Предприемачи ГЕРБ събра над 120 представители на бизнеса на форум за земеделието и икономиката в Пловдив област
„ В подтекста на идните Европейски избори би трябвало ясно да си дадем сметка, че с помощта на европейската взаимност стопанската система на България е в напредък и конкурентна на останалите европейски страни.
Земеделието е движеща мощ в района на Пловдив област и напъните на държавното управление са ориентирани към това да се поддържа развиването и на дребните и междинни производители. Това сподели ръководителят на Предприемачи ГЕРБ Валя Чилова по време на районния конгрес “Земеделие и стопанска система. Тенденции и провокации “ в Старосел. Тя благодари за напъните и организацията на структурата на Предприемачи ГЕРБ Пловдив област за провеждането на това събитие, защото бизнесът в този район има потребността да чуе от първа ръка трендовете в земеделието и стопанската система. Организатори на събитието са Предприемачи ГЕРБ, Сдружение „ Граждани за европейско развиване на България “ и Фондация „ Ханс Зайдел “. На форума участваха над 120 представители на ПГЕРБ от Стара Загора, Хасково, Велико Търново, Пловдив и общините в област Пловдив, кметове на ГЕРБ, членове на НИС Предприемачи ГЕРБ, както и организационният секретар на структурата Зафир Зарков, представители на ЖГЕРБ, на локалния бизнес и държавната власт. Гост-лектори бяха министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, зам.- министърът на стопанската система Александър Манолев и заместник- регионалният шеф и регионален началник на ЖГЕРБ Пловдив област Евелина Апостолова. Гостите бяха приветствани от регионалния координатор на ГЕРБ -Пловдив област и кмет на община Стамболийски Георги Мараджиев.
Снимка: ГЕРБ
“За мен е чест и наслаждение да Ви поздравявам в област Пловдив, една от най-значимите и най-развиващите се стопански области у нас, която се постанова като индустриалната столица на България през последните години. Благодарение на стратегическото си местонахождение и отличната съгласуваност, област Пловдив се е утвърдила като водещ транспортен и логистичен център. ИТ и бизнес услугите са измежду най-динамично разрастващите се браншове през последните години, като дават нови благоприятни условия за работа и основават добавена стойност. Това сподели при откриването Георги Мараджиев.
„ Българското земеделие, след пълноправното участие на страната ни в Европейския съюз, се развива в доста по-динамична и атрактивна за бизнеса среда с нови правила, само че и с доста повече нови и разнородни благоприятни условия “. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на форума в Старосел.
„ Важно е да се означи, че промяната за общата селскостопанска политика не може да бъде приключена преди да се завършват договарянията по Многогодишната финансова рамка след 2020 година – спор, който към момента интензивно продължава. По последната информация се чака финансовата рамка да се утвърди през октомври 2019 година, сподели още министър Порожанов. По думите му във връзка с директните заплащания, един от най-важните моменти касае доближаване равнищата на заплащанията сред държавите-членки, или така наречен външна конвергенция. Правилото е в границите на идващия седемгодишен интервал парите за директни заплащания последователно да нарастват, до момента в който се покрие 50% от разликата сред актуалното национално равнище и равнището от 90% от междинното за Европейски Съюз.
„ Следва да отбележа, че тази разлика не е огромна за България, само че все пак се чака да донесе леко повишаване на средствата за директни заплащания в идния 7-годишен интервал. Редица държави-членки, в това число и страната ни, обявиха че таваните на директните заплащания следва да бъдат избрани на национално равнище и да бъдат доброволни, с цел да се обезпечи ефикасна употреба. Позицията на България е таванът на заплащанията да бъде самостоятелно решение на страните, а не 60 000 евро върху всички директни заплащания, каквото е първичното предложение на Европейска комисия.
Програмата за развиване на селските региони за интервала 2014-2020 година, има за цел да усили добавената стойност от земеделие, основаване на работни места и прекъсване на обезлюдяването в селските региони. Липсата на работна ръка в селското стопанство у нас е сериозен проблем, само че той съществува и в други страни от Европа и всички търсят неговото решение. В Закона за поощряване на заетостта (чл. 51) е планувана мярка за стимулиране на работодателите да разкриват работни места, от които може да се възползват и предприятия в селското стопанство при спазването на избрани условия. Съгласно наредбите за всяко разкрито работно място, на което е нает дълготрайно незает, незает до 24 години или над 50 години или незает с главно или по-ниско обучение, на работодателя се дават суми, с които с покриват до 50% от разноските за заплати и осигуровки за интервал от 3 до 12 месеца. През 2018 година от тази мярка са се възползвали 24 работодатели от селското стопанство, посочи министър Порожанов.
Снимка: ГЕРБ
„ Ще създадем всичко допустимо с Държавен фонд “Земеделие” да изтеглим заплащането на обвързаната поддръжка за плодове и зеленчуци през март вместо април, както е по индикативния график. Това са 75-80 млн. лева, обвързвано е с обработка на документи, само че считам, че ще се оправим. Той добави, че за претърпени вреди за изцяло пропаднали площи в резултат на неподходящи климатични събития настъпили през 2016 и 2017 година е изплатен финансов запас в размер на 1 882 709 лева на 203 аграрни производители. Към общия запас за 2017 година - 632 873 лева се разпредели спомагателен финансов запас в размер на 667 127 лева, при което се обезпечи запас в размер на 1 300 000 лева, сподели в умозаключение министър Порожанов.
Размерът на вътрешните и външните вложения в България през 2018 година се чака да доближи 20 милиарда лева Това заяви по време на форума заместник-министърът на стопанската система Александър Манолев и направи уточнението, че систематизираните данни на Национален статистически институт към момента не са оповестени. По думите му в България няма спад на вложенията, тъкмо противоположното – следи се резистентен растеж. Нещо повече, по данни на Евростат, по дял на вложенията от Брутният вътрешен продукт, България се подрежда преди страни като Италия, Гърция, Люксембург, Обединеното кралство и се изравнява със Словакия “, сподели още зам.-министър Манолев. Неговата прогноза е за нов растеж на вложенията през 2019 година, като аргументира това с настройките на задграничния бизнес у нас. Според проучване Германо-българската комерсиална камара, близо 90% от немските компании у нас биха вложили още веднъж в България, в случай че имат тази опция. Подобни са настройките и измежду шведския бизнес - 94% от фирмите опериращи в България възнамеряват да разширят или запазят активността си у нас, стана ясно от изнесените данни. „ Постигнахме обилни резултати за последните 10 години, които постоянно самите ние не отчитаме. Разбира се проблеми имаме и през днешния ден и се надявам с общи усиля да ги решаваме “, добави Александър Манолев. Подробно обиден бе и един от главните проблеми на бизнеса през последните години – дефицитът на фрагменти на пазара на труда. „ Дългосрочното решение на въпроса е всеобщо застъпване на дуалното образование и подготовката на експерти, от които фирмите имат потребност “, акцентира икономическият заместник-министър. По думите му институциите работят в тясна съгласуваност по тематиката, а Министерството на стопанската система към този момент е подхванало няколко съответни стъпки в тази посока – създаден е пример на трудов контракт сред шеф и ученик; направена е отраслова карта на районите и следва да се сътвори онлайн указател на работодателите, които дават отговор на условията за осъществяване на дуално образование, сподели още зам.-министър Манолев.
В края на форума заместител – регионалният шеф на област Пловдив Евелина Апостолова даде изясненост за предпоставките и опциите за развиване на туризма в региона.
Земеделието е движеща мощ в района на Пловдив област и напъните на държавното управление са ориентирани към това да се поддържа развиването и на дребните и междинни производители. Това сподели ръководителят на Предприемачи ГЕРБ Валя Чилова по време на районния конгрес “Земеделие и стопанска система. Тенденции и провокации “ в Старосел. Тя благодари за напъните и организацията на структурата на Предприемачи ГЕРБ Пловдив област за провеждането на това събитие, защото бизнесът в този район има потребността да чуе от първа ръка трендовете в земеделието и стопанската система. Организатори на събитието са Предприемачи ГЕРБ, Сдружение „ Граждани за европейско развиване на България “ и Фондация „ Ханс Зайдел “. На форума участваха над 120 представители на ПГЕРБ от Стара Загора, Хасково, Велико Търново, Пловдив и общините в област Пловдив, кметове на ГЕРБ, членове на НИС Предприемачи ГЕРБ, както и организационният секретар на структурата Зафир Зарков, представители на ЖГЕРБ, на локалния бизнес и държавната власт. Гост-лектори бяха министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, зам.- министърът на стопанската система Александър Манолев и заместник- регионалният шеф и регионален началник на ЖГЕРБ Пловдив област Евелина Апостолова. Гостите бяха приветствани от регионалния координатор на ГЕРБ -Пловдив област и кмет на община Стамболийски Георги Мараджиев.
Снимка: ГЕРБ
“За мен е чест и наслаждение да Ви поздравявам в област Пловдив, една от най-значимите и най-развиващите се стопански области у нас, която се постанова като индустриалната столица на България през последните години. Благодарение на стратегическото си местонахождение и отличната съгласуваност, област Пловдив се е утвърдила като водещ транспортен и логистичен център. ИТ и бизнес услугите са измежду най-динамично разрастващите се браншове през последните години, като дават нови благоприятни условия за работа и основават добавена стойност. Това сподели при откриването Георги Мараджиев.
„ Българското земеделие, след пълноправното участие на страната ни в Европейския съюз, се развива в доста по-динамична и атрактивна за бизнеса среда с нови правила, само че и с доста повече нови и разнородни благоприятни условия “. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на форума в Старосел.
„ Важно е да се означи, че промяната за общата селскостопанска политика не може да бъде приключена преди да се завършват договарянията по Многогодишната финансова рамка след 2020 година – спор, който към момента интензивно продължава. По последната информация се чака финансовата рамка да се утвърди през октомври 2019 година, сподели още министър Порожанов. По думите му във връзка с директните заплащания, един от най-важните моменти касае доближаване равнищата на заплащанията сред държавите-членки, или така наречен външна конвергенция. Правилото е в границите на идващия седемгодишен интервал парите за директни заплащания последователно да нарастват, до момента в който се покрие 50% от разликата сред актуалното национално равнище и равнището от 90% от междинното за Европейски Съюз.
„ Следва да отбележа, че тази разлика не е огромна за България, само че все пак се чака да донесе леко повишаване на средствата за директни заплащания в идния 7-годишен интервал. Редица държави-членки, в това число и страната ни, обявиха че таваните на директните заплащания следва да бъдат избрани на национално равнище и да бъдат доброволни, с цел да се обезпечи ефикасна употреба. Позицията на България е таванът на заплащанията да бъде самостоятелно решение на страните, а не 60 000 евро върху всички директни заплащания, каквото е първичното предложение на Европейска комисия.
Програмата за развиване на селските региони за интервала 2014-2020 година, има за цел да усили добавената стойност от земеделие, основаване на работни места и прекъсване на обезлюдяването в селските региони. Липсата на работна ръка в селското стопанство у нас е сериозен проблем, само че той съществува и в други страни от Европа и всички търсят неговото решение. В Закона за поощряване на заетостта (чл. 51) е планувана мярка за стимулиране на работодателите да разкриват работни места, от които може да се възползват и предприятия в селското стопанство при спазването на избрани условия. Съгласно наредбите за всяко разкрито работно място, на което е нает дълготрайно незает, незает до 24 години или над 50 години или незает с главно или по-ниско обучение, на работодателя се дават суми, с които с покриват до 50% от разноските за заплати и осигуровки за интервал от 3 до 12 месеца. През 2018 година от тази мярка са се възползвали 24 работодатели от селското стопанство, посочи министър Порожанов.
Снимка: ГЕРБ
„ Ще създадем всичко допустимо с Държавен фонд “Земеделие” да изтеглим заплащането на обвързаната поддръжка за плодове и зеленчуци през март вместо април, както е по индикативния график. Това са 75-80 млн. лева, обвързвано е с обработка на документи, само че считам, че ще се оправим. Той добави, че за претърпени вреди за изцяло пропаднали площи в резултат на неподходящи климатични събития настъпили през 2016 и 2017 година е изплатен финансов запас в размер на 1 882 709 лева на 203 аграрни производители. Към общия запас за 2017 година - 632 873 лева се разпредели спомагателен финансов запас в размер на 667 127 лева, при което се обезпечи запас в размер на 1 300 000 лева, сподели в умозаключение министър Порожанов.
Размерът на вътрешните и външните вложения в България през 2018 година се чака да доближи 20 милиарда лева Това заяви по време на форума заместник-министърът на стопанската система Александър Манолев и направи уточнението, че систематизираните данни на Национален статистически институт към момента не са оповестени. По думите му в България няма спад на вложенията, тъкмо противоположното – следи се резистентен растеж. Нещо повече, по данни на Евростат, по дял на вложенията от Брутният вътрешен продукт, България се подрежда преди страни като Италия, Гърция, Люксембург, Обединеното кралство и се изравнява със Словакия “, сподели още зам.-министър Манолев. Неговата прогноза е за нов растеж на вложенията през 2019 година, като аргументира това с настройките на задграничния бизнес у нас. Според проучване Германо-българската комерсиална камара, близо 90% от немските компании у нас биха вложили още веднъж в България, в случай че имат тази опция. Подобни са настройките и измежду шведския бизнес - 94% от фирмите опериращи в България възнамеряват да разширят или запазят активността си у нас, стана ясно от изнесените данни. „ Постигнахме обилни резултати за последните 10 години, които постоянно самите ние не отчитаме. Разбира се проблеми имаме и през днешния ден и се надявам с общи усиля да ги решаваме “, добави Александър Манолев. Подробно обиден бе и един от главните проблеми на бизнеса през последните години – дефицитът на фрагменти на пазара на труда. „ Дългосрочното решение на въпроса е всеобщо застъпване на дуалното образование и подготовката на експерти, от които фирмите имат потребност “, акцентира икономическият заместник-министър. По думите му институциите работят в тясна съгласуваност по тематиката, а Министерството на стопанската система към този момент е подхванало няколко съответни стъпки в тази посока – създаден е пример на трудов контракт сред шеф и ученик; направена е отраслова карта на районите и следва да се сътвори онлайн указател на работодателите, които дават отговор на условията за осъществяване на дуално образование, сподели още зам.-министър Манолев.
В края на форума заместител – регионалният шеф на област Пловдив Евелина Апостолова даде изясненост за предпоставките и опциите за развиване на туризма в региона.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ