ГЕРБ против искането на Главчев да се подпише военно сътрудничест...
В края на живота на това служебно държавно управление се предлага текст, който ще провокира прекомерно " разгорещена динамичност ", означи Митов. " В момента водим диалози за сформиране на солидно парламентарно болшинство, което да избере кабинет с 4-годишен мандат, а сходен вид предложение може да попречи даже на преговорния развой и да породи динамичност, която е нежелателна ", разяснява още той в коридорите на Народното събрание, съобщи БНР.
" Затова призоваваме премиера Главчев да отдръпна това съглашение. Подобен вид решение би трябвало да се вземе от постоянен кабинет, а не в този момент да водим полемики и по-късно постоянен кабинет да се чуди дали да трансформира параметрите ", съобщи още депутатът от първата политическа мощ.
" Това съглашение е безпределно закъсняло. Трябваше да бъде подписано преди година, когато другите страни членки от НАТО и Европейския съюз преговаряха по параметрите за сходен вид съглашения и ги подписваха ", сподели още Митов.
Същевременно с писмо до служебния министър председател парламентарната група на " Българска социалистическа партия – Обединена левица " изрази своето изрично противоречие с направеното от служебното държавно управление Споразумение за съдействие в региона на сигурността сред Република България и Украйна. Това оповестиха от пресцентъра на Българска социалистическа партия.
Народното събрание да даде умишлен мандат на служебния кабинет за сключване на съглашението за съдействие в региона на сигурността с Украйна, " с оглед плануванаъа дълготрайна рамка (10-годишен период на действие) в духа на парламентарното ръководство, в осъществяване на Конституцията и практиката на Конституционния съд " - това оповестиха от държавната осведомителна работа, като прецизираха, че министър председателят е изпратил писмо посредством ръководителя на Народното събрание Наталия Киселова до всички парламентарни групи.
В писмото служебният министър ръководител показва, че съглашението не попада в обсега на Виенската спогодба за правото на договорите (1969 г.) и планува политически задължения в сходство с взетите решения от Народното събрание. От 27 страни членове в Европейския съюз единствено шест страни - Австрия, България, Кипър, Малта, Словакия и Унгария, не са подписали сходен акт, се споделя в писмото.
Отбелязва се също по този начин, че в член 105, алинея 1 от Конституцията на Република България е регламентирана общата подготвеност на Министерския съвет да управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната.
" Съгласно Решение № 20 от 23 декември 1992 година по конституционно дело № 30/1992 година служебното държавно управление в границите на тази обща подготвеност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да взема решение настоящите въпроси на вътрешната и външната политика. Конституционните съдии в претекстовете на цитираното решение стигат до извода: При състояние, че в България е открито " парламентарно ръководство " (чл. 1, алинея 1 от Конституцията), същностен белег на което е нуждата от доверие на Народното събрание към държавното управление, събитието, че служебното държавно управление е назначено от президента, дава съображение да се смята, че функционалностите му са лимитирани, написа още в прессъобщението.
" Затова призоваваме премиера Главчев да отдръпна това съглашение. Подобен вид решение би трябвало да се вземе от постоянен кабинет, а не в този момент да водим полемики и по-късно постоянен кабинет да се чуди дали да трансформира параметрите ", съобщи още депутатът от първата политическа мощ.
" Това съглашение е безпределно закъсняло. Трябваше да бъде подписано преди година, когато другите страни членки от НАТО и Европейския съюз преговаряха по параметрите за сходен вид съглашения и ги подписваха ", сподели още Митов.
Същевременно с писмо до служебния министър председател парламентарната група на " Българска социалистическа партия – Обединена левица " изрази своето изрично противоречие с направеното от служебното държавно управление Споразумение за съдействие в региона на сигурността сред Република България и Украйна. Това оповестиха от пресцентъра на Българска социалистическа партия.
Народното събрание да даде умишлен мандат на служебния кабинет за сключване на съглашението за съдействие в региона на сигурността с Украйна, " с оглед плануванаъа дълготрайна рамка (10-годишен период на действие) в духа на парламентарното ръководство, в осъществяване на Конституцията и практиката на Конституционния съд " - това оповестиха от държавната осведомителна работа, като прецизираха, че министър председателят е изпратил писмо посредством ръководителя на Народното събрание Наталия Киселова до всички парламентарни групи.
В писмото служебният министър ръководител показва, че съглашението не попада в обсега на Виенската спогодба за правото на договорите (1969 г.) и планува политически задължения в сходство с взетите решения от Народното събрание. От 27 страни членове в Европейския съюз единствено шест страни - Австрия, България, Кипър, Малта, Словакия и Унгария, не са подписали сходен акт, се споделя в писмото.
Отбелязва се също по този начин, че в член 105, алинея 1 от Конституцията на Република България е регламентирана общата подготвеност на Министерския съвет да управлява и реализира вътрешната и външната политика на страната.
" Съгласно Решение № 20 от 23 декември 1992 година по конституционно дело № 30/1992 година служебното държавно управление в границите на тази обща подготвеност, предоставена на Министерския съвет, е оправомощено да взема решение настоящите въпроси на вътрешната и външната политика. Конституционните съдии в претекстовете на цитираното решение стигат до извода: При състояние, че в България е открито " парламентарно ръководство " (чл. 1, алинея 1 от Конституцията), същностен белег на което е нуждата от доверие на Народното събрание към държавното управление, събитието, че служебното държавно управление е назначено от президента, дава съображение да се смята, че функционалностите му са лимитирани, написа още в прессъобщението.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ