В коридорите на Министерския съвет още се разказва как през

...
В коридорите на Министерския съвет още се разказва как през
Коментари Харесай

За България ли работят българските разузнавателни служби

В коридорите на Министерския съвет още се споделя по какъв начин през октомври 2000 година тогавашният министър председател Иван Костов позвънил на шефа на военното разузнаване и го попитал: " Г-н военачалник, какво е ситуацията в Сърбия, ще падне ли Милошевич? " Разведката дал отговор, че сръбският деспот се държи и в прилежащата страна всичко е умерено след изборите за президент макар фалшификациите. Буквално няколко часа по-късно, сутринта, в Сърбия избухват митинги и Милошевич пада. Военното разузнаване е една от най-титулуваните служби в структурата на сигурността. И най-надценяваното.

Аналогията с войната в Украйна не е инцидентна. България е страна с (възпитано казано) стеснен защитителен потенциал, за това се разчита на разследващите служби за изпреварваща информация, оценка на риска и превантивни дейности. Уви, това не е нашият случай. От няколко седмици ръководителят на Комисията по вътрешен ред и сигурност Атанас Атанасов подлага на критика работата на разузнаванията, защото на чуването в Народното събрание шефовете им са споделили, че не следва инвазия на Русия в Украйна, а скупчването на съветските армии по границите е единствено дрънчене на оръжие и военни учения. В същото време редица западни водачи предупреждаваха, че Русия ще нападне Украйна.

Всъщност анализът на българските специфични служби съвпадаше с пропагандата на Москва, че съветската войска няма да навлезе в украинските земи. Това освен не се случи, само че и прогнозите, че руснаците ще нападат главно Донбас и Луганск, също се оказаха не толкоз правилни - Русия не просто атакува Украйна, само че и стартира широкомащабна война по цялата й територия и обсади столицата Киев.

Няколко генерации ръководещи робуват на митологията за информираността на цивилното и военното разузнаване. Разочарованието от чуването на шефовете на служби в Народното събрание е резултат от актуалното положение на специфичните служби, които в продължение на години бяха неглижирани и използвани от страна на ГЕРБ главно за вътрешна приложимост. Това естествено провокира реакция, която не е изключително потребна и ги направи още по-ненадеждни. Овладяването на службите от президента Едно от първите неща, които направи служебният кабинет на Румен Радев предходната година, беше да смени шефовете на специфични служби - Държавна организация " Национална сигурност " - контраразузнаването, Държавна организация " Разузнаване " и Служба " Военна информация " - военното разузнаване. Тогава това беше предстоящ ход, тъй като те бяха сляпо лоялни на Бойко Борисов, а в някои случаи и даже не на него, а на разположение от близкото му обграждане.
Реклама
Новите шефове на службите предстоящо пристигнаха от военните среди. Сегашният шеф на разузнаването Антоан Гечев е приключил военното учебно заведение във Велико Търново, а отпред на военното разузнаване е бригаден военачалник Венелин Венев. Председателят на ДАНС Пламен Тончев също е приключил военно учебно заведение, само че в Шумен. От позиция на " изчегъртването " на ГЕРБ тяхното предопределение беше разбираемо, само че има и проблеми.

Според устройствените закони на специфичните служби ръководителите им имат петгодишен мандат. Тяхното назначение става по предложение на държавното управление, само че с декрет на президента. Но пък самите организации са на послушание на министър-председателя. Замислена като доброжелателна институционална обязаност и търсене на консенсус, назначението им при служебни държавни управления, препоръчани от президента, дава цялостния надзор върху специфичните служби на президента. Парламентарен гювеч По принцип ръководителите на двете разузнавания и контраразузнаването си имат своя Комисия за надзор на службите, която би трябвало да следи за работата им. Нейното председателстване е на паритетен принцип, т.е. отпред на комисията през парламентарна сесия застава член на комисията от друга партия. В момента отпред е Калоян Икономов от " Продължаваме промяната " - човек с неразбираемо отношение към тази материя. По-лошата вест е, че след него отпред на комисията би трябвало да застане Десислава Атанасова, чийто интелектуален потенциал в тази област е мощно противоречив. За престижа на тази комисия приказва фактът, че на двете чувания поради рецесията в Украйна шефът на военното разузнаване ген. Венелин Венев не е счел за належащо да участва, а е пратил своя заместител.

Членът на комисията Атанас Атанасов на няколко пъти, в това число и пред " Капитал ", съобщи, че не е надалеч от мисълта, че специфичните служби преднамерено са премълчавали или подвеждали Народното събрание за евентуалните сюжети за вилнеещата към този момент война.
Констатирахме доста сериозен неуспех на спецслужбите в навечерието на войната. От комисията ще желаяме да дават кореспонденцията с нашите партньорски служби. Атанас Атанасов
зам.-председател на Народното събрание

Координация и разбор В цялото уравнение има едно огромно незнайно - Съветът по сигурност към Министерския съвет. (Да не се бърка с Консултативния съвет за национална сигурност при президента.) Той беше основан още през 1998 година, по времето на ръководството на Иван Костов, поради косовската рецесия. Съветът има статут на непрекъснато настоящ съвещателен орган, който би трябвало да заседава най-малко веднъж месечно.
Реклама
Неговата задача, изключително в обстановки като сегашната, е извънредно значима. Ефектите от войната в Украйна са в доста разнообразни направления, които влизат в ресорите на разнообразни ведомства. Съветът по сигурността е мястото, където се сглобява цялата картина на протичащото се и може да се разискват съответните държавни и политически реакции.

Основният състав на Съвета по сигурността включва: вицепремиерите, министрите на външните работи, на защитата, на вътрешните работи и на финансите, началника на защитата и ръководителите на разследващите и контраразузнавателните служби. Той се оглавява от премиера. Президентът също може да изпрати собствен представител или самият той да участва. Съгласно член 5 от правилника му Съветът за сигурност има следните функционалности и задания: " обобщава, проучва и прави заключения от цялата настояща информация за рисковете пред националната сигурност и груповата сигурност и отбрана; дава професионална оценка и прогноза за динамичността им; възнамерява съответни ограничения за тяхното неутрализиране; предлага решения в условия на криза;. координира проектите на специфичните органи за извличане на информация; дава мнения по разпределението на ресурсите. На книга всичко, което би трябвало да се случва по време на рецесия за взимане на осведомено решение от ръководещите, е разказано. Наскоро за секретар на този съвет е бил назначен Петър Петров, който идва там от ДАНС. Докато Стефан Янев беше министър на защитата, е предложил различен човек на премиера Кирил Петков, само че той го е отхвърлил. Предвид позицията, която зае Янев във връзка с войната в Украйна, може би е имал право.

Според пресцентъра на Министерския съвет от началото на войната в Украйна Съветът по сигурността е заседавал четири пъти. Тъй като решенията му са секретни, не е ясно какви са те. Но в случай че предоставените отчети от службите са като тези, които са дадени на парламентарната комисия, ситуацията не е обнадеждаващо.

От позиция на реакцията за резултатите от войната в Украйна по-видимо стана действието на Кризисния център към Министерството на външните работи, чиято активност би трябвало да се координира точно от Съвета по сигурност. Пробита кофа Един от изначалните проблеми на българските специфични служби е, че те бяха основани върху основите на Държавна сигурност - Първо основно ръководство стана разузнаването, Второ основно в този момент е ДАНС, а Разузнавателното ръководство на Министерството на националната защита, известно като Разузнавателно управление на Министерството на нар, стана Служба " Военна информация ". По предписание българските разследващи служби по времето на социализма бяха на директно послушание на съответните руски и всички работещи там минаваха на школи в Съветския съюз. През 2015 година да вземем за пример 6% от командния състав на военното разузнаване бяха приключили такива школи в Съветския съюз, а 39% бяха почнали кариерата преди 1989 година Възможно е огромна част от тях да са се пенсионирали, само че съмненията остават.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Войната в Украйна 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Коментари и разбори 1 Войната в Украйна 2 Политика 3 Коментари и разбори Реклама
Тези зависимости постоянно са били обсъждани като сериозен проблем. През последните няколко години бяха афиширани няколко шпионски абсурда с адрес съветското посолство. В един от случаите информация изтичаше точно от военното разузнаване. При последния шпионски скандал беше задържан пенсиониран военачалник. Проблемът при всички тези разкрития е един - не е ясно от кое място изтича информацията, която стига до съветската резидентура. Защото прокуратурата в един миг дръпва ръчната спирачка и случаите са потулват.

Според дипломатически източници съставът на съветското посолство в София е еднакъв по брой на посолствата на Германия, Англия и Франция, взети дружно. Което демонстрира от какво значение е София за Кремъл. Руското посолство е като склад за шпиони, единствено би трябвало да отвориш вратата и да извадиш някого оттова и да го осветиш. Впечатление прави, че макар демонстрираните " разкрития " руснаците не се гневят изключително на това. Сякаш всичко е в съгласие с тях.

В същото време серия от саботажи и произшествия като пожара в склад за муниции и оръжейни фабрики, опита за отравяне на оръжейния търговец Емилиян Гебрев и още двама негови сътрудници с новичок и други образци бяха неглижирани и неразследвани. Като добавка би трябвало да се означи и тоталната взаимозависимост от доставките на газ напълно от Русия, която позволи ГЕРБ.

И в случай че има някаква сериозна опасност за България, то тя е точно от въздействието на съветските служби в България.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Реклама
Според някогашния шеф на разузнаването ген. Димо Гяуров по време на косовската рецесия сме получавали безусловно правилна и плътна информация от страните от НАТО за протичащото се там, макар че не сме били членове на алианса. Но той прибавя, че е въпрос на доверие каква информация ще дават съдружниците, тъй като в случай че нямат доверие на съответната страна, това е много проблематично.

Именно заради тази причина зам.-председателят на Народното събрание Атанас Атанасов съобщи пред " Нова тв ": " Констатирахме доста сериозен неуспех на спецслужбите в навечерието на войната. От комисията ще желаяме да дават кореспонденцията с нашите партньорски служби и в случай че се окаже, че са знаели какво се възнамерява в Москва, тогава... "

Проблемът с доверието в разследващите служби има и различен проект - от кое място се доставят с информация. Защото в случай че тя идва от съветското посолство, тогава е ясно за какво мнението им пред парламентарната комисия съответствува тотално с изказванията на Кремъл, че няма да има война. А тогава е по-добре да дръпнем щепсела.

В последна сметка по-добре без служби, в сравнение с такива, които работят за друга страна, и то такава, която изцяло действително заплашва България.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Йово Николов
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР