Пандемията и други врагове на човешките права |
В подтекста на пандемията от Ковид-19 все по-често чуваме аргумента, че противоепидемичните ограничения, включително ограничението на придвижването и носенето на маски, нарушават човешките права. Внушава се, че се прави опит за налагане на наложителна и насилствена имунизация, което също се интерпретира като нарушение на права. Мнозина считат, че платформите на обществените медии нарушават правото им на свободно изложение, до момента в който в това време други упрекват същите платформи, че не се оправят с взрива на дезинформация и тирада на омразата.
Всеки претендира, че има „ право “ на нещо, като постоянно тези искания са конфликтни и даже взаимоизключващи се. Този феномен, прочут като „ спор сред правата “, не е нов и има разнообразни проявления. Отнася се до конфликти, които могат да зародят сред разнообразни права на индивида или сред едни и същи човешки права, притежавани от разнообразни лица. Понятието " дискриминация " също се употребява случайно, без да се познава правния му смисъл и без да се схваща, че не всяко друго отнасяне е демонстрация на дискриминация.
Често обвиняванията в нарушение на права са отправяни както към националните управляващи, по този начин и към европейските институции (за страните от ЕС). Темата е дискусионна и както по доста други аспекти на пандемията, по тази също няма подготвени и еднопосочни отговори. Затова Factcheck.bg потърси обстоятелствата, върху които може да стъпим, с цел да водим аргументирани полемики.
Кои са главните човешки права
Те са систематизирани във, призната от Организацията на обединените народи (ООН) през 1948 година Впоследствие са записани в редица съглашения и конвенции със наложителен темперамент.
са:
Универсални : важат за всички хора по света, без значение от расата, етноса, пола, цвета на кожата, половата ориентировка, уврежданията, езика, религията, политическите или други убеждения, националния и обществен генезис и други В същото време другите страни и общества имат свободата да дефинират характерни стандарти във връзка с правата, съгласно личните си културни и публични особености, като съблюдават правата на индивида като минимални стандарти.
Неотменими : не могат да бъдат отнети или изгубени. Но при избрани условия някои права могат да бъдат прекратени или лимитирани. Например по време на изключително състояние държавното управление може да ограничи свободата на придвижване – нещо, на което бяхме очевидци по време на пандемията на Ковид-19 в редица страни, включително и България.
Неделими, взаимозависими и взаимосвързани : не могат да бъдат обсъждани без значение едно от друго и никое право не е по-значимо от останалите.
Правата на индивида в развиване
През 1953 година влиза в действие, с която се основава Европейският съд по правата на човек (ЕСПЧ) съм Съвета на Европа.
Темата за правата на индивида непрестанно се дискутира, а Конвенцията се развива, защото нашите общества се трансформират и това постанова смяна и в юридическите документи. Към Конвенцията до през днешния ден са признати 16 протокола. Конвенцията се развива и посредством пояснение на наредбите й от страна на Европейски съд по правата на човека - съдът уголемява правата, планувани в Конвенцията, и ги ползва към обстановки, които не са били настоящи при приемането на документа.
Конвенцията е използвана на национално ниво документ - тя е включена в законодателството на страните, които са страни по нея, и националните съдилища би трябвало да я ползват. Физическите лица обаче могат да се обръщат и непосредствено към Европейския съд по правата на индивида, който се произнася по нарушавания на гражданските и политическите права, открити с Конвенцията.
През 2009 година с проверката от Лисабон на Договора за Европейски Съюз влезе в действие. Хартата съдържа цивилен, политически, обществени и стопански права. Разделена е на дялове с красноречиви заглавия: „ Достойнство “, „ Свободи “, „ Равенство “, „ Солидарност “, „ Гражданство “ и „ Правосъдие “. По този метод Хартата кореспондира директно с член 2 на, където е записано:
“Съюзът се основава на полезностите на ценене на човешкото достолепие, на свободата, демокрацията, равенството, правовата страна, както и на зачитането на правата на индивида, в това число правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези полезности са общи за държавите-членки в общество, чиито характерности са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството сред дамите и мъжете. ”
През 2007 година беше основана и европейската (FRA), която събира информация и прави оценка на спазването на главните права в Европейския съюз.
България като член на Организация на обединените нации, Съвета на Европа и Европейски Съюз, е ангажирана със спазването на тези съществени документи. В базата данни на Агенцията можете да видите какво е човешките права у нас през 2020 година в разнообразни области, в това число насилието, сигурността, закононарушенията срещу собствеността, отбраната на персоналните данни, действието на демокрацията и други. Състоянието на човешките права е проследено и в отчета на Българския хелзински комитет за, в който наред с другите нарушавания на права се наблюдава и равнището на съдействие на страната с интернационалните и локалните организации за отбрана на правата на индивида.
Правата на индивида в изискванията на пандемия
Пандемията ни изправи пред разнообразни проблеми, свързани с нарушавания на човешките права, спорове сред права или конфликт на тълкования. Темата се усложнява в допълнение от неналичието на безспорни, безконечни и общовалидни отговори и нуждата решенията да се взимат за всеки проблем поотделно, като се търси обективен баланс.
Има съществени права, които не могат да бъдат ограничавани. Това са правото на живот, възбраната за изтезания и унизително отношение, възбраната за иго и насилствен труд, както и възбраната за налагане на наказване без закон.
Адвокатите Анета Генова, Владимир Мирчев и Мария Кръствева изясняват за уеб страницата " " кои права могат да бъдат ограничавани и при какви условия по време на рецесия като актуалната.
Например правото на независимост и сигурност може да бъде лимитирано, в случай че се постанова за да се предотврати разпространяване на инфекциозна болест (чл. 5, алинея 1, б. „ е “ от Конвенцията). Правото на обективен правосъден развой също може да бъде лимитирано в частта правосъдие в рационални периоди. В кръга на правата, които могат да се лимитират, попадат още правото на ценене на персоналния и фамилния живот (чл. 8 от Конвенцията), правото на независимост на мисълта, съвестта и религията (чл. 9), както и правото на изложение на отзиви (чл. 10).
В началото на април предходната година Съвета на Европа по отношение на оповестеното на 13 март 2020 година изключително състояние и признатите ограничения по отношение на пандемията, които водят до краткотрайното ограничаване на част от правата на жителите и лицата, пребиваващи у нас. Българската страна твърди, че ограничението ще трае само до привършване на изключителното състояние и че в случай че в допълнение се откри нужда от дерогация на част от наредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за отбрана на правата на индивида и главните свободи, ще бъде известен Генералният секретариат на Съвета на Европа.
Задължителните имунизации на здравните служащи
През последните месеци управляващите в някои европейски страни като Италия, Гърция, Франция и други вкараха наложителна имунизация против Ковид-19 на избрани категории чиновници, да вземем за пример лекари и обществени служащи. Според другите регулации отводът от имунизация може да докара до санкции, краткотрайно премахване от работа и даже уволняване, което направи настоящ дебата дали наложителна имунизация е нарушаване на съществени права.
Въпросът е отправен до Европейски съд по правата на човека от медицински лица от Гърция, които желаеха от съда да наложи краткотрайни ограничения за прекъсването на програмата за наложителна имунизация в страната. В сходни случаи Европейски съд по правата на човека може да реши да спре краткотрайно мярката, до момента в който казусът бъде прегледан изцяло, като изискването е да бъде потвърдено, че решението на управляващите може да изправи хората пред необратими вреди. С решение от 7 септември обаче Европейски съд по правата на човека настояването на гръцките медици.
Европейски съд по правата на човека към този момент е разглеждал сходен проблем (делото Вавричка и други против Чехия), който не се отнася до Ковид-19. Жалбата е от родители по отношение на наложителната имунизация на деца в Чехия против 9 заболявания, измежду които хепатит Б, морбили, тетанус и други При отвод от имунизация, децата не са били допускани да посещават детска градина. През април тази година съдът, че наложителната имунизация е интервенция в правото на персонален живот, само че не го нарушава, като в тази ситуация е оправдана за отбрана на здравето на популацията. Според съда “когато политиката за непринудено имунизиране не се смята за задоволителна за реализиране и поддържане на стадния имунитет или подобен имунитет не е от голяма важност заради естеството на болестта, може да се вкара рационална политика за наложителна имунизация, с цел да се реализира уместно равнище на отбрана против съществени болести ” (решението на съда в оригинал може да прочетете ).
Според адв. Адела Качаунова от Българския хелзински комитет това решение на Европейски съд по правата на човека е доста значимо и демонстрира, че в случай че наложителната имунизация бъде въведена при верни условия, тя няма да бъде дискриминационна и да нарушава други права. Задължителното имунизиране е целесъобразно, в случай че то следва законна цел (защита на публичното здраве), когато е потвърдено, че имунизациите са ефикасни (както сочат и доказателствата за имунизациите против Ковид-19) и когато средствата са пропорционални, изясни юрист Качунова в границите на уебинар на тематика " Правни и регулаторни въпроси по отношение на ваксинопрофилактиката на COVID-19 ", проведен от Българския хелзинкски комитет (пълен запис може да гледате ).
“Ваксинирането против Ковид-19 е обусловено от още по-належаща социална потребност, защото става дума за инфекциозно заболяване, което протича в сегашното и към този момент е обхванало големи групи хора по целия свят, т.е. ние не приказваме за едно хипотетично заболяване, което може да засегне стеснен кръг хора в несигурно бъдеще. И наложителното имунизиране на избрани групи от обществото би било целесъобразно и не би било нарушаване на правото на персонален живот, само че единствено при изискване, че средствата за неговото използване са пропорционални на преследваната цел в едно демократично общество ”, уточни адв. Качунова.
Както демонстрира решението на Европейски съд по правата на човека, средствата би трябвало да бъдат минимум рестриктивни, да има ясна процедура за това по какъв начин се действа при отвод от имунизиране, да са планувани благоприятни условия за освобождение от мярката, както и да има дейно правно средство за отбрана от отказващите имунизация (достъпен и бърз механизъм за разглеждане на жалбите). Качаунова добави, че в чешкия случай имунизацията не е била насилствена и наложена принудително, а недопускането на децата до детски градини е относително мек метод, защото не им е бил отхвърлен достъп до учебно заведение.
В рамките на уебинара адв. Мария Шаркова разяснява, че в правосъдната процедура в България въпросът за наложителното имунизиране също е обсъждан. Задължителното имунизиране не опълчва по какъвто и да било симптом децата и е мярка в осъществяване на главните правила в Закона за здравето. Принципите са свързани с политиката на страната по запазване на здравето на жителите, която е в сходство с политиката на Европейски Съюз по повод опазването на публичното здраве, изясни адв. Шаркова.
Ограничаване на напредването
В случай на огромна рецесия, каквато е пандемията на Ковид-19, страната има правото да ограничи краткотрайно някои права по силата на член 15 от Европейската спогодба за правата на индивида. Това може да стане при доста ясни аргументи, периоди, както и изискване за пропорция - ограничението на правата да не надвишава поставените съответни цели. Според обаче противоепидемичните ограничения са засегнали непропорционално уязвимите членове на българското общество. Като образец са дадени блокадите на ромските квартали в редица български градове.
Международни правозащитни организации също сигнализират, че малцинствата, коренното население и други маргинализирани групи са потърпевши най-тежко от ковид-кризата. Те са били изложени на по-голям риск от заразяване и гибел от Ковид-19, заради стеснен достъп до здравна помощ, огромната централизация на хора в семейства и работни места с нараснал риск и други " Неравенството и дискриминирането, извадени нескрито от пандемията, бяха налице доста преди нейното начало ", открива на правозащитната организация Minority Rights Group International.
Зачитането на правата като европейска полезност
Че правата на хората от разнообразни малцинствени групи са по-уязвими даже и без да е налице пандемия, от дълго време е акцент в тематиката за човешките права. Затова и в Договора за Европейски Съюз, където зачитането на правата на индивида е изброено измежду европейските полезности, категорично е добавено " в това число правата на лицата, които принадлежат към малцинства ".
В дял " Равенство ", член 21 " Недискриминация " на Хартата на главните права на Европейски Съюз е записано:
" Забранена е всяка форма на дискриминация, учредена по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или обществен генезис, генетични характерности, език, вяра или убеждения, политически или други отзиви, принадлежност към национално малцинство, имотно положение, рождение, увреждане, възраст или полова ориентировка. "
В българското обществено пространство за европейските полезности се приказва прекомерно нереално, прекомерно рядко и в доста случаи – погрешно. Не се слага акцент върху правовата страна и равенството пред закона да вземем за пример, а европейските полезности (като нещо абстрактно) се на българските обичайни полезности.
Това не е единствено български проблем. Емблематични са образците с Полша и Унгария, против които по-рано тази година за дискриминация против ЛГБТИК общностите и нарушение на полезностите на Европейски Съюз. Повод за дейностите на Европейска комисия в Унгария стана закон, който не разрешава на подрастващите да се осведомят за хомосексуалността. В Полша повода бяха дейностите на няколко общини, които се оповестиха за „ свободни от ЛГБТИК идеология зони “.
“Европа в никакъв случай няма да разреши стигматизирането на избрани групи от обществото ни - без значение от това кого обичат, каква е тяхната възраст, етническа принадлежност, политически възгледи или религиозни убеждения ”, сподели ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен по отношение на двата проблема.
На 14 септември Европейския парламент одобри, с която изиска Европейски Съюз да отстрани всички спънки, с които се сблъскват ЛГБТИК лицата при упражняването на главните им права, в това число правото на свободно придвижване и еднополовите бракове.
Европейските полезности и европейските фондове
Европейските полезности обаче не са абстракция – като се изключи че са ясно и съответно дефинирани, значимостта им за действието на Съюза беше подчертана още един път с решението страните членки да получават европейски средства единствено при изискване, че съблюдават върховенството на закона. С в действие от началото на 2021 година Европейската комисия може да предложи прекъсване или заледяване на заплащанията от бюджета на Европейски Съюз към дадена страна, в случай че откри, че същата нарушава този принцип. Посоченият горе образец с Унгария стана мотив неотложно да стартира процедура против Унгария за заледяване или понижаване на заплащанията от бюджета.
Публикацията е основана с поддръжката на Европейския съюз. Отговорността за наличието е напълно на
Божидар Ангелов, Factcheck.bg
ожидар Ангелов е докторант по медийна политика и право на Европейски Съюз в катедра „ Европеистика “ на СУ „ Св. Климент Охридски “. Пътят му в публицистиката стартира като стажант в телевизия BiT и районния център на Българска национална телевизия в Благоевград. Редактор е в осведомителните уеб сайтове News.bg и Money.bg, а по-късно става и водещ на новинарски блок на предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR. Темата за битката с дезинформацията и ползата му към инспекцията на обстоятелствата потеглят от президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година Година по-късно пази магистърска теза на тематика „ Ролята на медиите за ограничението на подправените вести (fact-checking) “ в магистърска стратегия „ Е-Европа “.
Всеки претендира, че има „ право “ на нещо, като постоянно тези искания са конфликтни и даже взаимоизключващи се. Този феномен, прочут като „ спор сред правата “, не е нов и има разнообразни проявления. Отнася се до конфликти, които могат да зародят сред разнообразни права на индивида или сред едни и същи човешки права, притежавани от разнообразни лица. Понятието " дискриминация " също се употребява случайно, без да се познава правния му смисъл и без да се схваща, че не всяко друго отнасяне е демонстрация на дискриминация.
Често обвиняванията в нарушение на права са отправяни както към националните управляващи, по този начин и към европейските институции (за страните от ЕС). Темата е дискусионна и както по доста други аспекти на пандемията, по тази също няма подготвени и еднопосочни отговори. Затова Factcheck.bg потърси обстоятелствата, върху които може да стъпим, с цел да водим аргументирани полемики.
Кои са главните човешки права
Те са систематизирани във, призната от Организацията на обединените народи (ООН) през 1948 година Впоследствие са записани в редица съглашения и конвенции със наложителен темперамент.
са:
Универсални : важат за всички хора по света, без значение от расата, етноса, пола, цвета на кожата, половата ориентировка, уврежданията, езика, религията, политическите или други убеждения, националния и обществен генезис и други В същото време другите страни и общества имат свободата да дефинират характерни стандарти във връзка с правата, съгласно личните си културни и публични особености, като съблюдават правата на индивида като минимални стандарти.
Неотменими : не могат да бъдат отнети или изгубени. Но при избрани условия някои права могат да бъдат прекратени или лимитирани. Например по време на изключително състояние държавното управление може да ограничи свободата на придвижване – нещо, на което бяхме очевидци по време на пандемията на Ковид-19 в редица страни, включително и България.
Неделими, взаимозависими и взаимосвързани : не могат да бъдат обсъждани без значение едно от друго и никое право не е по-значимо от останалите.
Правата на индивида в развиване
През 1953 година влиза в действие, с която се основава Европейският съд по правата на човек (ЕСПЧ) съм Съвета на Европа.
Темата за правата на индивида непрестанно се дискутира, а Конвенцията се развива, защото нашите общества се трансформират и това постанова смяна и в юридическите документи. Към Конвенцията до през днешния ден са признати 16 протокола. Конвенцията се развива и посредством пояснение на наредбите й от страна на Европейски съд по правата на човека - съдът уголемява правата, планувани в Конвенцията, и ги ползва към обстановки, които не са били настоящи при приемането на документа.
Конвенцията е използвана на национално ниво документ - тя е включена в законодателството на страните, които са страни по нея, и националните съдилища би трябвало да я ползват. Физическите лица обаче могат да се обръщат и непосредствено към Европейския съд по правата на индивида, който се произнася по нарушавания на гражданските и политическите права, открити с Конвенцията.
През 2009 година с проверката от Лисабон на Договора за Европейски Съюз влезе в действие. Хартата съдържа цивилен, политически, обществени и стопански права. Разделена е на дялове с красноречиви заглавия: „ Достойнство “, „ Свободи “, „ Равенство “, „ Солидарност “, „ Гражданство “ и „ Правосъдие “. По този метод Хартата кореспондира директно с член 2 на, където е записано:
“Съюзът се основава на полезностите на ценене на човешкото достолепие, на свободата, демокрацията, равенството, правовата страна, както и на зачитането на правата на индивида, в това число правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези полезности са общи за държавите-членки в общество, чиито характерности са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството сред дамите и мъжете. ”
През 2007 година беше основана и европейската (FRA), която събира информация и прави оценка на спазването на главните права в Европейския съюз.
България като член на Организация на обединените нации, Съвета на Европа и Европейски Съюз, е ангажирана със спазването на тези съществени документи. В базата данни на Агенцията можете да видите какво е човешките права у нас през 2020 година в разнообразни области, в това число насилието, сигурността, закононарушенията срещу собствеността, отбраната на персоналните данни, действието на демокрацията и други. Състоянието на човешките права е проследено и в отчета на Българския хелзински комитет за, в който наред с другите нарушавания на права се наблюдава и равнището на съдействие на страната с интернационалните и локалните организации за отбрана на правата на индивида.
Правата на индивида в изискванията на пандемия
Пандемията ни изправи пред разнообразни проблеми, свързани с нарушавания на човешките права, спорове сред права или конфликт на тълкования. Темата се усложнява в допълнение от неналичието на безспорни, безконечни и общовалидни отговори и нуждата решенията да се взимат за всеки проблем поотделно, като се търси обективен баланс.
Има съществени права, които не могат да бъдат ограничавани. Това са правото на живот, възбраната за изтезания и унизително отношение, възбраната за иго и насилствен труд, както и възбраната за налагане на наказване без закон.
Адвокатите Анета Генова, Владимир Мирчев и Мария Кръствева изясняват за уеб страницата " " кои права могат да бъдат ограничавани и при какви условия по време на рецесия като актуалната.
Например правото на независимост и сигурност може да бъде лимитирано, в случай че се постанова за да се предотврати разпространяване на инфекциозна болест (чл. 5, алинея 1, б. „ е “ от Конвенцията). Правото на обективен правосъден развой също може да бъде лимитирано в частта правосъдие в рационални периоди. В кръга на правата, които могат да се лимитират, попадат още правото на ценене на персоналния и фамилния живот (чл. 8 от Конвенцията), правото на независимост на мисълта, съвестта и религията (чл. 9), както и правото на изложение на отзиви (чл. 10).
В началото на април предходната година Съвета на Европа по отношение на оповестеното на 13 март 2020 година изключително състояние и признатите ограничения по отношение на пандемията, които водят до краткотрайното ограничаване на част от правата на жителите и лицата, пребиваващи у нас. Българската страна твърди, че ограничението ще трае само до привършване на изключителното състояние и че в случай че в допълнение се откри нужда от дерогация на част от наредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за отбрана на правата на индивида и главните свободи, ще бъде известен Генералният секретариат на Съвета на Европа.
Задължителните имунизации на здравните служащи
През последните месеци управляващите в някои европейски страни като Италия, Гърция, Франция и други вкараха наложителна имунизация против Ковид-19 на избрани категории чиновници, да вземем за пример лекари и обществени служащи. Според другите регулации отводът от имунизация може да докара до санкции, краткотрайно премахване от работа и даже уволняване, което направи настоящ дебата дали наложителна имунизация е нарушаване на съществени права.
Въпросът е отправен до Европейски съд по правата на човека от медицински лица от Гърция, които желаеха от съда да наложи краткотрайни ограничения за прекъсването на програмата за наложителна имунизация в страната. В сходни случаи Европейски съд по правата на човека може да реши да спре краткотрайно мярката, до момента в който казусът бъде прегледан изцяло, като изискването е да бъде потвърдено, че решението на управляващите може да изправи хората пред необратими вреди. С решение от 7 септември обаче Европейски съд по правата на човека настояването на гръцките медици.
Европейски съд по правата на човека към този момент е разглеждал сходен проблем (делото Вавричка и други против Чехия), който не се отнася до Ковид-19. Жалбата е от родители по отношение на наложителната имунизация на деца в Чехия против 9 заболявания, измежду които хепатит Б, морбили, тетанус и други При отвод от имунизация, децата не са били допускани да посещават детска градина. През април тази година съдът, че наложителната имунизация е интервенция в правото на персонален живот, само че не го нарушава, като в тази ситуация е оправдана за отбрана на здравето на популацията. Според съда “когато политиката за непринудено имунизиране не се смята за задоволителна за реализиране и поддържане на стадния имунитет или подобен имунитет не е от голяма важност заради естеството на болестта, може да се вкара рационална политика за наложителна имунизация, с цел да се реализира уместно равнище на отбрана против съществени болести ” (решението на съда в оригинал може да прочетете ).
Според адв. Адела Качаунова от Българския хелзински комитет това решение на Европейски съд по правата на човека е доста значимо и демонстрира, че в случай че наложителната имунизация бъде въведена при верни условия, тя няма да бъде дискриминационна и да нарушава други права. Задължителното имунизиране е целесъобразно, в случай че то следва законна цел (защита на публичното здраве), когато е потвърдено, че имунизациите са ефикасни (както сочат и доказателствата за имунизациите против Ковид-19) и когато средствата са пропорционални, изясни юрист Качунова в границите на уебинар на тематика " Правни и регулаторни въпроси по отношение на ваксинопрофилактиката на COVID-19 ", проведен от Българския хелзинкски комитет (пълен запис може да гледате ).
“Ваксинирането против Ковид-19 е обусловено от още по-належаща социална потребност, защото става дума за инфекциозно заболяване, което протича в сегашното и към този момент е обхванало големи групи хора по целия свят, т.е. ние не приказваме за едно хипотетично заболяване, което може да засегне стеснен кръг хора в несигурно бъдеще. И наложителното имунизиране на избрани групи от обществото би било целесъобразно и не би било нарушаване на правото на персонален живот, само че единствено при изискване, че средствата за неговото използване са пропорционални на преследваната цел в едно демократично общество ”, уточни адв. Качунова.
Както демонстрира решението на Европейски съд по правата на човека, средствата би трябвало да бъдат минимум рестриктивни, да има ясна процедура за това по какъв начин се действа при отвод от имунизиране, да са планувани благоприятни условия за освобождение от мярката, както и да има дейно правно средство за отбрана от отказващите имунизация (достъпен и бърз механизъм за разглеждане на жалбите). Качаунова добави, че в чешкия случай имунизацията не е била насилствена и наложена принудително, а недопускането на децата до детски градини е относително мек метод, защото не им е бил отхвърлен достъп до учебно заведение.
В рамките на уебинара адв. Мария Шаркова разяснява, че в правосъдната процедура в България въпросът за наложителното имунизиране също е обсъждан. Задължителното имунизиране не опълчва по какъвто и да било симптом децата и е мярка в осъществяване на главните правила в Закона за здравето. Принципите са свързани с политиката на страната по запазване на здравето на жителите, която е в сходство с политиката на Европейски Съюз по повод опазването на публичното здраве, изясни адв. Шаркова.
Ограничаване на напредването
В случай на огромна рецесия, каквато е пандемията на Ковид-19, страната има правото да ограничи краткотрайно някои права по силата на член 15 от Европейската спогодба за правата на индивида. Това може да стане при доста ясни аргументи, периоди, както и изискване за пропорция - ограничението на правата да не надвишава поставените съответни цели. Според обаче противоепидемичните ограничения са засегнали непропорционално уязвимите членове на българското общество. Като образец са дадени блокадите на ромските квартали в редица български градове.
Международни правозащитни организации също сигнализират, че малцинствата, коренното население и други маргинализирани групи са потърпевши най-тежко от ковид-кризата. Те са били изложени на по-голям риск от заразяване и гибел от Ковид-19, заради стеснен достъп до здравна помощ, огромната централизация на хора в семейства и работни места с нараснал риск и други " Неравенството и дискриминирането, извадени нескрито от пандемията, бяха налице доста преди нейното начало ", открива на правозащитната организация Minority Rights Group International.
Зачитането на правата като европейска полезност
Че правата на хората от разнообразни малцинствени групи са по-уязвими даже и без да е налице пандемия, от дълго време е акцент в тематиката за човешките права. Затова и в Договора за Европейски Съюз, където зачитането на правата на индивида е изброено измежду европейските полезности, категорично е добавено " в това число правата на лицата, които принадлежат към малцинства ".
В дял " Равенство ", член 21 " Недискриминация " на Хартата на главните права на Европейски Съюз е записано:
" Забранена е всяка форма на дискриминация, учредена по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или обществен генезис, генетични характерности, език, вяра или убеждения, политически или други отзиви, принадлежност към национално малцинство, имотно положение, рождение, увреждане, възраст или полова ориентировка. "
В българското обществено пространство за европейските полезности се приказва прекомерно нереално, прекомерно рядко и в доста случаи – погрешно. Не се слага акцент върху правовата страна и равенството пред закона да вземем за пример, а европейските полезности (като нещо абстрактно) се на българските обичайни полезности.
Това не е единствено български проблем. Емблематични са образците с Полша и Унгария, против които по-рано тази година за дискриминация против ЛГБТИК общностите и нарушение на полезностите на Европейски Съюз. Повод за дейностите на Европейска комисия в Унгария стана закон, който не разрешава на подрастващите да се осведомят за хомосексуалността. В Полша повода бяха дейностите на няколко общини, които се оповестиха за „ свободни от ЛГБТИК идеология зони “.
“Европа в никакъв случай няма да разреши стигматизирането на избрани групи от обществото ни - без значение от това кого обичат, каква е тяхната възраст, етническа принадлежност, политически възгледи или религиозни убеждения ”, сподели ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен по отношение на двата проблема.
На 14 септември Европейския парламент одобри, с която изиска Европейски Съюз да отстрани всички спънки, с които се сблъскват ЛГБТИК лицата при упражняването на главните им права, в това число правото на свободно придвижване и еднополовите бракове.
Европейските полезности и европейските фондове
Европейските полезности обаче не са абстракция – като се изключи че са ясно и съответно дефинирани, значимостта им за действието на Съюза беше подчертана още един път с решението страните членки да получават европейски средства единствено при изискване, че съблюдават върховенството на закона. С в действие от началото на 2021 година Европейската комисия може да предложи прекъсване или заледяване на заплащанията от бюджета на Европейски Съюз към дадена страна, в случай че откри, че същата нарушава този принцип. Посоченият горе образец с Унгария стана мотив неотложно да стартира процедура против Унгария за заледяване или понижаване на заплащанията от бюджета.
Публикацията е основана с поддръжката на Европейския съюз. Отговорността за наличието е напълно на
Божидар Ангелов, Factcheck.bg
ожидар Ангелов е докторант по медийна политика и право на Европейски Съюз в катедра „ Европеистика “ на СУ „ Св. Климент Охридски “. Пътят му в публицистиката стартира като стажант в телевизия BiT и районния център на Българска национална телевизия в Благоевград. Редактор е в осведомителните уеб сайтове News.bg и Money.bg, а по-късно става и водещ на новинарски блок на предаването Money.bg по телевизия Bulgaria ON AIR. Темата за битката с дезинформацията и ползата му към инспекцията на обстоятелствата потеглят от президентските избори в Съединени американски щати през 2016 година Година по-късно пази магистърска теза на тематика „ Ролята на медиите за ограничението на подправените вести (fact-checking) “ в магистърска стратегия „ Е-Европа “.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ