В кръга на шегата – България все повече заприличва на

В кръга на шегата – България от ден на ден замязва на типична страна от еврозоната: високи разноски и разпасване на обществените финанси, възходящи дългови потребности и по този начин, до момента в който хиперинфлацията не реши казуса с насъбраните отговорности за сметка на спестяванията на жителите.

Фискалният запас към края на предходната седмица е бил съвсем 7.4 милиарда лв. – най-ниското му ниво за последните 12 месеца. За последно ликвидният буфер на страната беше толкоз дребен през април предходната година, когато Народното събрание незабавно забрани на Асен Василев да харчи средства за каквото и да било, с изключение на за заплати. Последва неговата промяна и тегленето на заеми, с които ликвидните проблеми на страната бяха краткотрайно решени. Въпреки това, структурният недостиг остана – разноските с релативно закрепен темперамент към този момент не могат да бъдат покривани от приходите при актуалната данъчна система.

Защо ситуацията е обезпокоително

През април предходната година държавното управление беше изчерпало съвсем всички спестявания и се наложи да прибягне до целеви средства, които обаче не бяха задоволителни за всички нужни разноски. Тогава Министерството на финансите посочи като мотив, че най-малко не се протяга ръка на „ Сребърния фонд “, запас на пенсионната система. Днес обстановката е сходна, само че влошена от обстоятелството, че плануваните разноски за тази година са с 18 милиарда лв. повече по отношение на предходната.

Срещу този растеж на разноските стои упорит проект за нарастване на приходите със същата сума. Теоретично, в случай че тази цел бъде реализирана, бюджетният недостиг би останал към шест милиарда лв. – почти три % от Брутният вътрешен продукт, както и предходната година. Проблемът е, че сходен скок на приходите е невиждан. Като безспорна стойност и ритъм на повишаване, това надвишава в пъти всички нараствания от последните пет години.

Признак за отчаянието на финансовото министерство е връщането към крайни и неефективни ограничения, напомнящи тези от времето на Симеон Дянков. В последните дни Национална агенция за приходите разгласи, че ще ускори контрола върху занаятчийските услуги – водопроводчици, фаянсаджии, арматуристи и други. Подобни дейности не са оригиналност – преди 15 години на прицел бяха естрадните артисти и притежателите на първокласни парцели. В същото време се вкараха и ограничения за надзор върху търговията с горива, които преди време се провалиха. Предстои да забележим дали в този момент ще имат по-голям триумф.

Ако приходите не се усилят, страната си е оставила малка врата за изтегляне на нови заеми в размер на 17.9 милиарда лв. – три пъти повече от формалния бюджетен недостиг, само че изцяло съответстващи на най-лошия вероятен сюжет. Миналата година страната изтегли 10 милиарда лв. заеми, в това число 8.4 милиарда под формата на облигации, като за първи път от времето на Милен Велчев емитира външен дълг в долари.

Възможните сюжети

Основният въпрос е по какъв начин пазарите ще реагират на възходящия дълг на България. Дефицитите и задлъжняването към този момент наподобяват като наклонност, а вложителите нормално употребяват сходни моменти, с цел да изискат по-високи лихви. Допълнително затруднение е, че сегашната финансова среда е по-неблагоприятна от миналогодишната.

Изтеглянето на цялата сума от 17.9 милиарда лв. едновременно (около 8% от БВП) би било невиждано и би довело до сериозен напън върху лихвените условия. По-вероятният сюжет е държавното управление да издаде държавни скъпи бумаги на вътрешния пазар и редом тази пролет да предложи външна дългова емисия за 8-9 милиарда лв. – сума, сходна с миналогодишната.

Този ход би решил казуса с публично оповестения недостиг и би дал време на държавното управление да оцени действителните доходи и бюджетния баланс. В края на годината може да се наложи в допълнение финансиране, само че при по-ясна визия за потребностите.

Ако България получи отрицателна оценка в конвергентните отчети и стане ясно, че няма да се причисли към еврозоната от януари 2025 година, изтеглянето на заем през първото полугодие би било по-предвидлив ход. Това би разрешило финансирането да бъде обезпечено преди вероятно утежняване на кредитния рейтинг и повишение на лихвите. В противоположния случай – в случай че България получи покана за влизане в еврозоната, бъдещите заеми евентуално ще бъдат при по-благоприятни условия.

Заключение

Проблемът е, че ликвидните усложнения стартират още преди да има изясненост по въпроса за еврозоната. От май нататък месечните дефицити могат да надвишават един милиард лв., което ще наложи незабавни ограничения.

България е в обстановка, която припомня учебникарския образец за финансов дисбаланс – не тъй като стопанската система е слаба, а тъй като грешките в планирането водят до изпреварващи разноски по отношение на приходите. След 25 години финансова дисциплинираност (1997-2021 г.), последните няколко бюджета сложиха страната в риск от ликвиден раздор.

Увеличаването на налозите в границите на годината е съвсем невероятно, с изключение на за Данък добавена стойност. Намаляването на заплатите би било невиждано и политически самоубийствено. Ако тези ограничения не бъдат подхванати тази година, следващата година ще станат неизбежни. Въпросът е дали ще се случат в удобна финансова среда или при влошени условия за кредитиране.

В кръга на шегата – България от ден на ден замязва на типична страна от еврозоната: високи разноски и разпасване на обществените финанси, възходящи дългови потребности и по този начин, до момента в който хиперинфлацията не реши казуса с насъбраните отговорности за сметка на спестяванията на жителите.