Infiniti Q50 Hybrid е на легален допинг
В края на 80-те (1989 година по-точно) години на предишния век в Страната на изгряващото слънце се ражда ново автомобилно създание. Мисията му е една - да нападна Америка. На 8 ноември 1989 година японски легион под командването на Nissan щурмува Съединени американски щати, само че не с бомби и торпеда, потопили американския флот при Пърл Харбър през 1941 година, а с първокласни коли, които да завладяват пазара в премиум сегмента. Тогава колите на марката не са били доста повече от първокласни Nissan-и за северноамериканския пазар.
РАЗЛЕДАЙТЕ МОРСКАТА НИ РАЗХОДКА С INFINITI Q50 HYBRID AWD
Единственото, което в този момент е останало от онази идея, е добре изпитаният V6 на Nissan. Всичко останало е разкош, авторитет и даже метод на живот, тъй като задачата на европейските модели на Infiniti е да конкурират немските законодатели. Мнозина са се опитвали, само че малко на брой (най-точно ще е да кажа никой) са успявали. Q също няма по какъв начин да бие продажбите на Серия 3, а да предизвикаш BMW в личната му играе е дръзновен ход. Но, сходно на интендантът (Q) на 007, Infiniti Q50 също разполага с цялостен софтуерен боеприпас, с който отмъква баварски клиенти.
Infiniti Q50 не е нито по-бърз, нито по-мощен, нито по-луксозен от немските си съперници, той просто е по-различен. Това е най-точното определение.
Що касае дизайна, Q50 несъмнено може да се похвали със супер атрактивна визия, изключително сравняван с немските си съперници. Q50 наподобява като че ли е планиран от човек, а не от робот, херметически запечатан в студиото.
Дизайнерите са сближили оптимално границите сред спортното и елегантното лъчение. Мощната и солидна предна част контрастира с елегантните форми на задницата, а отстрани линиите са като на купе модел. Тази визия е в контраст на японския му съперник Lexus, който е направил своите модели остри и ръбати, а начело наподобяват на Хищника от едноименния филм с Арнолд Шварценегер, когато най-после смъква шлема на гадината.
В моя случай под предния похлупак е инсталиран добре прочут „ Хищник” – атмосферен V6 с работен размер 3,5 литра, мощ 306 к.с. и 350 Нм. Той се подкрепя от електромотор с мощ 50 кВт (64 к.с.) и 270 Нм, с цел да се реализира сбит потенциал на системата от 364 к.с. и 546 Нм, които задвижват четирите колела чрез на 7-степенна автоматизирана трансмисия, като до 50% от въртящия миг може да бъде изпратен към предните колела при потребност.
(Ford)Focus-мокус, Golf ще бере кахъри (тест драйв)
KIA Ceed продължава да е основа на триумфа (тест драйв)
Х-Factor: тимът на Opel за SUV шлагери (тест драйв)
ГоляМ(5) кеф. Тестваме BMW M5, М4 и М2 на „ Серес” (тест драйв)
Целият този пакет работи отлично. Педалът на газта в Q50 Hybrid има сензитивност като на спортен автомобил, изключително в режим Sport на системата Drive Mode Selector (другите налични са за самостоятелно конфигуриране, общоприет, еко и сняг). Наистина, при линейно ускоряване запаса от мощ е в обилие, който употребявам при всяка опция. Ако батерията с потенциал 1,4 квт ч е заредена, то ускорението до 100 км/ч лишава 5,4 секунди, като тук приказваме за тегло от порядъка на 1900 кг (в взаимозависимост от равнището на оборудване). Това е с 0,4 сек по-бавно от BMW 340i xDrive (5,0 сек), което е с към 300 кг по-леко и с 4000 лева по-скъпо в базовото си съоръжение.
По-важното за един хибрид е, че преходните процеси сред бензиновия и електрическия мотор са чудесно замаскирани: за тях разбираш не от вибрациите, а от показанията на приборите.
В последна сметка определението състезателен приляга отлично за този хибрид, което не би трябвало да е по този начин, защото при този вид коли се цели невисок разход на гориво. Е, подобен е и реализиран. Изминах към 1000 км с тестовия автомобил, като на автомагистралата не съм вдигал повече от разрешението 140 км/ч. Върнах автомобила със междинен разход от 8,3 л/100 км бензин.
Големият проблем крие пакетът литиево-йонни акумулатори, който безусловно е изял багажника. На хартия 400 литра звучи добре, само че действително в него има място за два междинни по мярка куфара и един по-малък. Ако тръгнете на море с дете, този размер няма по какъв начин да ви стигне.
За мое благополучие този път бях единствено със брачната половинка ми, заради което побрахме нужното ни в дребния багажник. Иначе купето е задоволително пространно за 2850 мм междуосие. Отзад има задоволително място в региона на краката, стига двамата пътуващи начело да не са над 1,80 метра.
Насоката на оформлението на интериора е ясна: обезпечаване на цялостен комфорт и разкош, в което начинание дизайнерите са се справили отлично. Чувствам се чудесно зад кормилото, защото начело са ясно обособени две зони, сходни на кокпит, обгръщащи и лидера, и пасажера до него. Разделени сме от тунел и централна подпора, в която преобладават два екрана: единият за навигацията, а другият за инфотейнмънт системата, настройките на автомобила и други. Интересното е, че при тези два екрана Infiniti e запазила и много механични бутони, на които към този момент не съм огромен почитател. Да, те са доста по-лесни за приложимост, няма две отзиви по този въпрос, само че и към този момент не са толкоз съвременни. Таблото също е аналогово, двата съществени прибора за типичен, само че и поостарели като визия. Младежта ще откри за тревожно неналичието на Android Auto или Apple CarPlay, само че аз си избирам вградената навигация.
Не мога да пропусна системата Direct Adaptive Steering, така наречен кормилно ръководство steer-by-wire, премахващо механичната връзка сред гумите и кормилото. От меню на мултимедийната система може да се изберете едно от трите равнища на изпитание, както и едно от трите степени на заостреност на реакцията. Най-острият режим е в действителност изострен: от край до край са нужни единствено два и половина оборота на кормилото.
Аз си поиграх с настройките в режим Individual, като се стопирах на общоприети настройки на мотора и трансмисията, а кормилото избрах със междинна тежест и оптималната заостреност. Това прави маневрирането в града доста елементарно, само че на автомагистралата кормилото не е толкоз осведомителен. Возията, за сметка на това, е удобна, въпреки трансмисията да е много внезапна в режим Sport. Затова избирам общоприетия.
Най-новите коли влагат доста в дейната и пасивната сигурност, като три- и четирибуквените съкращения на системите може да запълнят една цяла страница в продуктовите каталози. Затова ще се задоволя единствено да кажа, че за сигурността тук се грижи Infiniti Safety Shield.
Заради коли като тази кросоувърите в никакъв случай не може да се трансфорат в мои любимци. Да, седаните непрекъснато губят позиции, само че за мен това е класическата формула за първокласен автомобил, предлагащ най-хубавото като лъчение, имидж и возия.
Технически характерности:
Infiniti Q50 Hybrid AWD
Размери
Дължина, мм: 4810
Широчина, мм: 1820
Височина, мм: 1430
Междуосие, мм: 2850
Тегло, кг: 1888 - 1936
Електромотор
Мощност, к.с. (кВт): 68 (50)
Въртящ миг, Нм: 270
Двигател
Вид: V-образен, 6-цилиндров, атмосферен
Работен размер, куб. см: 3498
Макс. мощ, к.с. при об./мин: 306 при 6800
Макс. въртящ миг, Нм при об./мин: 350 при 5000
Сумарна мощ, к.с.: 364
Сумарен въртящ миг, Нм: 546
Динамика
Макс. скорост, км/ч: 250
Ускорение 0-100 км/ч, сек: 5,4
Среден разход, л/100 км: 6,6 – 6,8
Вредни излъчвания СО2, г/км: 154 – 159
Цена на тествания модел, лева с Данък добавена стойност: 100 700
РАЗЛЕДАЙТЕ МОРСКАТА НИ РАЗХОДКА С INFINITI Q50 HYBRID AWD
Единственото, което в този момент е останало от онази идея, е добре изпитаният V6 на Nissan. Всичко останало е разкош, авторитет и даже метод на живот, тъй като задачата на европейските модели на Infiniti е да конкурират немските законодатели. Мнозина са се опитвали, само че малко на брой (най-точно ще е да кажа никой) са успявали. Q също няма по какъв начин да бие продажбите на Серия 3, а да предизвикаш BMW в личната му играе е дръзновен ход. Но, сходно на интендантът (Q) на 007, Infiniti Q50 също разполага с цялостен софтуерен боеприпас, с който отмъква баварски клиенти.
Infiniti Q50 не е нито по-бърз, нито по-мощен, нито по-луксозен от немските си съперници, той просто е по-различен. Това е най-точното определение.
Що касае дизайна, Q50 несъмнено може да се похвали със супер атрактивна визия, изключително сравняван с немските си съперници. Q50 наподобява като че ли е планиран от човек, а не от робот, херметически запечатан в студиото.
Дизайнерите са сближили оптимално границите сред спортното и елегантното лъчение. Мощната и солидна предна част контрастира с елегантните форми на задницата, а отстрани линиите са като на купе модел. Тази визия е в контраст на японския му съперник Lexus, който е направил своите модели остри и ръбати, а начело наподобяват на Хищника от едноименния филм с Арнолд Шварценегер, когато най-после смъква шлема на гадината.
В моя случай под предния похлупак е инсталиран добре прочут „ Хищник” – атмосферен V6 с работен размер 3,5 литра, мощ 306 к.с. и 350 Нм. Той се подкрепя от електромотор с мощ 50 кВт (64 к.с.) и 270 Нм, с цел да се реализира сбит потенциал на системата от 364 к.с. и 546 Нм, които задвижват четирите колела чрез на 7-степенна автоматизирана трансмисия, като до 50% от въртящия миг може да бъде изпратен към предните колела при потребност.
(Ford)Focus-мокус, Golf ще бере кахъри (тест драйв)
KIA Ceed продължава да е основа на триумфа (тест драйв)
Х-Factor: тимът на Opel за SUV шлагери (тест драйв)
ГоляМ(5) кеф. Тестваме BMW M5, М4 и М2 на „ Серес” (тест драйв)
Целият този пакет работи отлично. Педалът на газта в Q50 Hybrid има сензитивност като на спортен автомобил, изключително в режим Sport на системата Drive Mode Selector (другите налични са за самостоятелно конфигуриране, общоприет, еко и сняг). Наистина, при линейно ускоряване запаса от мощ е в обилие, който употребявам при всяка опция. Ако батерията с потенциал 1,4 квт ч е заредена, то ускорението до 100 км/ч лишава 5,4 секунди, като тук приказваме за тегло от порядъка на 1900 кг (в взаимозависимост от равнището на оборудване). Това е с 0,4 сек по-бавно от BMW 340i xDrive (5,0 сек), което е с към 300 кг по-леко и с 4000 лева по-скъпо в базовото си съоръжение.
По-важното за един хибрид е, че преходните процеси сред бензиновия и електрическия мотор са чудесно замаскирани: за тях разбираш не от вибрациите, а от показанията на приборите.
В последна сметка определението състезателен приляга отлично за този хибрид, което не би трябвало да е по този начин, защото при този вид коли се цели невисок разход на гориво. Е, подобен е и реализиран. Изминах към 1000 км с тестовия автомобил, като на автомагистралата не съм вдигал повече от разрешението 140 км/ч. Върнах автомобила със междинен разход от 8,3 л/100 км бензин.
Големият проблем крие пакетът литиево-йонни акумулатори, който безусловно е изял багажника. На хартия 400 литра звучи добре, само че действително в него има място за два междинни по мярка куфара и един по-малък. Ако тръгнете на море с дете, този размер няма по какъв начин да ви стигне.
За мое благополучие този път бях единствено със брачната половинка ми, заради което побрахме нужното ни в дребния багажник. Иначе купето е задоволително пространно за 2850 мм междуосие. Отзад има задоволително място в региона на краката, стига двамата пътуващи начело да не са над 1,80 метра.
Насоката на оформлението на интериора е ясна: обезпечаване на цялостен комфорт и разкош, в което начинание дизайнерите са се справили отлично. Чувствам се чудесно зад кормилото, защото начело са ясно обособени две зони, сходни на кокпит, обгръщащи и лидера, и пасажера до него. Разделени сме от тунел и централна подпора, в която преобладават два екрана: единият за навигацията, а другият за инфотейнмънт системата, настройките на автомобила и други. Интересното е, че при тези два екрана Infiniti e запазила и много механични бутони, на които към този момент не съм огромен почитател. Да, те са доста по-лесни за приложимост, няма две отзиви по този въпрос, само че и към този момент не са толкоз съвременни. Таблото също е аналогово, двата съществени прибора за типичен, само че и поостарели като визия. Младежта ще откри за тревожно неналичието на Android Auto или Apple CarPlay, само че аз си избирам вградената навигация.
Не мога да пропусна системата Direct Adaptive Steering, така наречен кормилно ръководство steer-by-wire, премахващо механичната връзка сред гумите и кормилото. От меню на мултимедийната система може да се изберете едно от трите равнища на изпитание, както и едно от трите степени на заостреност на реакцията. Най-острият режим е в действителност изострен: от край до край са нужни единствено два и половина оборота на кормилото.
Аз си поиграх с настройките в режим Individual, като се стопирах на общоприети настройки на мотора и трансмисията, а кормилото избрах със междинна тежест и оптималната заостреност. Това прави маневрирането в града доста елементарно, само че на автомагистралата кормилото не е толкоз осведомителен. Возията, за сметка на това, е удобна, въпреки трансмисията да е много внезапна в режим Sport. Затова избирам общоприетия.
Най-новите коли влагат доста в дейната и пасивната сигурност, като три- и четирибуквените съкращения на системите може да запълнят една цяла страница в продуктовите каталози. Затова ще се задоволя единствено да кажа, че за сигурността тук се грижи Infiniti Safety Shield.
Заради коли като тази кросоувърите в никакъв случай не може да се трансфорат в мои любимци. Да, седаните непрекъснато губят позиции, само че за мен това е класическата формула за първокласен автомобил, предлагащ най-хубавото като лъчение, имидж и возия.
Технически характерности:
Infiniti Q50 Hybrid AWD
Размери
Дължина, мм: 4810
Широчина, мм: 1820
Височина, мм: 1430
Междуосие, мм: 2850
Тегло, кг: 1888 - 1936
Електромотор
Мощност, к.с. (кВт): 68 (50)
Въртящ миг, Нм: 270
Двигател
Вид: V-образен, 6-цилиндров, атмосферен
Работен размер, куб. см: 3498
Макс. мощ, к.с. при об./мин: 306 при 6800
Макс. въртящ миг, Нм при об./мин: 350 при 5000
Сумарна мощ, к.с.: 364
Сумарен въртящ миг, Нм: 546
Динамика
Макс. скорост, км/ч: 250
Ускорение 0-100 км/ч, сек: 5,4
Среден разход, л/100 км: 6,6 – 6,8
Вредни излъчвания СО2, г/км: 154 – 159
Цена на тествания модел, лева с Данък добавена стойност: 100 700
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ