Рей Франсис, Празнуване на чернотата
В края на 70-те години на предишния век в Монреал студентите по снимка бяха захласнати от приемането на наситено черно – „ оптимално черно “ – в нашите отпечатъци, изстисквайки цялостната гама от тонове от нашата черно-бяла фотохартия. Знаейки, че светломерите са проектирани да осредняват сцената до сиво, ние калибрирахме нашите, с цел да създадем сенките в нашите фотоси толкоз мрачно буйни, колкото изгрев на луната на Ансел Адамс.
Малко от разбрахме, че чернотата може да е освен това от липса на светлина. Не разбирахме, че в верните ръце дълбоките, наситени черни могат да приказват за нещо доста повече от техника за тъмна стая — за въпроси, свързани с раса и сегрегация.
Четиристотин благи южно от нас, в Ню Йорк, Рей Франсис печаташе фотоси, които имаха смелите сенки, към които се стремихме. Тридесет и две от неговите отпечатъци са изложени в този момент в „ В очакване да бъдат видени: Осветяване на сн...
Прочетете целия текст »
