В кръвта му – марихуана. На съвестта му – майка

В кръвта му – марихуана. На съвестта му – майка в клинична гибел и дете в кома. На гърба му – арогантната самонадеяност на „ положителното момче “ от Слънчев бряг. А съдът реши да го пусне под домакински арест.

Да, вярно прочетохте – човек, който гази хора като сянки на плажа, дрогиран зад кормилото на АТВ, беше пратен у дома да си гледа сериалите. Момчето с АТВ-то, което трансформира Слънчев бряг в сцена на гибел и смут, се оказа с марихуана, до момента в който е газел деца и майка.

Докато не избухнаха хората. Докато роднините на жертвите не излязоха на улицата. Докато елементарни жители не надигнаха глас, че животът на една жена и едно дете тежи повече от комфортния статут на „ домакински арест “. И тогава, знамение огромно – съдът внезапно „ прогледна “ и върна Никола в ареста.

Ами в случай че нямаше напън? Ако нямаше протестиращи? Ако нямаше жители, които да кажат „ стига към този момент “? Искате ли истината? Днес този същият щеше да си бъде у дома, да си зарежда телефона и да гледа новините, в които описват за жертвите му.

Това е страшното. Че справедливостта не идва от закона, а от публичния звук. Че не Темида, а натискът на хората взема решение дали един дрогиран шофьор-убиец ще е в ареста или на дивана вкъщи.

Ето това е най-гнусното. Ако нямаше яд, звук и викове... Ако всички бяхме преглътнали безшумно... Днес Никола щеше да е вкъщи, да пуши джойнт и да превърта TikTok, до момента в който жертвите му лежат сред живота и гибелта.

Ето това е присъдата за България: правдивост няма. Има публичен напън. Ако хората не ревнат, съдът спи. Ако хората не излязат, съдът написа оправдателни „ домашни “.

И на следващия ден? Утре отново ще има различен „ добър юноша “, който ще се качи дрогиран зад кормилото. Защото родителите му са служители на реда или властимащи. Защото знае, че в случай че не се надигнем всички, съдът ще го изпрати у дома.

Справедливост, купена с публичен напън – това е присъдата за всички нас.

Срам ни е.