Двуетажните влакове от НРБ - къде изчезнаха?
В края на 60-те години България посреща от Германска демократична република двуетажни влакове, които бяха по едно и също време инженерно достижение и прочувствена атракция. Половин век по-късно те са изчезнали от релсите, само че са останали надълбоко в спомените на генерации пасажери, съобщи Пловдив 24 и socbg.com.
В навечерието на 1967 година българската железница се оказва пред предизвикването да модернизира късите си пътнически линии. Решението идва от източната част на Европа – Германска демократична република, където компанията VEB Waggonbau G?rlitz създава първите двуетажни пътнически вагони, предопределени да усилят потенциала и да създадат пътуването по-удобно. България ги внася и сформира композиции от по четири вагона, които стартират своето пътешестване по линиите София – Банкя, София – Лакатник, София – Мездра и София – Станянци, а по-късно и до Своге, Драгоман и други градове.
За огромните пасажери това е просто нова форма на превоз. Но за децата на 70-те и 80-те години двуетажният трен е същинско знамение на инженерната магия. Всяко пътешестване стартира с конкуренция кой ще заеме горния етаж – място, което обезпечава панорамен аспект към релсите и околната природа. Със тон на дрънкане и леко клатене, влакът носи чувство за премеждие.
Няма по какъв начин да не споменем и един занимателен аспект от пътуванията. Кондукторите, които проверявали билетите, постоянно били „ надвиквани “ от хитри пасажери, които се промъквали сред етажите. Горният етаж се трансформира в самобитно леговище – бързане, смях, леко възприятие на протест против разпоредбите. Тези мигове, събрани в спомените на генерации, през днешния ден наподобяват съвсем вълшебен.
Визуално двуетажните вагони са впечатляващи. Дълги, с железни рамки и дървени седалки, те комбинират деловитост и хармония. Всеки подробност е планиран да устоя натоварването, а вътрешното систематизиране да обезпечи оптимален комфорт. Светлината, която прониква през огромните прозорци, основава чувството за шир, а характерният звук от колелата по релсите придава темп на всяко пътешестване.
Историческата им роля не е единствено в удобството. Вносът на двуетажни влакове демонстрира софтуерния прогрес на БДЖ и готовността на страната да одобри нови инженерни решения, даже когато ресурсите са лимитирани. Тези композиции били един от дребното образци за съвременна железопътна инфраструктура в страната през този интервал.
Но както всички велики технологии, и тази имаше своето време. До средата на 90-те години двуетажните влакове последователно изчезват от българските релси. Причините са сложни – стареене на вагони, затруднено поддържане, промяна на транспортната тактика и електрификация на линии, които вършат някои направления непотребни. Въпреки това, за хората, които са пътували с тях, споменът остава жив.
Социалната им значителност е също забележителна. За доста фамилии пътуването с двуетажен трен е било събитие, миг на другарство, смях и очакване. Децата научават първите уроци по дисциплинираност и свободолюбие сред седалките, а възрастните откриват улеснение и сигурност в непознати дни.
В ретроспекция двуетажните влакове на БДЖ са знак на ера, на софтуерна упоритост и на културна памет. Те съставляват мост сред предишното и сегашното, сред механичния свят на 60-те и актуалния превоз. За историците и железопътните запалянковци те са обект на проучване, а за елементарните хора – сладостен спомен от детството.
И през днешния ден, когато някой спомен за пътешестване по линията София – Перник – Кюстендил или София – Своге се появи, обликът на двуетажния трен изплува незабавно. Спомени за горните етажи, за смеха, за първите пътувания без наставнически контрол, за мириса на остарели седалки и дърво, се събират в едно.
Двуетажните влакове не са просто превоз – те са мемоари, съкровища и знак на едно време, което децата на 70-те и 80-те години пазят в сърцата си. Половин век откакто последният им вагон е спрял, те не престават да въодушевяват носталгия и да описват историята на България по релсите.
А вие помните ли първото си пътешестване с двуетажен трен? Горният етаж ли беше вашето леговище, или просто сте се наслаждавали на гледката изпод? Споделете спомените си и дано тези „ забравени колоси “ живеят още веднъж в диалозите ни.
