Находката от Кастендоло
В края на 1960 година Джузепе Рагацони, професор по геология от Технологичния институт в италианския град Бреша, работел измежду коралови пластове край село Кастендоло, под хълма Каледе Вента.
Рагацони написа: „ Докато търсех черупки в кораловите пластове, в ръцете ми попадна горната част от човешки череп, изцяло покрита с части корали, облепена от зелена и синя глина. Бях много сюрпризиран. Продължих да диря и открих кости от гръден панер и крака, които напълно очевидно и явно принадлежаха на човек “.
Професорът посочил костите на геолозите. „ Те не показаха огромно доверие по отношение на събитията на откритието и изрекоха мнение, че очевидно костите не са принадлежали на античен човек, а са от модерно заравяне на тази тераса. След известно време се върнах на това място и съумях да намеря още костни фрагменти в същото положение “.
През декември 1979г. и януари 1980г., също там, Рагацони благодарение на сътрудника си Карло Джермани разкрил доста фрагменти от няколко скелета. „ Всички кости бяха изцяло облепени с глина, дребни части корали и черупки, които даже бяха проникнали вътре. Това разсейва всевъзможни подозрения, че са костите на заровени хора, които са били носени от морски талази “.
На 16 февруари 1980г. Рагацони и Джермани разкрили цялостен скелет, „ затворен в маса от зелена и синя глина, който принадлежеше на анатомично модерна жена “. Скелетът се намирал в пласт синя глина с дебелина повече от 1 метър и бил запазил целостта си. „ Вероятно дамата по трагична случайност паднала в морската кал, а не е била заровена, защото тогава щяха да се открият частици от жълтия пясък и алената глина, които се намират от горната страна “, написа Рагацони.
Дотук нищо изключително – погребения, както и скелети на инцидентно починали хора, са откривани доста и във всички времена. Проблемът е единствено един: възрастта на сините глини от Кастендоло е 3-4 милиона години.
През 1983г. професор Джузепе Серджи от Римския университет посетил Рагацони и персонално огледал човешките остатъци. Той решил, че принадлежат на четирима души: мъж, жена и две деца. След това Серджи отишъл в Кастендоло: „ Аз отидох там на 14 април дружно със сеньор Рагацони. Изкопът от 1980г. ясно демонстрираше геоложката поредност на пластовете. С изключение на съвсем компактния скелет на дамата, множеството кости бяха открити измежду черупки и корали под синята глина и като че ли бяха разпръснати в една повърхност. Това удостоверява, че притежателите на костите са се удавили на морския бряг. Вълните са ги разпръснали по дъното “.
Серджи се убедил, че са открити кости на хора от актуален вид, които живели преди 3-4 милиона години, и декларирал: „ Тенденцията да се отхвърлят, заради предубедени теоретични концепции, всички открития, които могат да потвърдят съществуването на хора в дълбоката античност, съгласно мен е вариация на научните предубеждения “.
Арман де Куадрефате, създател на книгата „ Човешките раси “, написа: „ Няма сериозна причина да се съмняваме в откритието на Рагацони. Ако то беше направено в геоложки пластове от кватернера (съвременната ни епоха), никой не би се осмелил да оспори неговата уместност. Нищо не може да му се опълчи, като се изключи предходните теории, които не са свързани с нищо действително “. Въпреки това, и до момента измежду научните среди откритието на Рагацони се отхвърля.
Рагацони евентуално не е знаел, че 30 години преди неговото изобретение, през 1950г., на 300 километра от Кастендоло, в град Савона служащи разкрили на дълбочина 3 метра скелет на анатомично актуален човек в геоложки пласт на възраст 3-4 милиона години! През 1967г. професорът от Женева Артър Йосел направил обстоен отчет за находката от Савона на Международния конгрес по праисторическа антропология и археология в Париж. Той декларирал, че „ савонският човек е синхронен със пласта, в който е открит. “
На идващия конгрес, през 1971г., отчет по същата тематика бил изработен от палеонтолога отец де Гратиас. Той отбелязал, че находката в Савона по никакъв метод не е заравяне, защото скелететът „ се намира в проснато състояние, ръцете се простират леко напред и надолу, тялото е над краката, както при човек във водата. Можем ли да приемем, че някой е бил заровен в такова състояние? Това е позиция на тяло, оставено на милостта на водната буря. Ако беше заравяне, горните пластове глина щяха да бъдат смесени с по-долните. Но нищо сходно не се следи “.
Остава единствено да се установи, че тези открития били просто забравени. През миналите години никой не се опитал да изследва тези артефакти.
Повече от 100 години концепцията на Дарвин за еволюцията на индивида от маймуна дефинира научния метод към приемането или отричането на обстоятелствата. Всичко, което й опонира, бива усърдно подценявано, като по този метод нейната меродавност се поддържа изкуствено. Но, без значение дали обстоятелствата се отхвърлят от някого – те въпреки всичко съществуват.
