Рекордно малко лед в Арктика
В края на март леденото покритие в Арктика доближава своя годишен най-много, само че тази година това количество за поредна година бележи антирекорд. Максималната повърхност на морския лед в Северния Ледовит океан годишно бива достигната в интервала към пролетното равноденствие, сред 15 март и първите дни на април.
В интервала за последните 20 години на предишния век тази повърхност е била приблизително 16 милиона квадратни километра и се е движела сред 15 и 17 милиона квадратни километра.
В момента площта, заета с лед е малко над 14 милиона квадратни километра и това не е инцидентно събитие, защото в последните 4 години площта, заета с лед е била непроменяемо под " коридора " от края на предишния век.
Сегашният интервал на най-вече лед в Арктика е рекордно дребен, даже в съпоставяне със към този момент държащата върха 2012 година, когато в края на лятото беше маркиран рекордно малко лед и площта навлезе в " непознати територии ", задълбавайки под нормалните до тогава с над милион милион и половина квадратни километра.
Подозренията, че рекордно дребните ледени количества в Арктика са свързани с измененията освен на климата, само че могат да въздействат и на времето в съответни райони, стартират да се удостоверяват.
Работата е там, че Арктика е с 15-20 градуса по-топла в някои интервали, а като цяло - с над 6-7 градуса за зимния интервал и това размества нормалната зона на високо налягане към полюса, " разбивайки " я на няколко такива, които намират подобаващи " убежища " за себе си в преохладените зимни континентални пространства в Канада и Азия.
В взаимозависимост от разположението и формата на континенталните антициклони, в огромни елементи от континентите в източните периферии на тези вихри се предизвикват продължителни и повтарящи се интервали на по-студено от нормалното време.
Свидетели на такива интервали бяхме при започване на зимата и в този момент още веднъж, в Съединени американски щати, след това по време на Олимпиадата - в Източна Азия, а от Нова година до през днешния ден с повтарящи се " източни включвания " и в огромна част от Западна Европа.
Нашата страна, намирайки се задоволително на юг, съумя да " мине сред капките " при някои от тях, само че в последните дни на февруари, както и сега, получаваме своите няколко дни зимно време на фона на меката, като цяло, зима.
Тази зима завършва след 1-2 дни, а другата седмица ще имаме пролетни и даже близки до летните температури в някои дни, само че съществува възможност този вид зими, като рекордно студената за последните десетилетия 2012, предната 2016-2017 или закъснелия опит от края на тази, да се повтарят с друга честота и активност на студените интервали.
Дали е по този начин, следва да разберем в идващите години, с продължаването на наклонността за понижаване на арктическите ледове.
В интервала за последните 20 години на предишния век тази повърхност е била приблизително 16 милиона квадратни километра и се е движела сред 15 и 17 милиона квадратни километра.
В момента площта, заета с лед е малко над 14 милиона квадратни километра и това не е инцидентно събитие, защото в последните 4 години площта, заета с лед е била непроменяемо под " коридора " от края на предишния век.
Сегашният интервал на най-вече лед в Арктика е рекордно дребен, даже в съпоставяне със към този момент държащата върха 2012 година, когато в края на лятото беше маркиран рекордно малко лед и площта навлезе в " непознати територии ", задълбавайки под нормалните до тогава с над милион милион и половина квадратни километра.
Подозренията, че рекордно дребните ледени количества в Арктика са свързани с измененията освен на климата, само че могат да въздействат и на времето в съответни райони, стартират да се удостоверяват.
Работата е там, че Арктика е с 15-20 градуса по-топла в някои интервали, а като цяло - с над 6-7 градуса за зимния интервал и това размества нормалната зона на високо налягане към полюса, " разбивайки " я на няколко такива, които намират подобаващи " убежища " за себе си в преохладените зимни континентални пространства в Канада и Азия.
В взаимозависимост от разположението и формата на континенталните антициклони, в огромни елементи от континентите в източните периферии на тези вихри се предизвикват продължителни и повтарящи се интервали на по-студено от нормалното време.
Свидетели на такива интервали бяхме при започване на зимата и в този момент още веднъж, в Съединени американски щати, след това по време на Олимпиадата - в Източна Азия, а от Нова година до през днешния ден с повтарящи се " източни включвания " и в огромна част от Западна Европа.
Нашата страна, намирайки се задоволително на юг, съумя да " мине сред капките " при някои от тях, само че в последните дни на февруари, както и сега, получаваме своите няколко дни зимно време на фона на меката, като цяло, зима.
Тази зима завършва след 1-2 дни, а другата седмица ще имаме пролетни и даже близки до летните температури в някои дни, само че съществува възможност този вид зими, като рекордно студената за последните десетилетия 2012, предната 2016-2017 или закъснелия опит от края на тази, да се повтарят с друга честота и активност на студените интервали.
Дали е по този начин, следва да разберем в идващите години, с продължаването на наклонността за понижаване на арктическите ледове.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ