти.
Яна: Неда и Владо са доста търсени артисти и беше комплицирано с техните графици. За мен обаче бе извънредно значимо да ни е умерено и да сме наясно, че не е непременно – желаех всички да са с чувството, че това си е нещо наше и че го вършим като другари.
Неда: В един миг започнах да звъня на Яна съвсем непрекъснато с някакви оферти – за тази сцена, за онази сцена. Яна е един от най-диалогичните режисьори, с които съм работила. Тя слуша, мисли и в един миг доста ни се доверява. И по този начин, както Ирина си беше нейна, последователно стана и моя и си се трансформира в живо създание.
Яна: И Неда, и Владо в действителност ми предлагаха ужасно доста хрумвания и когато имахме време, ги оставях да създадат това, което желаят – отпусках им по един дубъл за „ магарии “, тъй като човек в никакъв случай не знае.
Неда: Само на една от основните подиуми, най-емоционалната, не съумях да направя втори дубъл, изплаших се.
Яна: И аз одобрих това, разбрах я. Един дубъл – един дубъл. Аз не мога да манипулирам и да издевателствам над артиста. Това сигурно не е моят метод. Неда, вие с Владо се познавахте от сериала „ Братя “. Яна, а ти познаваше ли се с Владо? Познавахме се, само че не бяхме работили дружно като режисьор и артист. Аз от 2018 година започнах методично да виждам артисти в тази възрастова група, отивам на спектакъл, ходя на фестивала „ Златна роза “ и виждам безусловно всички български филми. И надлежно последователно се избистриха имената на Неда и Владо и те пък взеха, че ги събраха двамата в „ Братя “! Но там пък видях, че сред двамата има химия – и чисто човешка, и полова. Защото химията сред двамата е доста значима в нашата история – те са като скачени съдове. Аз самата обаче се отхвърлих да има секссцена във кино лентата. Не беше нужно, от една страна, а от друга – не мислех, че ще мога да я снима, както би трябвало, както желая. Къде е сниман „ Защото обичам неприятното време “? Снимахме 5–6 дни на морето и след това в село Горна Василица, покрай София. Исках да са красиви места. За мен Южното Черноморие е обвързвано със студентските ми години в Нов български университет, тъй като имахме практики там. И в този момент желаех отново да се върна по тези места. А Горна Василица е място, където съм ходила като дете – среща се над Момин проход. Имам ужасно хубави мемоари оттова. И релефът на планините е същият като на Южното ни Черноморие. За мен това беше доста готина аналогия, тъй като хем потвърждава магията на киното – снимаш едно място, пък то излиза на екрана като друго, хем демонстрира какъв брой са относителни нещата. Първосигналните ни усещания доста постоянно ни лъжат, в случай че съдим единствено по обвивката. Трябва да се потопиш по-надълбоко.
Яна е приключила кинорежисура в Нов български университет в класа на проф. Георги Дюлгеров, а по-късно печели цялостна стипендия за университета „ Чунг-анг “ в Сеул, Южна Корея. Именно там тя снима четири от шестте си късометражни кино лентата – „ Като захарен памук “, „ Тук и в този момент “, „ Ноември ще бъде май “ и документалния „ Namnam Buknyeo “ (можете да ги гледате в платформата kinematograf.bg, както и втория ѝ пай филм – „ Ефектът на доминото “, сниман в България). Яна е взела участие в някои от най-престижните интернационалните стратегии като „ Берлинале талънтс “, „ Сараево талънтс “ и „ Токио талънтс “ и е програматор за Международния кино фестивал в Дака, Бангладеш. „ Защото обичам неприятното време “ е нейният дебютен пълнометражен филм.
Срещам се с Яна Лекарска и Неда Спасова дни преди премиерата на кино лентата на София Филм Фест, когато напрежението и вълнението стават все по-екстремни. В EVA към този момент сме представяли Неда по отношение на присъединяване ѝ в сериала „ Откраднат живот “, който в действителност я „ откри “ за българската аудитория. По време на коронавирус пандемията се уверихме, че в красивото лице на Неда нашето списание има същински другар, тъй като тя бе една от доста дребното актриси, които откликнаха на поканата ни за присъединяване във видеопроекта #EVAdancechallenge, освен това с фикция и възприятие за комизъм. Можете сами да се уверите в действителност – видеото на Неда е на уеб страницата ни. Сега приказваме с Яна Лекарска и Неда Спасова за кино лентата „ Защото обичам неприятното време “.
Яна, дълго ли живя в теб историята на „ Защото обичам неприятното време “, преди да я превърнеш в сюжет? Официално пътят на кино лентата стартира през 2018 година, когато с Калин (Калинов, един от братя Калинови, продуценти на кино лентата, б.р.) взехме решение да напиша три трийтмънта (версия на сюжета, в която е маркирано развиването на действието, персонажите, спора, само че към момента не е написан разговорът, б.р.) и още същата година спечелихме финансиране за развиване на концепция от Националния кино център. Идеята за кино лентата стъпва върху късометражните ми филми. В съвсем всички от тях става въпрос за връзките сред двама души, както и за отношението ни към личния ни живот, към щастието, търсенето на щастието, за това да можем да спрем, да се огледаме и да решим щастливи ли сме, не сме ли и да създадем нещо по въпроса. Защо си се фокусирала тъкмо върху тази тематика? Яна: Може би това е нещо, което персонално мен най-вече ме вълнува. Забелязала съм, че на хората им е ужасно мъчно да излязат от руслото, в което се намират. Спомням си, когато отпътувах за Южна Корея през 2014 година, доста хора ми споделиха: ехааа, удивлявам ти се, че заминаваш да преследваш фантазията си чак в Южна Корея… И открих, че доста хора имат фантазии, имат стремежи, обаче не смеят да създадат крачката настрана от пътя, по който вървят. И този въпрос се настани у мен: за какво е толкоз мъчно да потърсим щастието си, откакто усещаме някаква незадоволеност.
Неда (намесва се мрачно): Защото остаряваме… Точно пък ти ще приказваш за остаряване! Неда, по какъв начин кореспондира тази тематика – за търсенето на щастието и за това да се осмелим да преследваме фантазиите си – с твоя живот, с твоя опит и изобщо с теб самата? Може би и филмът, и диалозите с Яна доста ми повлияха в това отношение и започнах да обръщам повече внимание на това по какъв начин да угодя на себе си и на личните си стремежи. Осъзнах, че постоянно върша неща, които не желая, единствено и единствено, с цел да се усещат добре хората към мен. Всъщност обаче аз самата не ставам по-щастлива. Всички тези неща изплуваха по време на подготовките с Яна. Ние с нея в действителност доста си говорихме – сядахме и почвахме едни житейско-женски драми. Говорихме си за нещата, които са я предизвикали да напише този сценарий… Струва ми се, че това беше доста скъпо – да се опознаем като хора. Защото въпреки всичко за нея бе дебютен пълнометражен филм, за мен – първа основна роля, и си имахме потребност от тази другарска връзка и връзка. Вие не бяхте работили дружно до този миг? Не, и не се познавахме въобще. Яна ми се обади и непосредствено ме предложения да играя основна роля в дебютния ѝ филм. Попитах я: кастинг няма ли да има? Тя ме вика да играя без кастинг, аз кастинг желая, идиотска работа! После разбрах, че и Владо (Михайлов, който играе основната мъжка роля във кино лентата, б.р.) се е борил за кастинг. (Смях.) Яна сподели, че няма потребност от кастинг, тъй като ме е гледала и в сериали, и във филми, и в театъра. Яна, допускам, че за теб това е доста персонален филм. Всичките облици във филмите ми – тези, които съм снимала до момента, са все по мои сюжети – са видени, чути или претърпени. Искам филмите, които аз пиша, с цел да ги дирижирам, да са персонални. Има неща, които желая да кажа. Ето да вземем за пример със „ Защото обичам неприятното време “ желая да кажа, че щастието е допустимо, че съществува, можем да го намерим. Дори и в случай че на открито вали. Да, има сутрини, в които се разсънваме и не можем да станем от леглото, само че постоянно можем да намерим нещо хубаво.
Неда: Вчера да вземем за пример валеше и първата ми реакция, естествено, бе: гадно, кално, мокро! Но след това си споделих: какъв брой хубаво ще мирише природата след дъжда! Защото първо гледаш отрицателното: коли, трафик, закъсняваш, обаче пък ето – природата ще е щастлива. И какъв брой е неописуема светлината на открито след дъжд! Колко време продължи подготовката за кино лентата? Неда: От средата на октомври 2022 година започнахме. Не сме се виждали всеки ден, несъмнено. Горе-долу два пъти в месеца. Имахме дружно срещи с Владо и Яна, след това аз репетирах настрана с Яна, тя репетираше настрана с Владо… Имахме едно четене на маса всички артисти.
Яна: Неда и Владо са доста търсени артисти и беше комплицирано с техните графици. За мен обаче бе извънредно значимо да ни е умерено и да сме наясно, че не е непременно – желаех всички да са с чувството, че това си е нещо наше и че го вършим като другари.
Неда: В един миг започнах да звъня на Яна съвсем непрекъснато с някакви оферти – за тази сцена, за онази сцена. Яна е един от най-диалогичните режисьори, с които съм работила. Тя слуша, мисли и в един миг доста ни се доверява. И по този начин, както Ирина си беше нейна, последователно стана и моя и си се трансформира в живо създание.
Яна: И Неда, и Владо в действителност ми предлагаха ужасно доста хрумвания и когато имахме време, ги оставях да създадат това, което желаят – отпусках им по един дубъл за „ магарии “, тъй като човек в никакъв случай не знае.
Неда: Само на една от основните подиуми, най-емоционалната, не съумях да направя втори дубъл, изплаших се.
Яна: И аз одобрих това, разбрах я. Един дубъл – един дубъл. Аз не мога да манипулирам и да издевателствам над артиста. Това сигурно не е моят метод. Неда, вие с Владо се познавахте от сериала „ Братя “. Яна, а ти познаваше ли се с Владо? Познавахме се, само че не бяхме работили дружно като режисьор и артист. Аз от 2018 година започнах методично да виждам артисти в тази възрастова група, отивам на спектакъл, ходя на фестивала „ Златна роза “ и виждам безусловно всички български филми. И надлежно последователно се избистриха имената на Неда и Владо и те пък взеха, че ги събраха двамата в „ Братя “! Но там пък видях, че сред двамата има химия – и чисто човешка, и полова. Защото химията сред двамата е доста значима в нашата история – те са като скачени съдове. Аз самата обаче се отхвърлих да има секссцена във кино лентата. Не беше нужно, от една страна, а от друга – не мислех, че ще мога да я снима, както би трябвало, както желая. Къде е сниман „ Защото обичам неприятното време “? Снимахме 5–6 дни на морето и след това в село Горна Василица, покрай София. Исках да са красиви места. За мен Южното Черноморие е обвързвано със студентските ми години в Нов български университет, тъй като имахме практики там. И в този момент желаех отново да се върна по тези места. А Горна Василица е място, където съм ходила като дете – среща се над Момин проход. Имам ужасно хубави мемоари оттова. И релефът на планините е същият като на Южното ни Черноморие. За мен това беше доста готина аналогия, тъй като хем потвърждава магията на киното – снимаш едно място, пък то излиза на екрана като друго, хем демонстрира какъв брой са относителни нещата. Първосигналните ни усещания доста постоянно ни лъжат, в случай че съдим единствено по обвивката. Трябва да се потопиш по-надълбоко.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ