В края на март България ще посрещне астрономическата пролет и ще премине към лятното часово време
В края на март България ще посрещне астрономическата пролет и ще премине към лятното часово време, а през април небето ще предложи дребен церемониал на планетите. Това заяви физикът от Института по астрономия към Българска академия на науките Пенчо Маркишки, представен от Българска телеграфна агенция.
Настъпване на пролетта
Астрономическата пролет през тази година ще стартира на 20 март в 16:46 часа българско време. В този миг Слънцето ще се намира в пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. Според Маркишки от тази дата до 21 юни централното ни величие ще се издига все по-високо в Северната небесна хемисфера, затопляйки последователно времето.
" Благодарение на този надолнище имаме периодично повтаряне на годишни сезони и изменяща се дълготрайност на дните ", изясни физикът от Софийския университет " Св. Климент Охридски ", наблягайки ролята на наклона на земната ос по отношение на равнината на еклиптиката.
Денят побеждава нощта
Около датата на равноденствието денят нараства най-бързо – с съвсем три минути на всяко последващо денонощие. Заради атмосферната рефракция и забележимия диаметър на Слънцето, светлата част на 20 март ще продължи тъкмо 12 часа, 8 минути и 32 секунди, а не строго 12 часа.
" Когато Слънцето минава през пролетната или есенната равноденствена точка, то се намира навръх небесния екватор. От това следва, че тогава дните и нощите би трябвало да имат съвсем идентична дълготрайност, откъдето идва и понятието равноденствие ", добави Маркишки.
Смяна на времето и небесни феномени
Преминаването към лятното часово време ще се реализира на 29 март. Тогава, тъкмо в 03:00 часа през нощта, стрелките на часовниците ще бъдат преместени с един час напред.
Преди това обаче феновете на астрономията ще могат да проследят подготовката за дребен утрешен планетен церемониал. На 22 и 25 март Нептун и Сатурн ще бъдат в съединяване със Слънцето, а през април към тях ще се причислят Марс и Меркурий. Всички идни феномени са разказани в детайли в годишното онлайн издание " Гид на фена астроном ".
Настъпване на пролетта
Астрономическата пролет през тази година ще стартира на 20 март в 16:46 часа българско време. В този миг Слънцето ще се намира в пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. Според Маркишки от тази дата до 21 юни централното ни величие ще се издига все по-високо в Северната небесна хемисфера, затопляйки последователно времето.
" Благодарение на този надолнище имаме периодично повтаряне на годишни сезони и изменяща се дълготрайност на дните ", изясни физикът от Софийския университет " Св. Климент Охридски ", наблягайки ролята на наклона на земната ос по отношение на равнината на еклиптиката.
Денят побеждава нощта
Около датата на равноденствието денят нараства най-бързо – с съвсем три минути на всяко последващо денонощие. Заради атмосферната рефракция и забележимия диаметър на Слънцето, светлата част на 20 март ще продължи тъкмо 12 часа, 8 минути и 32 секунди, а не строго 12 часа.
" Когато Слънцето минава през пролетната или есенната равноденствена точка, то се намира навръх небесния екватор. От това следва, че тогава дните и нощите би трябвало да имат съвсем идентична дълготрайност, откъдето идва и понятието равноденствие ", добави Маркишки.
Смяна на времето и небесни феномени
Преминаването към лятното часово време ще се реализира на 29 март. Тогава, тъкмо в 03:00 часа през нощта, стрелките на часовниците ще бъдат преместени с един час напред.
Преди това обаче феновете на астрономията ще могат да проследят подготовката за дребен утрешен планетен церемониал. На 22 и 25 март Нептун и Сатурн ще бъдат в съединяване със Слънцето, а през април към тях ще се причислят Марс и Меркурий. Всички идни феномени са разказани в детайли в годишното онлайн издание " Гид на фена астроном ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ