Синдикат Образование: Кметът на Пловдив превърна училищните дворове в паркове
В подтекста на европейските условия за сигурност в просветителната среда отчитаме с паника, че практиките в България и по-специално в Пловдив не престават да се разминават с одобрените стандарти. Пише в свое мнение профсъюз " Образование ".
В множеството страни от Европейския съюз учебните дворове съставляват предпазена зона, до която достъпът на външни лица е строго контролиран и зависещ на ясни правила. Оградите, заключените входове през образователно време, лимитираните часови шпации за прекосяване и наложителното вписване на гости са норма в страни като Германия, Франция, Англия, Полша и Португалия.
Целта е една – гарантиране на сигурността на учениците и попречване на произшествия, които могат да зародят при свободно наличие на нерегламентирани лица в учебното пространство.
На този декор обстановката в Пловдив слага редица въпроси. През последните години общината поредно предизвиква практиката учебните дворове да бъдат оставени отключени и свободно налични отвън образователно време. Това трансформира учебните пространства в самобитни квартални паркове, употребявани от инцидентни минувачи, групи младежи, притежатели на домашни любимци и разнообразни външни лица, за които няма по какъв начин да се реализира съответен надзор. За разлика от останалата част на Европа, където отбраната на учениците стои в центъра на всяка регулация, в Пловдив учебните заведения биват сложени в обстановка да поемат отговорности, които по закон и по логичност принадлежат на общината.
Това води до два съществени казуса. На първо място е сигурността. Свободният достъп до учебните дворове основава предпоставки за риск – както за учениците, по този начин и за учебния личен състав. Нито учители, нито защита могат да проследят кой участва в двора, каква е задачата на наличието му и дали не съставлява заплаха. Все по-често се случват произшествия, спорове, вандалски прояви и нежелани обстановки, които натоварват управленията на учебните заведения, без те да имат задоволително принадлежности да ги предотвратят.
На второ място, оставянето на дворовете отворени води до обилни финансови вреди. Училищата в Пловдив годишно влагат големи средства в поддръжка на настилки, осветяване, зелени площи, огради, видеонаблюдение и ремонт след вандализъм. Тези разноски постоянно доближават десетки, а от време на време и стотици хиляди левове годишно. Вместо средствата да бъдат вложени в обучение, модернизиране на образователната среда и развиване на учениците, те се насочват към функционалности, които са присъщи на общинските паркове, само че не и на просветителните институции.
Причината за тази обстановка е добре известна: Пловдив страда от продължителен дефицит на спортни площадки, зелени площи и свободни пространства за отдих. Вместо да се построяват нови паркове и уреди, общината употребява учебните дворове като сурогат, без да дава нужното финансиране за поддръжката им. В резултат на това учебните заведения се оказват натоварени с отговорност, за която нито имат запас, нито законово обвързване.
Считаме, че е време тази процедура да бъде преосмислена. Училището не е публичен парк, а предпазена среда, където децата би трябвало да се усещат в сигурност и успокоение. Европейските стандарти, към които България се стреми, изискват ясно разграничение на учебните пространства от обществените зони и постановат прецизен надзор на достъпа. Пловдив не може да бъде изключение от тази логичност. Настояваме общината да предприеме дейности, които да подсигуряват законосъобразно, безвредно и стабилно ръководство на учебната инфраструктура, както и да поеме своята отговорност за създаване на задоволителен брой спортни и зелени площи за жителите.
Училището е институция с особена социална значителност. То би трябвало да бъде предпазено. Пловдивските деца заслужават безвредна среда, а пловдивските учебни заведения – условия, които подхождат на европейските правила и освобождават просветителната система от несвойствени отговорности. Само посредством явен правилник, поредна политика и почитание към ролята на учебното заведение можем да осигурим бъдеще, почтено за един европейски град.
В множеството страни от Европейския съюз учебните дворове съставляват предпазена зона, до която достъпът на външни лица е строго контролиран и зависещ на ясни правила. Оградите, заключените входове през образователно време, лимитираните часови шпации за прекосяване и наложителното вписване на гости са норма в страни като Германия, Франция, Англия, Полша и Португалия.
Целта е една – гарантиране на сигурността на учениците и попречване на произшествия, които могат да зародят при свободно наличие на нерегламентирани лица в учебното пространство.
На този декор обстановката в Пловдив слага редица въпроси. През последните години общината поредно предизвиква практиката учебните дворове да бъдат оставени отключени и свободно налични отвън образователно време. Това трансформира учебните пространства в самобитни квартални паркове, употребявани от инцидентни минувачи, групи младежи, притежатели на домашни любимци и разнообразни външни лица, за които няма по какъв начин да се реализира съответен надзор. За разлика от останалата част на Европа, където отбраната на учениците стои в центъра на всяка регулация, в Пловдив учебните заведения биват сложени в обстановка да поемат отговорности, които по закон и по логичност принадлежат на общината.
Това води до два съществени казуса. На първо място е сигурността. Свободният достъп до учебните дворове основава предпоставки за риск – както за учениците, по този начин и за учебния личен състав. Нито учители, нито защита могат да проследят кой участва в двора, каква е задачата на наличието му и дали не съставлява заплаха. Все по-често се случват произшествия, спорове, вандалски прояви и нежелани обстановки, които натоварват управленията на учебните заведения, без те да имат задоволително принадлежности да ги предотвратят.
На второ място, оставянето на дворовете отворени води до обилни финансови вреди. Училищата в Пловдив годишно влагат големи средства в поддръжка на настилки, осветяване, зелени площи, огради, видеонаблюдение и ремонт след вандализъм. Тези разноски постоянно доближават десетки, а от време на време и стотици хиляди левове годишно. Вместо средствата да бъдат вложени в обучение, модернизиране на образователната среда и развиване на учениците, те се насочват към функционалности, които са присъщи на общинските паркове, само че не и на просветителните институции.
Причината за тази обстановка е добре известна: Пловдив страда от продължителен дефицит на спортни площадки, зелени площи и свободни пространства за отдих. Вместо да се построяват нови паркове и уреди, общината употребява учебните дворове като сурогат, без да дава нужното финансиране за поддръжката им. В резултат на това учебните заведения се оказват натоварени с отговорност, за която нито имат запас, нито законово обвързване.
Считаме, че е време тази процедура да бъде преосмислена. Училището не е публичен парк, а предпазена среда, където децата би трябвало да се усещат в сигурност и успокоение. Европейските стандарти, към които България се стреми, изискват ясно разграничение на учебните пространства от обществените зони и постановат прецизен надзор на достъпа. Пловдив не може да бъде изключение от тази логичност. Настояваме общината да предприеме дейности, които да подсигуряват законосъобразно, безвредно и стабилно ръководство на учебната инфраструктура, както и да поеме своята отговорност за създаване на задоволителен брой спортни и зелени площи за жителите.
Училището е институция с особена социална значителност. То би трябвало да бъде предпазено. Пловдивските деца заслужават безвредна среда, а пловдивските учебни заведения – условия, които подхождат на европейските правила и освобождават просветителната система от несвойствени отговорности. Само посредством явен правилник, поредна политика и почитание към ролята на учебното заведение можем да осигурим бъдеще, почтено за един европейски град.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ