Копривщица отбеляза 149 години от обявяването на Априлското въстание
В Копривщица тържествено бяха маркирани 149 години от оповестяването на Априлското въстание през 1876 година. Честването стартира с публична гала на площад „ 20 април “. Дете, облечено в патриотични облекла, напомни посредством стиха „ Балканът споделя “ от Христо Спасунин историята на въстанието. Прозвучаха и гайди с песента „ Хубава си моя горо “. Слово изнесоха ръководителят на Народното събрание Наталия Киселова и кметът на Копривщица Мария Тороманова.
„ Днес с изключително неспокойствие и поклонение сме още веднъж тук, в Копривщица, градът, на който се падна великата популярност да възпламени искрата на Априлското въстание. Отново претърпяваме събитията от утрото на 20 април 1876 година – тревожният звън на църковните камбани, изстрела на първата пушка, разветите флагове и революционния възторг на мало и огромно “, сподели Киселова. Тя добави, че това е денят, в който Тодор Каблешков изпраща кървавото писмо и поставя началото на протеста, само че и на една величава епопея. Председателят на Народното събрание сподели, че народът е минал през унижения, премеждия, преследвания, заслепен от екстаз и с ясно схващане за голямата всеотдайност и декларира неотменното си предпочитание за независимост или гибел.
Кметът на общината Мария Тороманова сподели, че в предишното на всяка нация има събития, които оставят неизлечими следи в националната историческа памет. По думите на Тороманова преди 149 години една епопея, почнала в мрак и мрачевина, акцентира светлия път на свободата, жадувана цели пет века.
Програмата продължи с рецитал на възпитаници от Копривщица. Най-чаканият миг от присъстващите бе пресъздаването на експлоадирането на Априлското въстание.
Сред формалните посетители бяха проф. Атанас Семов, арбитър в Конституционния съд, заместител ръководителят на Народно събрание Юлияна Матеева, ръководителят на политическа партия „ Величие “ Ивелин Михайлов, народните представители Венко Сабрутев ( " Продължаваме промяната - Демократична България " ), Димитър Григоров ( " ДПС-Ново Начало " ), народните представители от " Величие " Красимира Катинчарова, Любиша Блажевски, Лариса Савова, Стилияна Попчева, регионалният шеф на Софийска област Силвия Арнаутска, заместник-министърът на вътрешните работи Филип Попов, проф. Красимир Кръстанов, ректор на Висше транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков “ – град София, кметове на столични региони и на прилежащи общини на Копривщица.
По-рано през днешния ден пред гроба на Тодор Каблешков в храм „ Успение Богородично “ бяха поднесени цветя от формалните посетители. Честванията започнаха нощес с тържествена заря.
Априлското въстание избухва на 2 май 1876 година (20 април остарял стил) против османското робство. Въстанието е проведено от Гюргевския революционен комитет, основан на 11 ноември 1875 година от български емигранти в Гюргево, измежду които Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов, Георги Измирлиев (Македончето), написа в информация на отдел „ Справочна “ към Българска телеграфна агенция.
На 11 май 1875 година под председателството на Стефан Стамболов стартират съвещанията на комитета, траяли до 25 декември 1875 година Изработен е проект за въстание, планувано за 1 май 1876 година, съгласно който България е разграничена на пет революционни окръга - I (Търновски) с център Горна Оряховица и основен деятел Стефан Стамболов, II (Сливенски) с основен деятел Иларион Драгостинов, III (Врачански) с основен деятел Стоян Заимов, IV (Пловдивски) с център Панагюрище и с основен деятел Панайот Волов и V (Софийски), който по-късно не действа.
Въстанието продължава към един месец. Потушено е с нечувана свирепост, като над 30 хиляди българи са избити, стотици градове и села са опожарени и ограбени, а хиляди хора са хвърлени в пандизите или са заточени.
„ Днес с изключително неспокойствие и поклонение сме още веднъж тук, в Копривщица, градът, на който се падна великата популярност да възпламени искрата на Априлското въстание. Отново претърпяваме събитията от утрото на 20 април 1876 година – тревожният звън на църковните камбани, изстрела на първата пушка, разветите флагове и революционния възторг на мало и огромно “, сподели Киселова. Тя добави, че това е денят, в който Тодор Каблешков изпраща кървавото писмо и поставя началото на протеста, само че и на една величава епопея. Председателят на Народното събрание сподели, че народът е минал през унижения, премеждия, преследвания, заслепен от екстаз и с ясно схващане за голямата всеотдайност и декларира неотменното си предпочитание за независимост или гибел.
Кметът на общината Мария Тороманова сподели, че в предишното на всяка нация има събития, които оставят неизлечими следи в националната историческа памет. По думите на Тороманова преди 149 години една епопея, почнала в мрак и мрачевина, акцентира светлия път на свободата, жадувана цели пет века.
Програмата продължи с рецитал на възпитаници от Копривщица. Най-чаканият миг от присъстващите бе пресъздаването на експлоадирането на Априлското въстание.
Сред формалните посетители бяха проф. Атанас Семов, арбитър в Конституционния съд, заместител ръководителят на Народно събрание Юлияна Матеева, ръководителят на политическа партия „ Величие “ Ивелин Михайлов, народните представители Венко Сабрутев ( " Продължаваме промяната - Демократична България " ), Димитър Григоров ( " ДПС-Ново Начало " ), народните представители от " Величие " Красимира Катинчарова, Любиша Блажевски, Лариса Савова, Стилияна Попчева, регионалният шеф на Софийска област Силвия Арнаутска, заместник-министърът на вътрешните работи Филип Попов, проф. Красимир Кръстанов, ректор на Висше транспортно учебно заведение „ Тодор Каблешков “ – град София, кметове на столични региони и на прилежащи общини на Копривщица.
По-рано през днешния ден пред гроба на Тодор Каблешков в храм „ Успение Богородично “ бяха поднесени цветя от формалните посетители. Честванията започнаха нощес с тържествена заря.
Априлското въстание избухва на 2 май 1876 година (20 април остарял стил) против османското робство. Въстанието е проведено от Гюргевския революционен комитет, основан на 11 ноември 1875 година от български емигранти в Гюргево, измежду които Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов, Георги Измирлиев (Македончето), написа в информация на отдел „ Справочна “ към Българска телеграфна агенция.
На 11 май 1875 година под председателството на Стефан Стамболов стартират съвещанията на комитета, траяли до 25 декември 1875 година Изработен е проект за въстание, планувано за 1 май 1876 година, съгласно който България е разграничена на пет революционни окръга - I (Търновски) с център Горна Оряховица и основен деятел Стефан Стамболов, II (Сливенски) с основен деятел Иларион Драгостинов, III (Врачански) с основен деятел Стоян Заимов, IV (Пловдивски) с център Панагюрище и с основен деятел Панайот Волов и V (Софийски), който по-късно не действа.
Въстанието продължава към един месец. Потушено е с нечувана свирепост, като над 30 хиляди българи са избити, стотици градове и села са опожарени и ограбени, а хиляди хора са хвърлени в пандизите или са заточени.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ




