От КГБ до Кремъл: Трансформацията на един лидер в диктатор
В края на 90-те Русия е в дълбока икономическа и обществена рецесия. Владимир Путин се появява като спокоен, невъзмутим и съдбоносен водач, който дава обещание ред, сигурност и непоклатимост – това му печели доверието на изтощеното и комплицирано общество.
Пресата, малките екрани и интернет построяват облика на Путин като: неустрашим, пълководец, избавител, „ татко на нацията “. Изборите се трансформират във условност – авансово следени и манипулирани, тъй че да няма действителен избор.
Путин е артикул на руските служби и постсъветския безпорядък, само че се превъръща в автократ, който държи властта посредством агитация, репресии и войни.
Владимир Владимирович Путин е роден на 7 октомври 1952 година в Ленинград (днес Санкт Петербург), Русия. Завършва право в Ленинградския държавен университет през 1975 година и незабавно стартира работа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ( руските секрети служби). Работи главно в задграничното разузнаване, в това число в Източна Германия. Там се построява като предан кадър на руските структури за надзор и въздействие
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, Путин се връща в Санкт Петербург и стартира да работи за кмета Анатолий Собчак — демократичен модернизатор, само че и значима политическа фигура. Путин управлява интернационалните връзки на града.
Прехвърлен е в Москва, където се издига бързо в администрацията на президента Борис Елцин . През 1998 година става шеф на Федералната работа за сигурност (ФСБ, правоприемник на КГБ).
През 1999 година Елцин го избира за министър председател. Тогава Путин е относително чужд, само че бързо добива известност посредством твърдата си позиция по отношение на Втората чеченска война.
Елцин изненадващо подава оставка и показва Путин за собствен правоприемник.
