Делян Малки е първата крачка към Делян Велики
В края на годината " Дневник " съблюдава традицията си и се обърна към философи, политолози и социолози за оценка на процесите, събитията и личностите на 2017 година Четете през днешния ден в специфичната тематика " Годината " оценката на Георги Гочев, типичен лингвист, преводач от старогръцки, основен помощник в Нов български университет (департаменти " Средиземноморски и източни проучвания " и " Право " ) и редактор в седмичника " Литературен вестник ".
С какво ще запомните българската политическа 2017 година?
- С три трендове, които ми се костват значими.
Първата: работи се на парче, на правилото " каквото пристигна " , ръководството се носи по течението, без огромен проект, без стратегическа посока, задачите се формулират на момента и съгласно преференциалните за нас условия. В кратковременен проект този опортюнизъм е печеливш, тъй като основава чувство за динамичност и благоденствие, само че в дълготраен е извънредно нездравословен, тъй като води до резултата на обществената купчина – едно комплицирано, дезориентирано общество, което не цени същински нищо и в което, поради неналичието на резистентен модел и огромна цел, всяко нещо се е оказало единствено по себе си, без никаква връзка с друго. Това е неприятното на опортюнизма – тъй като всичко е скъпо, най-после нищо не е скъпо.
Втората наклонност: битката с корупцията става все по-измъчена, все по-формална и беззъба , внушава се, че тя се води, единствено с цел да се угоди на институциите в Брюксел, до момента в който така наречен български народ има други цели. Симптоматичен в това отношение беше абсурдът с депутата от ГЕРБ Делян Добрев. Уличен, че е уреждал околните си на основни позиции в локалната власт на Хасково, той беше уречен от своите сътрудници и гласоподаватели да не напуща партията. Забележете – уречен да НЕ напуща! Това, което в една идеална обстановка би трябвало да се третира като закононарушение и позор, у нас продължава да се третира като норма.
Което се случва и по тази причина, тъй като корупцията се употребява с поддръжка от горната страна, само че се случва и тъй като е налице поддръжка изпод, от огромна група редови българи, смятащи, че уреждането е изцяло обикновено. И тъй като вредата от корупцията нормално е индиректна – тя ги ощетява след време и някак нереално, – те не намират за нужно да упражняват напън върху своите управници. Е, усещат се ограбени, само че от някаква огромна олигархия, до момента в който дребната олигархия стои в техните очи блага и почтена.
Това е огромната нелепост на днешния ни живот. Делян Малки – да употребявам още един път името на злощастния народен представител – въобще не е някакъв почтен симпатяга, който е направил положително на своите близки. Не! Делян Малки е първата крачка към Делян Велики.
Така се обрисува и третата наклонност – избликът на пренебрежение в публичния ни живот , всички тези " дебили " и " чепове за зеле ", цялото това отровно блаженство, което излъчват някои представители на актуалната власт. Ясно е от кое място идва то – от чувството, че гласоподавателят просто няма опция. Но идва и от другото, за което приказвам в горния параграф – от чувството, че същият този гласоподавател е на едно морално равнище, с еднакъв нрав като своя ръководещ. Това е тъжната истина – въобще не би ти хрумнало да наречеш някакви хора " чепове за зеле ", в случай че не си сигурен, че на тях им е все тая по какъв начин ще ги наречеш, тъй като ги е грижа най-много да употребяват системата, която си основал и поддържаш. Ако преразказвам известната смешка на Уди Алън за брака, българският властник мисли, че няма за какво да си икономисва презрението към някой, който е избрал подобен като него за собствен властник.
Тези три трендове – опортюнизмът на властта, търпимостта към корупцията и избликът на пренебрежение в общественото слово – алармират за особената обстановка, в която се намира актуалният ни модел за свят – този на демократичното, демократично общество. Преживяван като отпаднал и към този момент неспасяемо повреден, той няма с какво да бъде заместен, заради което и напълно естествено се замества с минало. Докато не се появи нов план за свят, който е мечтан от болшинството, ще се носим по течението и от ден на ден хора ще се връщат към старите си механизми на мислене и деяние, от които са се отказали с цената на някакъв компромис.
Коя е думата на тази година в България?
- Презрение. Цинизъм. Цинизмът обаче не е безусловно неприятен – цинизмът може да е изострен инструмент за отрязване на нещо, което наподобява непозволено значимо. Цинизмът може да е възстановителен, до момента в който презрението е ужасно, то мачка, травмира, без да лекува. Това е най-новата политическа уместност на българския обществен човек – презрението. Ако искаш да те слушат и да те четат, би трябвало да си пренебрежителен, да мачкаш с думи. Преди ни се спестяваше нещо правилно, с цел да не прозвучи обидно; в този момент нищо не се икономисва, с цел да не прозвучи погрешно.
Защо в края на 2017 ръководещите се заеха да търсят отговорни за " незаконната приватизация "?
- Едната причина е тактическа – с цел да се съсипят избрани хора.
Другата е да се основава чувство, че ръководещите милеят за справедливостта – разбирана като отплата. Има обаче и трета причина, която е най-дълбока, и тя е, че с изключение на стопански, приватизацията беше и психически акт. Замислена като излекуване на стопанската система, тя беше извършена по подобен комплициран метод, че в последна сметка лекуването се трансформира в контузия – икономическа, само че още повече психическа. Много българи се почувстваха ощетени и колкото и икономистите да им изясняват, че тези предприятия са били на загуба, тяхната стойност в стопански индикатори е една, а в психически – напълно друга. Желанието за отплата е на душeвността, не на джоба.
Как оценявате Бойко Борисов в новата му роля на " посланик и геополитик " /по израз в медиите/? Изненадва ли с нещо министър-председателят в третия си мандат?
- " Дипломат и геополитик " е малко рабски етикет за нещо, което може да се каже и по-скромно. Тази роля, несъмнено, се дължи значително и на персоналните качества на господин Борисов – неговия опортюнизъм и грубовата му близост, само че се дължи и на друго, което е завещание още от времената на Живков – репутацията ни, че сме дребни и своенравни, само че лоялни, за разлика от други дребни, които са хем своенравни, хем нелоялни. Във външната политика репутацията, наподобява, е много трайна големина.
Но вижте, склонни сме да надценяваме моралния и интелектуален потенциал на западните политици – не мисля, че господин Борисов е чак толкоз по-лош и недопустим спрямо огромната част от сегашния политически хайлайф на Европа и Северна Америка. Склонни сме обаче и да подценяваме неналичието на трезва преценка у същите тези хора. За тях надали е загадка, че господин Борисов е толкоз геополитик, колкото бай Ганю е бизнесмен. Не е загадка, просто сега тази роля е позволена и може би нужна. Когато спре да е такава, господин Борисов ще бъде побутнат обратно – безогледно и усмихнато, както Тръмп побутна премиера на Черна Гора на срещата на НАТО.
Георги Гочев
Чия партия е ГЕРБ?
- На опортюниста и на този, който без честен проблем заобикаля институциите, крие налози и заплаща рушвет, само че и на този, който го е грижа страната да работи по-ефективно и в негова изгода. На народняка, на носталгика по Живков и държавния ред на социализма, само че и на оня, който предостатъчно пътува в чужбина, без да вади виза. На индивида, който работи в държавната администрация, само че и на работещия в огромна интернационална компания. На родителя, който поучава децата си да бягат на открито, само че и на някои от тия деца, които са се върнали от чужбина.
ГЕРБ е партията, събираща сега най-вече от облиците на противоположните Българии, в които живеем.
Чия партия е Българска социалистическа партия?
- До огромна степен на същите хора, на които е и ГЕРБ – опортюнистите, носталгиците по живота в социализма, умилените от бащинската ръка на властта, склонните да прибягват до споразумяване и корупция. Ако ГЕРБ в лицето на Борисов е мъжкият знак на това общество, то Българска социалистическа партия в лицето на Корнелия Нинова и Мая Манолова е неговият женски знак. ГЕРБ – това е редът, дисциплината, животът отвън дома, Българска социалистическа партия – това е битът с неговите грижи и животът в дома. Мъжкото и женското на редовия български живот! Оттам и чувството за една семейно-махленска идилия в Народното събрание – всички тия оперетни разногласия, под които на процедура има една и съща обществена реалност.
Чия партия е Движение за права и свободи?
- На някаква доста странна симбиоза сред маргинализираните ни малцинства и най-високата, обвързвана с страната олигархия. Партия със конструкция, олицетворяваща античната система на връзките сред патрони и клиенти. Партия на хора с голямо въздействие, което даже няма потребност от парламентарна поддръжка, и дружно с това партия на жители с действителното съществуване на плебеи. Партия, в която положителното и злото, моралното и аморалното, красивото и грозното са необикновено преплетени едно с друго. Партия, нанесла големи вреди на страната, и дружно с това обхванала себе си със святост. Партията на уродливото нещо КТБ и партията на Ахмед Догановия национализъм и Йордан Цоневата теология.
Как оценявате първата /почти цяла/ година на президента Радев?
- Било заради самите пълномощия на институцията, било заради опита на хората, които я съставляват, българските президенти се занимават през множеството време не с действителна политика, а с въпроса по какъв начин наподобяват като президенти. Първата година на господин Радев беше тъкмо такава – протоколна. Учеше се да приказва, да стои пред аудитория, да се снима до жена си. От тази позиция и оценката за него – нито най-добре стоящият, нито най-зле стоящият пред аудитория президент досега. По чехли и пай панталон по-убедителен, в сравнение с по костюм. Усещане за боен в пенсия – като в американски филм.
Европейска страна ли е България 10 години след влизането в Европейския съюз?
- Може би най-трудният въпрос сега. Труден и тъй като би трябвало да обхване доста аспекти от живота в България, сложен и тъй като действителността постоянно се разминава с идеала, само че сложен и тъй като Европейският съюз към този момент не е оня Европейски съюз, към който се стремяхме преди 10 години, а напълно различен. Друг и заради непреодолимите разлики на страните в него; различен и заради особената ерозия на европейските институции – прочее, още in utero, още преди тези институции да са изцяло развити; различен, най-накрая, и заради общата, международна рецесия на либерално-демократичния модел и вакуума, който се отваря след него.
И въпреки всичко в най-малко два пункта изрично сме повече европейска страна, в сравнение с бяхме преди 10 години – като потребители на артикули и услуги и като хора, които могат да пътуват в западния свят по свое лично предпочитание. Това не е малко, само че не и толкоз огромно достижение. Ние най-много употребяваме Европейския съюз като източник на богатства и от време на време – на дисциплинираност, само че най-важните детайли от идеала на Стара Европа общо-взето не ценим. Личната ни независимост е на европейско равнище – българинът няма проблем с нейното устояване и дефиниране. Не е на европейско равнище обаче публичната ни независимост – нея малко на брой я ценят.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (685)
С какво ще запомните българската политическа 2017 година?
- С три трендове, които ми се костват значими.
Първата: работи се на парче, на правилото " каквото пристигна " , ръководството се носи по течението, без огромен проект, без стратегическа посока, задачите се формулират на момента и съгласно преференциалните за нас условия. В кратковременен проект този опортюнизъм е печеливш, тъй като основава чувство за динамичност и благоденствие, само че в дълготраен е извънредно нездравословен, тъй като води до резултата на обществената купчина – едно комплицирано, дезориентирано общество, което не цени същински нищо и в което, поради неналичието на резистентен модел и огромна цел, всяко нещо се е оказало единствено по себе си, без никаква връзка с друго. Това е неприятното на опортюнизма – тъй като всичко е скъпо, най-после нищо не е скъпо.
Втората наклонност: битката с корупцията става все по-измъчена, все по-формална и беззъба , внушава се, че тя се води, единствено с цел да се угоди на институциите в Брюксел, до момента в който така наречен български народ има други цели. Симптоматичен в това отношение беше абсурдът с депутата от ГЕРБ Делян Добрев. Уличен, че е уреждал околните си на основни позиции в локалната власт на Хасково, той беше уречен от своите сътрудници и гласоподаватели да не напуща партията. Забележете – уречен да НЕ напуща! Това, което в една идеална обстановка би трябвало да се третира като закононарушение и позор, у нас продължава да се третира като норма.
Което се случва и по тази причина, тъй като корупцията се употребява с поддръжка от горната страна, само че се случва и тъй като е налице поддръжка изпод, от огромна група редови българи, смятащи, че уреждането е изцяло обикновено. И тъй като вредата от корупцията нормално е индиректна – тя ги ощетява след време и някак нереално, – те не намират за нужно да упражняват напън върху своите управници. Е, усещат се ограбени, само че от някаква огромна олигархия, до момента в който дребната олигархия стои в техните очи блага и почтена.
Това е огромната нелепост на днешния ни живот. Делян Малки – да употребявам още един път името на злощастния народен представител – въобще не е някакъв почтен симпатяга, който е направил положително на своите близки. Не! Делян Малки е първата крачка към Делян Велики.
Така се обрисува и третата наклонност – избликът на пренебрежение в публичния ни живот , всички тези " дебили " и " чепове за зеле ", цялото това отровно блаженство, което излъчват някои представители на актуалната власт. Ясно е от кое място идва то – от чувството, че гласоподавателят просто няма опция. Но идва и от другото, за което приказвам в горния параграф – от чувството, че същият този гласоподавател е на едно морално равнище, с еднакъв нрав като своя ръководещ. Това е тъжната истина – въобще не би ти хрумнало да наречеш някакви хора " чепове за зеле ", в случай че не си сигурен, че на тях им е все тая по какъв начин ще ги наречеш, тъй като ги е грижа най-много да употребяват системата, която си основал и поддържаш. Ако преразказвам известната смешка на Уди Алън за брака, българският властник мисли, че няма за какво да си икономисва презрението към някой, който е избрал подобен като него за собствен властник.
Тези три трендове – опортюнизмът на властта, търпимостта към корупцията и избликът на пренебрежение в общественото слово – алармират за особената обстановка, в която се намира актуалният ни модел за свят – този на демократичното, демократично общество. Преживяван като отпаднал и към този момент неспасяемо повреден, той няма с какво да бъде заместен, заради което и напълно естествено се замества с минало. Докато не се появи нов план за свят, който е мечтан от болшинството, ще се носим по течението и от ден на ден хора ще се връщат към старите си механизми на мислене и деяние, от които са се отказали с цената на някакъв компромис.
Коя е думата на тази година в България?
- Презрение. Цинизъм. Цинизмът обаче не е безусловно неприятен – цинизмът може да е изострен инструмент за отрязване на нещо, което наподобява непозволено значимо. Цинизмът може да е възстановителен, до момента в който презрението е ужасно, то мачка, травмира, без да лекува. Това е най-новата политическа уместност на българския обществен човек – презрението. Ако искаш да те слушат и да те четат, би трябвало да си пренебрежителен, да мачкаш с думи. Преди ни се спестяваше нещо правилно, с цел да не прозвучи обидно; в този момент нищо не се икономисва, с цел да не прозвучи погрешно.
Защо в края на 2017 ръководещите се заеха да търсят отговорни за " незаконната приватизация "?
- Едната причина е тактическа – с цел да се съсипят избрани хора.
Другата е да се основава чувство, че ръководещите милеят за справедливостта – разбирана като отплата. Има обаче и трета причина, която е най-дълбока, и тя е, че с изключение на стопански, приватизацията беше и психически акт. Замислена като излекуване на стопанската система, тя беше извършена по подобен комплициран метод, че в последна сметка лекуването се трансформира в контузия – икономическа, само че още повече психическа. Много българи се почувстваха ощетени и колкото и икономистите да им изясняват, че тези предприятия са били на загуба, тяхната стойност в стопански индикатори е една, а в психически – напълно друга. Желанието за отплата е на душeвността, не на джоба.
Как оценявате Бойко Борисов в новата му роля на " посланик и геополитик " /по израз в медиите/? Изненадва ли с нещо министър-председателят в третия си мандат?
- " Дипломат и геополитик " е малко рабски етикет за нещо, което може да се каже и по-скромно. Тази роля, несъмнено, се дължи значително и на персоналните качества на господин Борисов – неговия опортюнизъм и грубовата му близост, само че се дължи и на друго, което е завещание още от времената на Живков – репутацията ни, че сме дребни и своенравни, само че лоялни, за разлика от други дребни, които са хем своенравни, хем нелоялни. Във външната политика репутацията, наподобява, е много трайна големина.
Но вижте, склонни сме да надценяваме моралния и интелектуален потенциал на западните политици – не мисля, че господин Борисов е чак толкоз по-лош и недопустим спрямо огромната част от сегашния политически хайлайф на Европа и Северна Америка. Склонни сме обаче и да подценяваме неналичието на трезва преценка у същите тези хора. За тях надали е загадка, че господин Борисов е толкоз геополитик, колкото бай Ганю е бизнесмен. Не е загадка, просто сега тази роля е позволена и може би нужна. Когато спре да е такава, господин Борисов ще бъде побутнат обратно – безогледно и усмихнато, както Тръмп побутна премиера на Черна Гора на срещата на НАТО.
Георги Гочев
Чия партия е ГЕРБ?
- На опортюниста и на този, който без честен проблем заобикаля институциите, крие налози и заплаща рушвет, само че и на този, който го е грижа страната да работи по-ефективно и в негова изгода. На народняка, на носталгика по Живков и държавния ред на социализма, само че и на оня, който предостатъчно пътува в чужбина, без да вади виза. На индивида, който работи в държавната администрация, само че и на работещия в огромна интернационална компания. На родителя, който поучава децата си да бягат на открито, само че и на някои от тия деца, които са се върнали от чужбина.
ГЕРБ е партията, събираща сега най-вече от облиците на противоположните Българии, в които живеем.
Чия партия е Българска социалистическа партия?
- До огромна степен на същите хора, на които е и ГЕРБ – опортюнистите, носталгиците по живота в социализма, умилените от бащинската ръка на властта, склонните да прибягват до споразумяване и корупция. Ако ГЕРБ в лицето на Борисов е мъжкият знак на това общество, то Българска социалистическа партия в лицето на Корнелия Нинова и Мая Манолова е неговият женски знак. ГЕРБ – това е редът, дисциплината, животът отвън дома, Българска социалистическа партия – това е битът с неговите грижи и животът в дома. Мъжкото и женското на редовия български живот! Оттам и чувството за една семейно-махленска идилия в Народното събрание – всички тия оперетни разногласия, под които на процедура има една и съща обществена реалност.
Чия партия е Движение за права и свободи?
- На някаква доста странна симбиоза сред маргинализираните ни малцинства и най-високата, обвързвана с страната олигархия. Партия със конструкция, олицетворяваща античната система на връзките сред патрони и клиенти. Партия на хора с голямо въздействие, което даже няма потребност от парламентарна поддръжка, и дружно с това партия на жители с действителното съществуване на плебеи. Партия, в която положителното и злото, моралното и аморалното, красивото и грозното са необикновено преплетени едно с друго. Партия, нанесла големи вреди на страната, и дружно с това обхванала себе си със святост. Партията на уродливото нещо КТБ и партията на Ахмед Догановия национализъм и Йордан Цоневата теология.
Как оценявате първата /почти цяла/ година на президента Радев?
- Било заради самите пълномощия на институцията, било заради опита на хората, които я съставляват, българските президенти се занимават през множеството време не с действителна политика, а с въпроса по какъв начин наподобяват като президенти. Първата година на господин Радев беше тъкмо такава – протоколна. Учеше се да приказва, да стои пред аудитория, да се снима до жена си. От тази позиция и оценката за него – нито най-добре стоящият, нито най-зле стоящият пред аудитория президент досега. По чехли и пай панталон по-убедителен, в сравнение с по костюм. Усещане за боен в пенсия – като в американски филм.
Европейска страна ли е България 10 години след влизането в Европейския съюз?
- Може би най-трудният въпрос сега. Труден и тъй като би трябвало да обхване доста аспекти от живота в България, сложен и тъй като действителността постоянно се разминава с идеала, само че сложен и тъй като Европейският съюз към този момент не е оня Европейски съюз, към който се стремяхме преди 10 години, а напълно различен. Друг и заради непреодолимите разлики на страните в него; различен и заради особената ерозия на европейските институции – прочее, още in utero, още преди тези институции да са изцяло развити; различен, най-накрая, и заради общата, международна рецесия на либерално-демократичния модел и вакуума, който се отваря след него.
И въпреки всичко в най-малко два пункта изрично сме повече европейска страна, в сравнение с бяхме преди 10 години – като потребители на артикули и услуги и като хора, които могат да пътуват в западния свят по свое лично предпочитание. Това не е малко, само че не и толкоз огромно достижение. Ние най-много употребяваме Европейския съюз като източник на богатства и от време на време – на дисциплинираност, само че най-важните детайли от идеала на Стара Европа общо-взето не ценим. Личната ни независимост е на европейско равнище – българинът няма проблем с нейното устояване и дефиниране. Не е на европейско равнище обаче публичната ни независимост – нея малко на брой я ценят.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (685)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ