Над 16 000 нови растителни и животински вида откриват учените всяка година
Над 16 000 нови растителни и скотски типа откриват учените всяка година, което е рекордно бързо, откогато се събира сходна информация, демонстрира изследване на Аризонския университет, представено от електронното издание „ Юрикалърт”.
Тенденцията не демонстрира признаци на закъснение и научният екип, обобщил данните, предвижда, че биоразнообразието измежду избрани групи - растения, гъби, паякообразни, риби и земноводни, е по-голямо, в сравнение с в началото се е считало.
„ Някои учени допускат, че темпото на описанията на нови типове се е забавило и това демонстрира, че ни остават все по-малко нови типове за разкриване, само че нашите резултати сочат тъкмо противоположното “, споделя проф. Джон Уийнс, професор в Катедрата по екология и еволюционна биология на Аризонския университета и старши създател на публикацията, оповестена в изданието Science Advances. „ Всъщност, ние откриваме нови типове с по-бързи темпове от всеки път “.
Екипът от откриватели проучва таксономичната история на към два милиона типа, обхващащи всички групи живи организми. В интервала сред 2015 и 2020 година – най-скорошният с изчерпателни данни, експертите документират приблизително по над 16 000 нови типа годишно, в това число повече от 10 000 животни (преобладаващо членестоноги и насекоми), 2500 растения и 2000 гъби.
„ Добрата вест е, че темпът на разкриване на нови типове доста надвишава този на изгубване, като съгласно нашите калкулации броят на заличените е по към 10 на година “, споделя Джон Уийнс, акцентирайки данни от друго изследване, което той е управлявал. „ Тези хиляди новооткрити типове всяка година не са единствено микроскопични организми, а включват инсекти, растения, гъби и даже стотици нови гръбначни животни “.
Екипът проучва темповете на появяване на нови типове във времето, с цел да предвижда какъв брой нови ще бъдат открити и разказани в бъдеще. Например, учените считат, че може да има до 115 000 типа риби и 41 000 типа земноводни, макар че сега са разказани единствено към 42 000 типа риби и 9000 типа земноводни. Те са на мнение също, че броят на растителните типове може да надвиши половин милион, отбелязва „ Юрикалърт”.
„ Както споделя известният еколог Робърт Мей, в случай че извънземни ни попитат какъв брой типа живеят на нашата планета, няма да имаме финален отговор “, отбелязва Уийнс. „ В момента знаем за към 2,5 милиона типа, само че същинският брой може да е в десетки или стотици милиони, даже милиарди “.
Засега учените предвиждат, че темпът на разкриване на нови живи организми ще продължи да нараства. Например, все още учените са разпознали към 1,1 милиона типа инсекти, само че доста от тях считат, че същинският им брой е към шест милиона. В предходна своя обява проф. Джон Уийнс допуска, че може да доближат даже 20 милиона.
„ В момента множеството нови типове се разпознават по забележими характерности “, изяснява откривателят. „ Но с усъвършенстването на молекулярните принадлежности ще открием още по-скрити организми - такива, които могат да се разграничат единствено на генетично равнище. Това е изключително обещаващо за разкриването на повече неповторими бактерии и гъби “.
„ Откриването на нови типове е значимо, тъй като те не могат да бъдат предпазени, до момента в който не бъдат разказани научно “, споделя професорът от Аризонския университет. „ Документирането е първата стъпка в опазването – не можем да предпазим един тип от изгубване, в случай че не знаем, че съществува “.
Преди към 300 години шведският природоизпитател Карл Линей се впуска стартира да разпознава и наименува всеки жив организъм на Земята. Днес той е прочут като бащата на актуалната таксономия - научната подредба на организмите. Линей разказва над 10 000 типа растения и животни. Оттогава учените не престават да разпознават нови типове в устрема си да разкрият биоразнообразието на Земята, отбелязва изданието.
Тенденцията не демонстрира признаци на закъснение и научният екип, обобщил данните, предвижда, че биоразнообразието измежду избрани групи - растения, гъби, паякообразни, риби и земноводни, е по-голямо, в сравнение с в началото се е считало.
„ Някои учени допускат, че темпото на описанията на нови типове се е забавило и това демонстрира, че ни остават все по-малко нови типове за разкриване, само че нашите резултати сочат тъкмо противоположното “, споделя проф. Джон Уийнс, професор в Катедрата по екология и еволюционна биология на Аризонския университета и старши създател на публикацията, оповестена в изданието Science Advances. „ Всъщност, ние откриваме нови типове с по-бързи темпове от всеки път “.
Екипът от откриватели проучва таксономичната история на към два милиона типа, обхващащи всички групи живи организми. В интервала сред 2015 и 2020 година – най-скорошният с изчерпателни данни, експертите документират приблизително по над 16 000 нови типа годишно, в това число повече от 10 000 животни (преобладаващо членестоноги и насекоми), 2500 растения и 2000 гъби.
„ Добрата вест е, че темпът на разкриване на нови типове доста надвишава този на изгубване, като съгласно нашите калкулации броят на заличените е по към 10 на година “, споделя Джон Уийнс, акцентирайки данни от друго изследване, което той е управлявал. „ Тези хиляди новооткрити типове всяка година не са единствено микроскопични организми, а включват инсекти, растения, гъби и даже стотици нови гръбначни животни “.
Екипът проучва темповете на появяване на нови типове във времето, с цел да предвижда какъв брой нови ще бъдат открити и разказани в бъдеще. Например, учените считат, че може да има до 115 000 типа риби и 41 000 типа земноводни, макар че сега са разказани единствено към 42 000 типа риби и 9000 типа земноводни. Те са на мнение също, че броят на растителните типове може да надвиши половин милион, отбелязва „ Юрикалърт”.
„ Както споделя известният еколог Робърт Мей, в случай че извънземни ни попитат какъв брой типа живеят на нашата планета, няма да имаме финален отговор “, отбелязва Уийнс. „ В момента знаем за към 2,5 милиона типа, само че същинският брой може да е в десетки или стотици милиони, даже милиарди “.
Засега учените предвиждат, че темпът на разкриване на нови живи организми ще продължи да нараства. Например, все още учените са разпознали към 1,1 милиона типа инсекти, само че доста от тях считат, че същинският им брой е към шест милиона. В предходна своя обява проф. Джон Уийнс допуска, че може да доближат даже 20 милиона.
„ В момента множеството нови типове се разпознават по забележими характерности “, изяснява откривателят. „ Но с усъвършенстването на молекулярните принадлежности ще открием още по-скрити организми - такива, които могат да се разграничат единствено на генетично равнище. Това е изключително обещаващо за разкриването на повече неповторими бактерии и гъби “.
„ Откриването на нови типове е значимо, тъй като те не могат да бъдат предпазени, до момента в който не бъдат разказани научно “, споделя професорът от Аризонския университет. „ Документирането е първата стъпка в опазването – не можем да предпазим един тип от изгубване, в случай че не знаем, че съществува “.
Преди към 300 години шведският природоизпитател Карл Линей се впуска стартира да разпознава и наименува всеки жив организъм на Земята. Днес той е прочут като бащата на актуалната таксономия - научната подредба на организмите. Линей разказва над 10 000 типа растения и животни. Оттогава учените не престават да разпознават нови типове в устрема си да разкрият биоразнообразието на Земята, отбелязва изданието.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ