В края на 40-те и началото на 50-те години на

В края на 40-те и началото на 50-те години на предишния век в Съединени американски щати стартира същински взрив на наблюдения на НЛО. Пилоти, военни, елементарни жители – всички оповестяват за странни обекти в небето. Особено плашеща е 1952 година, когато няколко нощи поред радарите засичат неидентифицирани летящи обекти (НЛО) над Вашингтон, а изтребители на Военновъздушните сили (ВВС) ги преследват безрезултатно.

Официално от Пентагона се оповестява, че става въпрос за температурна инверсия.

Това разбиране обаче е сложено под подозрение, както от медиите, по този начин и от редица учени. Все отново се стига до решение да стартира следване и проучване на тези сякаш температурни инверсии.

Така пред 1952 година се появява планът „ Синя книга “. Това е третият опит на американските Военновъздушни сили да се оправят с феномена НЛО след плановете „ Знак “ и „ Недоволство “. Официално „ Синя книга “ би трябвало да събере всички известия за НЛД, да дефинира дали те заплашват Съединени американски щати и да откри дали могат да се употребяват техните технологии. Неофициално нещата са много по-сложни.

Проектът съществува от март 1952 година до закриването му през декември 1969 година Той е основан във военновъздушната база Райт-Патерсън в Охайо. Първи негов началник става кап. Едуард Рупелт – песимист, само че почтен откривател.

Именно той вкарва термина НЛО, вместо известния допреди това летящи чинии. Капитанът създава анкети за очевидци на феномена и наема учени за разбор на данните. Той желае да сътвори мрежа от станции за наблюдаване на НЛО, само че скоро се сблъсква със стена – съгласно казано, това е стената на мълчанието.

През 1953 година се привиква известна като секретна комисия на Робъртсън. В нея влизат представители на Централно разузнавателно управление на САЩ и учени. Заключенията на комисията са, че НЛО не заплашват Съединени американски щати, само че известията за тях са рискови, тъй като могат да провокират суматоха измежду популацията.

Решението е радикално противоположно на публичните упования за повече изясненост по отношение на неидентифицираните обекти, описвани от десетки очевидци.

Комисията взема решение, че би трябвало да се дискредитира тематиката за НЛО в медиите и от този миг „ Синя книга “ се трансформира във фасада – план, който основава заблуда за проучвания, само че в действителност прикрива истината. Смята се, че стотици файлове с доказателства и документирани свидетелства са унищожени.

Сред най-странните потулени случаи е Вашингтонската вълна от 1952 година Няколко нощи НЛО летят над Белия дом, а изтребителите не могат да ги настигнат. Обяснението на Военновъздушни сили е, че „ това са метеорологични аномалии “. През 1965 година в 8 американски щата ненадейно стопира електричеството. На идната година десетки хора виждат голям светещ обект над блатата в Мичиган. Висш съдебен съвет афишират, че това е „ блатен газ “, без значение от възраженията, че газът не свети по този начин.

През 1966 година се основава комитетът на Кондон за проучване на НЛО, само че в действителност главната цел е да закрие тематиката. Така през 1969 година се стига до публично оповестения извод,  „ НЛО не съставляват  научен интерес “, по тази причина е належащо планът „ Синя книга “ да бъде закрит.

Има подозрения, че планът е бил прикритие за действителни проучвания на НЛО, провеждани в цялостна загадка. Една от аргументите за този извод е така наречен Доклад №13 – единственият от поредицата доклади, който в никакъв случай не е разсекретяван. Военните неведнъж са принуждавали очевидци да мълчат, като доста данни са унищожени или скривани в архиви.

Налага се мнението, че НЛО са действителни и това се знае, само че се прикрива, а планът „ Синя книга “ е основан просто за дезинформация, до момента в който същинските проучвания са се водили в сянка и евентуално не престават.

Инфо: Уикенд