В контекста на зеления преход и климатичните промени в глобален

В подтекста на зеления преход и климатичните промени в световен аспект, ръководството на водните запаси става основно за всяка една стопанска система. Рамковата инструкция за водите на Европейски Съюз открива норма за опазването на вътрешнотериториалните повърхностни води, преходните, крайбрежните и подземните води. Общата цел е да се реализира положително екологично положение на всички води. Следователно от страните членки се изисква да изготвят Планове за ръководство на речните басейни (ПУРБ) въз основа на естествените географски речни басейни, както и характерни стратегии с ограничения за реализиране на задачите. В България ПУРБ се приема за 5 годишен интервал и задачата му е да подсигурява, че  естествените води се ръководят стабилно и че сладководните запаси са предпазени. През 2024г. се чака да  влезе в действие третият ПУРБ с интервал на деяние -2024-2029. В средата на 2018 година българското държавно управление изиска аналитична и консултативна помощ от Световна банка за създаването на третия цикъл на Плановете за ръководство на речните басейни в сходство с условията на директивите на Европейски Съюз. Двете страни се ангажираха в най-кратки периоди да разработят методическа и научна основа за ПУРБ. Днес, 5 години по-късно, третият ПУРБ и методологията към него към момента не са обществено известни и една от главните заинтригувани страни, хидроенергийният бранш, няма никаква изясненост за това какво публично се планува да се случи в бранша. По думите на непрекъснатия представител на Световната банка в България „ прозрачността е от основно значение за постигането на постоянни резултати и екипът поддържа интензивно процеса на публични съвещания по правенето както на Плановете за ръководство на речните басейни, по този начин и на Плановете за ръководство на риска от наводнения за повишение на информираността на обществото по отношение на проектите за ръководство “. На процедура обаче, процесът се проточва притеснително дълго, хидроенергийният бранш не е част от работните групи и не е канен за съвещания, публични разисквания към момента не са оповестени. Няма публична ясна позиция от виновните органи какво и по кое време да се чака. Притесненията на бранша са свързани с неяснотата и неведението, в което се намират, а това от своя страна затруднява възможни бъдещи капиталови проекти. Опасяват се, че се изготвя Методика за установяване на минималния екологичен отток без съществуването на нужните данни и предварителни съответни разбори, което ще има трагичен резултат освен върху хидроенергийния бранш, само че и върху всички останали водоползватели като Напоителни системи, ВиК сдруженията и промишлеността, ползваща повърхностни води. Минималният екологичен отток е количеството вода, което ВЕЦ-те пропущат след оборудването за водовземане.  Очакванията на бранша са, че тези количества ще бъдат повишени, което от своя страна сензитивно ще заплаши активността на Водноелектрическа централа. Това би довело до занижено произвеждане на електрическа енергия, а част от централите ще бъдат принудени в избрани интервали от годината изцяло да преустановят активността си. Аспект от значимо значение е и резултатът от понижените водни количества върху водопотребителите. В случай, че размерите, които са нужни за питейно-битово водоснабдяване и напояване бъдат занижени те няма да бъдат задоволителни, с цел да задоволят съответните потребности. Това още повече ускорява нуждата от точно и деликатно осъществяване на оценките и анализите, на база на действителни, задоволителни и надеждни данни. За бранша е ясна сложната позиция, в която изпълнителната власт се намира, с цел да може да реализира баланс сред това да даде условия за развиването на хидроенергийния бранш, който обезпечава повече от половината от възобновимата сила в страната и е съществена балансираща мощ и да подсигурява и насърчи опазването на екосистемите в речните басейни в цялата страна. Ясна е и задачата на ПУРБ - да надгражда постигнатото досега и да вкарва ограничения, посредством които ще се реализира по-устойчиво ръководство на водните запаси в сраната. Не бива обаче да бъде едното за сметка на другото, тъй като няма по какъв начин да сложим екоравновесието и възобновимите енергийни източници, които са бъдещето, на везна. Има редица образци в други страни по какъв начин може да се реализира баланс сред икономическите и екологичните ползи. Представителите на хидроенергийния бранш имат вяра, че виновните органи си дават ясна сметка за голямата роля на Водноелектрическа централа във възобновимия микс и при налагането на нови регламенти и промени в политиките, на първо място ще се вземе поради икономическата сигурност на страната и постигането на задачата, към която целия свят се стреми, а точно чисти нулеви излъчвания и преход към зелена сила.