РНК ваксините – въпроси и отговори
В края на предходната година се организира уебинар с присъединяване на проф. Доброслав Кюркчиев дмн, шеф на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „ Св. Иван Рилски “, за правилото на деяние на двете РНК ваксини против SARS CoV-2, които са първите, получили утвърждение за потребление. Организатор на самодейността бе здравният уебсайт medicalnews.bg. Известният имунолог посочи, че подготовката за този уебинар му е лишила две седмици, защото съществуващата информация за двете РНК ваксини е много разпокъсана и нищожна. По време на събитието лекари и пациенти имаха опция да задават въпроси към проф. Кюркчиев. Предлагаме ви резюме на по-интересните от тях.
Целият запис от уебинара можете да наблюдавате от.
Подходящо ли е слагане на ваксина при хора с автоимунни болести и по-специално при лупус, където се знае, че имунизацията провокира нарастване на интерфероновата интензивност?
И при лупус, и при синдром на Сьогрен е реалност смяна в интензивността на интерфероните I, интензивност, която се ускорява и след имунизациите. Ще прегледам въпроса като цяло, а той, при хора с автоимунни болести, може да се сведе до: кое е по-добре – човек да рискува да си постави ваксина или да прекара болестта. Трябва да се има поради, че при имунизацията човек получава единствено една от съставките, до момента в който при заболяване може да бъде изложен на целия вирус и надлежно на тежък комплекс от признаци. Като цяло хората с автоимунни болести не са от застрашените групи, за които се чака да прекарат по-тежко болестта. (Важно е да уточня, че коментарът ми е във връзка „ контролираните “ автоимунни болести, тъй като има една, доста тежка група, при която има увреждания на цели органи и системи и те не влизат в тази категория). Засега се знае, че като цяло няма основна разлика в метода, по който хората с автоимунни болести прекарват вируса, в съпоставяне със хубавичко група.
Това е една индиректна податка и за евентуалното деяние на имунизацията, защото нямаме действителни данни и клинични тествания при такива пациенти. Съдейки от метода, по който пациентите с автоимунни болести прекарват COVID-19, още веднъж, косвено, бихме могли да стигнем до извода, че при тези пациенти и имунизацията не би трябвало да бъде проблем.
Целият запис от уебинара можете да наблюдавате от.
Подходящо ли е слагане на ваксина при хора с автоимунни болести и по-специално при лупус, където се знае, че имунизацията провокира нарастване на интерфероновата интензивност?
И при лупус, и при синдром на Сьогрен е реалност смяна в интензивността на интерфероните I, интензивност, която се ускорява и след имунизациите. Ще прегледам въпроса като цяло, а той, при хора с автоимунни болести, може да се сведе до: кое е по-добре – човек да рискува да си постави ваксина или да прекара болестта. Трябва да се има поради, че при имунизацията човек получава единствено една от съставките, до момента в който при заболяване може да бъде изложен на целия вирус и надлежно на тежък комплекс от признаци. Като цяло хората с автоимунни болести не са от застрашените групи, за които се чака да прекарат по-тежко болестта. (Важно е да уточня, че коментарът ми е във връзка „ контролираните “ автоимунни болести, тъй като има една, доста тежка група, при която има увреждания на цели органи и системи и те не влизат в тази категория). Засега се знае, че като цяло няма основна разлика в метода, по който хората с автоимунни болести прекарват вируса, в съпоставяне със хубавичко група.
Това е една индиректна податка и за евентуалното деяние на имунизацията, защото нямаме действителни данни и клинични тествания при такива пациенти. Съдейки от метода, по който пациентите с автоимунни болести прекарват COVID-19, още веднъж, косвено, бихме могли да стигнем до извода, че при тези пациенти и имунизацията не би трябвало да бъде проблем.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ