В края на 2020 г. британката Кариз Менпрайс си поставя

В края на 2020 година британката Кариз Менпрайс си слага необикновена новогодишна резолюция – да живее с минимално влияние върху климата.    Изразено в цифри това значи да понижи въглеродния си отпечатък до 2.5 тона годишно.    Възможно ли е въобще това?    Терминът „ въглероден отпечатък “ значи всяка смяна в климата, провокирана от човешка активност. В него се включват разнообразни газове като въглероден диоксид, метан и други Т.е. без значение дали става дума за произвеждане, напредване с кола, готвене, пътешестване със аероплан или трен, това оставя климатична диря. И колкото по-голяма е тя, толкоз по-зле за околната среда.    Усилията за намаляването на измененията в климата са почнали преди десетилетия, само че все още сякаш необикновен триумф няма. В същото време доста хора показват предпочитание да живеят по-природосъобразен метод на живот, само че не знаят по какъв начин тъкмо да го създадат.      Бидейки един от тях, Менпрайс взема решение да се опита да го направи, написа BBC. Тя работи в Неправителствени организации, занимаваща се с проблемите на климата, и знае, че средногодишният въглероден отпечатък на един човек във Англия е към 8.5 тона. Това значи, че тя би трябвало по този начин да пренареди живота си, че да реализира към четирикратно понижение.     Но в напъните си да реализира това тя се сблъсква с ежедневни компликации.    Първо е напредването. Менпрайс върви на работа с кола и няма задоволително пари, с цел да си купи електрическа. Така и остават няколко благоприятни условия. Да върви пешком не е алтернатива, тъй като дистанцията е огромно. Да се придвижва с градски превоз също не е напълно комфортно. Остава колело или електрическа тротинетка. Но какво се случва, в случай че там, където човек живее няма добре развита велоалейна мрежа? Много просто – фантазиите за понижаване на карбоновия отпечатък си остават фантазии.      Така се оказва, че даже човек да има огромно предпочитание, в случай че не намира поддръжка в инфраструктурата и съотвените политики, е просто невероятно да се оправи.    По същия метод стои въпросът и с жилището. Чудесно би било в случай че най-малко част от електроуредите в него се зареждат със слънчева сила. Но в случай че към притежателите няма такова условие и поддръжка (грантове, данъчни отстъпки, стратегии за пазаруване на слънчеви панели), просто няма по какъв начин това да се случи.    „ Имаме потребност от смяна както на самостоятелно, по този начин и на редовно равнище “, споделя Луис Акенжи, шеф на института HotorCold. Тази организация работи по въпросите на устойчивото развиване. Според Акенжи желанията на индивдуални консуматор въздействат върху прилаганите политики и противоположното. Т.е. в случай че човек изиска повече велоалеи, а локалната власт не е се задоволи единствено с минимума, който може да реализира, в последна сметка евентуално ще се стигне до една по-развита мрежа за напредване.    Възможни ли са 2.5 тона въглерод?    В прочут смисъл това е случайно определено число. По света има страни, които замърсяват доста повече. В Съединени американски щати, Канада и Австралия да вземем за пример се счита, че всеки човек е виновен за 16-17 тона вългероден диоксид годишно. Иначе казано равнището, при което се смята, че човешкото въздействие върху климата е търпимо, би трябвало да се избира по отношение на района.    Според прогнозните на Intergovernmental Panel on Climate Change при използване на верните политики във връзка с инфраструктурата и технологиите положителните резултати са вероятни. За да се случи това обаче се нужни и съществени промени в метода на живот. Според IPCC светът би трябвало да доближи до нулеви излъчвания през 2050 година, в случай че желае да спре повишението на международните температури до 1.5 градуса.      Една от значителните промени сигурно би трябвало да е в превоза – повече електрически средства за напредване, повече велоалеи, повече пешеходни алеи.    Но единствено това няма да е задоволително.    Друг проблем, с който Менпрайс се сблъсква, е храненето. Смята се, че за понижаване на отделянето на нездравословни газове в значимо да се премине към растителна диета. Това към този момент значи сериозна смяна в метода на живот. За Менпрайс не би било толкоз трагично, тъй като тя по този начин или другояче е вегетарианка. Други хора обаче евентуално не биха реагирали толкоз умерено.    Как би изглеждала такава диета? Повече зеленчуци и бобови храни, по-малко месо и млечни храни. Някои откриватели настояват, че идеалният вид би бил зеленчуци и ядки. Други, не толкоз коренно настроени, въпреки всичко позволяват яденето на месо и млечни артикули, само че по-рядко.      Задачата с следене на личния карбонов отпечатък става още по-трудна, в случай че човек е решил да следи и какъв брой вредят на околната среда продуктите и движимостите, които си купува. По-малко количества нездравословни газове значи по-малко произвеждане. Иначе казано – по-малко движимости или най-малко направени от по-устойчиви материали. Това не е скрит план за очистване на облеклата и технологиите, просто по-различен взор към производството и използването им.