В края на 50-те години цялата англоезична преса пише за

...
В края на 50-те години цялата англоезична преса пише за
Коментари Харесай

Прераждане? Странният случай със сестрите Полък

В края на 50-те години цялата англоезична преса написа за семейство Полок: две от децата им починали в ужасна автомобилна злополука.

В началото на 60-те години към този момент целия свят приказва за семейство Полък: родили им са се две девойки, които наподобяват като две капки вода на умрелите. 

Семейство Полък

Джон и Флорънс се срещат при започване на 40-те години. Той бил надълбоко набожен католик, тя била протестантка.

Те станали другари, когато се заговорили за прераждането, след което се влюбили  един в различен. Няколко години по-късно вдигнали женитба и Флоренция станала католик.

Семейство Полък живеело в обич и разцвет в Североизточна Англия. През 1946 година в фамилията се ражда първото дете – момиче на име Йоанна. Пет години по-късно се ражда сестра й Жаклин.

Когато най-малката щерка била на три години тя се наранила по време на игра.. Заради това на челото й се появила рана, която по-късно се трансформирала в белег. Момичето била доста обезпокоеното, че той е видим. Но сестрата и родителите убедили Жаклин, че това са нелепости.

Сестрите се разбирали добре една с друга. Обичали да играят дружно, да се обличат в костюми, да вършат представления. Но най-вече им харесвало да вършат новите прически на баща. Момичетата сизраснали в къща, цялостна с обич. Родителите знаели всичко, което се случва в живота на дъщерите им.

Но когато Жаклин се научила да приказва с дълги фрази, тя постоянно повтаряла фразата „ Аз в никакъв случай няма да стана дама “. И това малко изплашило Джон и Флорънс.

Катастрофата

През 1957 година, когато Джоана била на 11, а Жаклин на 6, девойките отишли на черква както нормално в неделя. Сбогували се с родителите си, излезли от къщи, срещнали се със собствен съученик и тримата потеглили по прочут маршрут.

В тази неделна заран през май 1957 година една жена, омагьосана от обезсърчение, откакто е била принудително разграничена от децата си, взема решение да се самоубие. Тя взела това, което считала за „ смъртоносни количества аспирин и фенобарбитон “ и се качила в колата си с желанието да се блъсне някъде с цялостна скорост.

Жителите на дребното градче Хексъм, Нортъмбърланд, Англия я видели да кара безредно из тихите улици. Последната й спирка била стена, минаваща около тротоара. Тя се блъснала право в него, само че не умря. Вместо това конфликтът умъртвил трите деца, които тъкмо в този миг вървяха към църквата. Те били заклещени сред колата и стената зад тях. Ударът „ ги хвърлил във въздуха като топки за крикет “.

Родителите на девойките били обезверени. Флорънс изпаднала в тежка меланхолия. Тя непрестанно плачела, повтаряйки събитията от тези дни в главата си.

Съпругът й още повече се потопил във вярата. Изглежда се опитал там да се скрие от случилото се.

Родителите на починалите девойки почнали непрекъснато да се карат и даже мислели за бракоразвод. Но се случило знамение, което принудило семейство Полок да анулира бракоразводното дело: Флорънс още веднъж забременяла.

Новото начало

Повече от година след нещастието на 4 октомври 1958 година Флорънс ражда еднояйчните близначки Джилиан и Дженифър.

Семейството почнало нов живот. Преместили се в различен град и се пробвали да не помнят за случилото се.

Но макар цялата наслада, родителите имали доста въпроси за случилото се. Например, семейство Полък в никакъв случай не е имало близнаци в фамилията си, тъй че раждането на две деца било същинско знамение.

Но това не било най-странното. Родителите се  изненадали, че Дженифър имала безусловно същия белег по рождение като умрялата Жаклин, а на мястото на белега на челото й – бенка.

Джон уверявал жена си, че се е случило прераждане, само че Флоренция считала това нелепост и изрично отказвала да повярва на думите на брачна половинка си, до момента в който децата не пораснат.

Когато близнаците се научили да приказват, те почнали да молят родителите си да им дадат играчките, с които Джоана и Жаклин си играели. Въпреки че, несъмнено, в никакъв случай не ги били виждали.

Когато родителите им посочили куклите на мъртвите им сестри, девойките без съмнение посочили имената им и им споделили по кое време тъкмо са получили всяка от играчките.

Ако фамилията излизало на разходка в града, Джилиан и Дженифър не се затруднявали да опишат местата, през които минавали. Те показвали къде и какво са правили преди. Ако по улицата минеше кола, девойките изпадаха в нервност.

Започвали да викат: „ Кола! Кола! Тя идва да ни вземе! “

Момичетата имали прилики и в държанието с мъртвите си сестри: Джилиан и Дженифър обичали да вършат прически на татко си. И се разбирали добре между тях. Често се обръщали за съвет към баба си, която отглеждала сестрите им през цялото им детство, до момента в който родителите им работели.

Когато Джилиан и Дженифър станали на пет години, безусловно всички мемоари от предишния живот изчезнали от паметта им.

Историята на девойките заинтригувала психиатъра Иън Стивънсън. Той бил уверен, че процесът на преселване на душите може да помогне за развиването на медицината. Затова дълго време изучавал девойките и родителите, с цел да разбере дали цялата тази история е небивалица на съпрузите или в действителност се е случило  прераждане в семейство Полък.

В резултат на това, вярвайки на фамилията, през 1987 година той разгласява книгата „ Деца, които помнят предишния си живот “. Той събрал 14 образеца за прераждане, в това число случая със сестрите Полок. Имало обаче и такива, които сметнали фамилната история за неистина и провокация.

Например английският историк Иън Уилсън написа, че всичко е небивалица на родителите. В последна сметка нямало нито един непряк човек, който да е чул историите на девойките за минал живот.

Иън Стивънсън се срещнал няколко пъти със сестрите Полък в зрелост, с цел да приказва за тяхното детство. Всеки път го уверявали, че към този момент не помнят нищо. И като цяло се съмняват, че прераждането въобще съществува.

През 1981 година обаче Джилиан няколко пъти изпада в транс и се вижда по какъв начин играе в пясъчника, до момента в който е в „ непознато “ тяло. Тя описала в детайли градината наоколо до къщата. И всичко в нейните разкази съвпадало с мястото, където живеело семейство Полок с умрелите си дъщери.

Въпреки че момичето в никакъв случай не е било там и не е виждало никакви фотоси.

Източник: svobodnazona.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР