В края на годината правим равносметки, претегляме аргументи за“ и

В края на годината вършим равносметки, претегляме причини „ за “ и „ срещу “, пробвайки се да извлечем оптималната мъдрост от дейности и действия. Миналото, какво и да е то, остава зад врата, която ще остане заключена. Бъдещето е нестабилно събитие, което ни изпълва с нови очаквания и упования. Така е организиран светът – търсим наслада там, където ликува тъгата, протягаме ръце към обич, която различен гледа право в очите.

Приливи и отливи ще продължат да се редуват като част от пъстрия калейдоскоп на живота и единствено морето евентуално в нашето схващане ще остане непроменено.

Да се поучим от грешките е умелост, без която нищо не се трансформира към положително. Да обичаме, без да чакаме безусловно отговор, е метод да останем надалеч от паниките и упреците към самите себе си. Всеки от нас заслужава да бъде благополучен. Всеки от нас съществува на този свят с концепцията, че би трябвало да остави нещо след себе си, с цел да бъде запомнен.

В края на следващата година ние си оставаме деца, които нетърпеливо чакат новото начало. Нищо не се случва по проект, само че без нашите общи старания нищо не може и да се случи. Действието е наш правилен съдружник. Животът е детска игра и в нея всички имаме отредена роля. За да я осъществим, би трябвало да бъдем уверени и да не забравяме, че без останалите играчи не бихме могли да реализираме задачите си.

Каквото било – било. Заключените порти държат любознанието нащрек. Когато ви се прииска да се върнете към хубавите моменти от предишното, почукайте на вратата му. Ако не ви отвори, почукайте още веднъж. Дори „ пощальонът постоянно звъни два пъти “. Припомняйте си радостните мигове и помнете, че чудесата в никакъв случай не свършват. Защото самите вие сте част от чудото на живота.

Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg