В края на 70-те години Дейвид Боуи извървява трудния път

...
В края на 70-те години Дейвид Боуи извървява трудния път
Коментари Харесай

"Heroes" на Дейвид Боуи - 40 години по-късно

В края на 70-те години Дейвид Боуи извървява сложния път от зависимостта към независимостта - и в персонален, и в креативен проект. Излезлият тъкмо преди 40 години албум `Heroes` е един от най-хубавите образци в музикалната история по какъв начин в състояние на неустановеност и в развой на смяна, се получават най-интересните резултати - и непрекъснато увещание, че без значение от компликациите, всеки може да е " hero, just for one day ".

`Heroes` (кавичките са подигравка от страна на Боуи) е втора част от така наречен " берлинска трилогия ", която стартира с Low (излязъл през януари същата година) и приключва с Lodger (1978). Този къс, само че креативен натоварен интервал, е най-експерименталният в кариерата на Дейвид Боуи и първият, в който той не построява характерен образ/герой към личността, а застава зад песните като самия себе си. Периодът е и нова фаза в персонален проект – той минава през тежката взаимозависимост от кокаин и депресивни положения в средата на 70-те и най-много към основаването на Station To Station (1976). Резултатите не са мигновени - репутацията на трилогията пораства с времето и нито един от албумите в действителност не е необикновен бестселър по време на издаването си.

`Heroes` е в действителност най- " берлинският " от трите албума като единственият, който е напълно записан в града и пика на взаимната му работа с продуцентите Тони Висконти и Брайън Ино.

Боуи се мести от Лос Анджелис в Западен Берлин през лятото на 1976 година в апартамент в Шьонеберг, тогава главно обитаем с турски имигранти. Друг имигрантски квартал, Нойкьолн, дава името на един от инструменталите в `Heroes`. Но вместо европейски, въздействията му тогава са ориентирани към Япония – авторски портрет на японския публицист Юкио Мишима виси до леглото му, а обложката и фотосесиите към албум са направени от Масайоши Сукита, работил в същия интервал и с Иги Поп, който се причислява към берлинското премеждие. Както нееднократно Боуи е казвал: " Отидохме в Берлин, с цел да избягаме от опиатите, без да знаем, че отиваме в хероиновата столица на Европа. "

 Сесиите на Боуи с японския фотограф Масайоши Сукита
© Pinterest

Сесиите на Боуи с японския фотограф Масайоши Сукита

Първите планове, по които Боуи работи там, в действителност не са свързани с трилогията. Той снима кино лентата Just a Gigolo на Дейвид Хемингс, където има основна роля дружно с Марлене Дитрих, а след това продуцира The Idiot, най-експерименталния албум на Иги Поп. Впоследствие Боуи работи и по албума му Lust For Life, чиято едноименна ария намира международна известност съвсем две десетилетия по-късно около саундтрака на " Трейнспотинг ".

По-късно Боуи споделя, че е " значимо да живееш на място, в което има напрежение " и избира Берлин най-много поради артистичността на града – тогава в най-големия си креативен подем от 20-те години на ХХ век, а песните му в този интервал са директно повлияни от разцвета на електронната музика в лицето на немски групи като Tangerine Dream, Kraftwerk, Neu!, Can. Изоставените заводи след Втората международна война и отдръпването на бизнесите, се трансформират в пространства за изкуство. В спомените му разграниченият град наподобява като " един голям уъркшоп ".

 През 2013 година след близо 10 години безмълвие, Дейвид Боуи се завърна с албума The Next Day. Обложката му е рядко срещан за него взор обратно - заглавието е просто поставено върху обложката на 'Heroes', а истинското заглавие - зачеркнато. Според документалния филм The Last Five Years издателите на албума са били твърдо срещу оформлението, само че Боуи е упорствал до последно тя да излезе точно в този вид. Точната причина е незнайна, само че първият сингъл от него, Where Are We Now?, е ясно тематично връщане към интервала му в Берлин.
© ISO

През 2013 година след близо 10 години безмълвие, Дейвид Боуи се завърна с албума The Next Day. Обложката му е рядко срещан за него взор обратно - заглавието е просто поставено върху обложката на `Heroes`, а истинското заглавие - зачеркнато. Според документалния филм The Last Five Years издателите на албума са били твърдо срещу оформлението, само че Боуи е упорствал до последно тя да излезе точно в този вид. Точната причина е незнайна, само че първият сингъл от него, Where Are We Now?, е ясно тематично връщане към интервала му в Берлин.

Но има и други аргументи той да изостави Съединени американски щати, с изключение на електронната музика и актуалното изкуство. " Той се развеждаше както със брачната половинка си тогава, по този начин и с трима юристи, които го оставиха без пари ", спомня си Висконти пред BBC. През идващите десетилетия Боуи последователно лимитира ролята на мениджърите към себе си и държи все по-голяма отдалеченост от музикалната промишленост - в края на живота си, екипът му се изчерпва до дългогодишната му асистентка Коко Шваб.



Висконти е в действителност част от многото истории към основаването на едноименната ария от `Heroes`, тогава не необикновен шлагер, само че след това една от най-известните песни на Боуи. Докато по-голямата част от текстовете в албума са импровизация и без пряк смисъл, `Heroes` е приключена, откакто Боуи вижда Висконти да целува приятелката си до Берлинската стена – в продължение на месеци те възнамеряват композицията да приключи като инструментал. Когато през 2011 година Питър Гейбриъл прави своя версия на песента за кавър албума си Scratch My Back, той я дефинира като ария, която показва " демонстрация на подвиг в лицето на репресията и отчаянието "

" Мисля,че песните по някакъв метод хванаха, може би за жалост, едно възприятие на предпочитание за бъдеще, което всички знаехме, че няма да се случи по този начин, както желаеме ", споделя Боуи пред сп. Uncut през 1999 година



Впечатления

" Бях на 13 години, когато " Heroes " излезе ", споделя живеещият в София английски стихотворец и драматург Том Едуард Филипс, който от 80-те години е обвързван с музикалната и литературна сцена на Бристол като публицист и създател. Израстването му като слушател съответствува с пънк вълната и групи като The Clash и Buzzcocks. Спомня си, " Берлинският интервал " на Боуи е бил митология още по време на случването му.

" Студената война беше в разгара си и това, че Боуи беше в Западен Берлин наслояваше избрана тайнственост към него. За нас във Англия той беше като делегат, който прави репортаж от мястото на събитието. " След като събира пари от спестени закуски в учебно заведение, той си купува плочата на " Heroes " от най-близкия град, който го има – Ейлсбъри.



" Когато го пуснах, разбрах, че това не звучи като нищо друго, което съм слушал до момента. Тази невероятна атмосфера на параноя, потиснатост и даже малко романтика, проникваше във всички песни. В ерата на плочите резултатът беше още по-голям – от едната страна са рок песни като Beauty and the Beast и `Heroes`, а от другата страна ембиънт инструменталите, които отпращат в напълно друга посока, която се трансформира още веднъж при последната ария – The Secret Life of Arabia. Няколко години по-късно част от музиката в албума беше включена в немския филм Christiane F., в който и Боуи има малко присъединяване. Спомням си, че заведох приятелката си тогава на прожекция и се оказа, че депресивен филм за подвластни от хероина деца в Западен Берлин не е тъкмо подобаващ за среща. На идващия ден тя ме заряза. Въпреки това, мисля, че `Heroes` остава обичаният ми албум на Боуи. "

Същият филм в действителност предизвика Том Кърк, роден в Лондон режисьор, оператор и уредник на културни събития, който от години години живее и работи в София, да преоткрие музиката на Боуи през 90-те години. " Спомням си, че заех кино лентата от видеотеката на Нова година. Интересно, че не бях шокиран от портретирането на живота на подвластните във кино лентата, а извънредно впечатлен от музиката на Боуи в него – звучеше като саундтрак на диви нощи и безгрижна младост, неща, които мечтаех да преживея като студент по кино в Лондон ". След гибелта на Боуи на 10 януари предходната година, той провежда прожекция на концертния филм на Дейвид Боуи от 1973 година (Ziggy Stardust and the Spiders from Mars) във към този момент затворения софийски клуб с уместно име за случая - Neu Berlin.



Още части история:

Тони Висконти споделя за пробното записване на едноименната ария пред BBC 6 в елементи – даже до такива, че в пеенето си в Боуи миксира английски и американски акцент в бекволите.

Флорънс Уелч от Florence and The Machine озвучава близо едночасов материал на BBC 6 за записването и въздействието на " Heroes ". " Той постоянно е бил въздействие за мен, постоянно към мен, съвсем като член от фамилията ", споделя Флорънс и намира паралел с метода, по който се е развила и нейната кариера. " В началото усещах, че да изградя персонаж към себе си е методът да се предпазя. " Иги Поп е един от интервюираните.

По-рано този месец Depeche Mode направиха кавър на Heroes, песента, която в действителност ги събира – през 1979 година другите в групата намират Дейв Гахан откакто го чуват да пее песента в бар в родния им Бейзилдън. Песента е и част от сетлиста в настоящото им турне към новия албум Spirit. Песента е част и от концертите на U2 тази година.



Low, `Heroes` и Lodger неотдавна бяха преиздадени като част от боксета A New Career In a New Town (1977-1982).

Дони Маккаслин, един от джаз музикантите във финалния албум Blackstar и един от последните, работили с него, гостува на Plovdiv Jazz Fest на 2 ноември.

Източник: dnevnik.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР