Експерт: Заплашителен е делът на функционално неграмотните у нас
„ В Конституцията ясно е написан текст, че фамилията, майчинството и детето е под протекция на страната. Налага се отначало да го обясняваме на група хора, които мислят, че сме написали документ (Националната тактика за детето 2019-2030 г.), с който страната ще изземва децата. Това не е правилно. Няма да се трансформира нито Конституцията, нито Семейният кодекс, нито Законът за протекция на детето. Просто една част от обществото не познават законовата и нормативна база в страната и поетите задължения, произлизащи от Конвенцията за отбрана на правата на детето “. Това съобщи ръководителят на Държавна организация за протекция на детето (ДАЗД) Елеонора Лилова във връзка следващата вълна на неодобрение и възражения към тактиката и вчерашните протестни дейности.
Лилова изрази вяра „ новото предписание да не е да няма правила “, откривайки конференция, отдадена на политиките за децата, проведена от Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница”. Председателят на ДАЗД посочи още, че стратегическият документ, който разбуни духовете, е групов труд на 9 министерства и 12 неправителствени организации и че при разписването му специалистите са се допитвали до това какво желаят децата. По думите й резултатите от допитването ясно посочили, че „ децата през днешния ден в България се усещат самотни и необгрижени “. Лилова означи, че до 31 май се събират съответни оферти по документа и че предложенията, които не влезнат в тактиката ще влезнат в оперативните документи, тъй като тактиката задава единствено посоката.
В момента институциите не си приказват, а междуинституционалната връзка и подпомагане е второто нещо, което би трябвало да променим , с цел да имаме добра политика, посочи още тя. Лилова акцентира, че в документа не се опълчват правата на родителите и на децата. „ Отново става въпрос за операция в предизборна конюнктура, което е доста тъпо “, разяснява тя.
Защитавайки тактиката тя посочи, че поддръжката е за родителите, а не вместо родителите; развиване на капацитета на всяко дете и на работещите с деца просветителни, обществени, здравни чиновници и отговарящите за сигурността им. Ако добре се познава Семейния кодекс, там ясно е записано, че родителите се управляват от най-хубавия интерес на детето, уточни още Лилова.
„ Бедността затруднява достъпа до опазване на здравето, обучение и развиване на децата. Половината от децата в България не могат да си разрешат най-малко една седмица отмора отвън дома или на посетители при близки “, уточни специалистът Ивайло Миланов, представяйки изводите от Национален разбор за проблемите на децата в България , направен от по поръчка на БУП.
Според разбора през днешния ден над четвърт милион малчугани у нас порастват с баба, дядо, родственици или самите те са глава на семейство. 22.8% от децата в България са с по един родител в чужбина, уточни още Миланов. В районен аспект най-засегнати от това са децата в Северозападна България, а общо за стната - най-много ромите (37%), уточни той. Ефектът за децата, когато един или двамата им родители са отвън обкръжението им е очуждение и оттова поведенчески проблеми, добави специалистът. На хартия здравната грижа за децата е безвъзмездна и обезпечена, само че на процедура не всеки път е по този начин, посочи още Миланов и заяви, че в цяла Северозападна България няма психиатър, а това са 5 области. Социалните служащи в България работят по към 100 случая на година, а в Европа – по 12, уточни още създателят на разбора.
По данни на МОН 206 000 деца на възраст сред 5 и 18 години не са прекрачили прага на класните стаи през 2017 година Заплашителен е делът на функционално необразованите – хора, които не могат да четата и пишат, не могат да ръководят страстите си, не умеят да поддържат връзка и стават равноправни членове на обществото с пълнолетието си, обърна внимание Ивайло Миланов.
Зад противообществените прояви се крият обществени аргументи като беднотия, невисок статус на фамилията, подбуждане от възрастни, демонстрира още анализът. Като рекомендация специалистите оферират родителите да се притеглят за работа по предварителна защита и разрешаване на зародили проблеми, както и да се разкриват форми за по-достъпно и на практика насочено обучение. Друга рекомендация е въвеждането на мобилно учебно заведение, което ще разреши образованието да стане допустимо за повече деца.
„ Дефицитът в обществената сфера е очеваден " , безапелационен е Ивайло Миланов. „ Има цели територии, в които децата официално имат достъп до предпазени учебни заведения, само че заради липса на всичко останало – ателиета за работа по ползи, за художествена самоинициатива, учебното заведение се трансформира в единственият център в такива обитаеми места за децата. Но учебното заведение не може да покрие потребностите от разнородни благоприятни условия за занимания на децата. Постепенно фамилиите стартират да се отнасят официално към учебното обучение – пращат си децата в учебно заведение поради средствата, с цел да не им бъдат спрени от страната. Затова има 10–11 годишни деца, които са необразовани и с държанието си провалят образователния развой. Те нямат умения да споделят, само че са в учебно заведение. Няма къде да бъдат на друго място, тъй като обществените услуги мъчно стигат до тях, да не кажа, че и не стигат до тях, а фамилиите им са на 20 км. от регионалния град “, разясни пред Аctualno.com специалистът. „ Истината е, че би трябвало и просветителните и здравни и другите обществени услуги да отидата при жителите “, уверен е той.
В разискванията участваха и кметът на Враца Калин Каменов, столичният омбудсман Лилия Христова, доктор Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, просветителни специалисти.
Лилова изрази вяра „ новото предписание да не е да няма правила “, откривайки конференция, отдадена на политиките за децата, проведена от Българското учебно заведение за политика „ Димитър Паница”. Председателят на ДАЗД посочи още, че стратегическият документ, който разбуни духовете, е групов труд на 9 министерства и 12 неправителствени организации и че при разписването му специалистите са се допитвали до това какво желаят децата. По думите й резултатите от допитването ясно посочили, че „ децата през днешния ден в България се усещат самотни и необгрижени “. Лилова означи, че до 31 май се събират съответни оферти по документа и че предложенията, които не влезнат в тактиката ще влезнат в оперативните документи, тъй като тактиката задава единствено посоката.
В момента институциите не си приказват, а междуинституционалната връзка и подпомагане е второто нещо, което би трябвало да променим , с цел да имаме добра политика, посочи още тя. Лилова акцентира, че в документа не се опълчват правата на родителите и на децата. „ Отново става въпрос за операция в предизборна конюнктура, което е доста тъпо “, разяснява тя.
Защитавайки тактиката тя посочи, че поддръжката е за родителите, а не вместо родителите; развиване на капацитета на всяко дете и на работещите с деца просветителни, обществени, здравни чиновници и отговарящите за сигурността им. Ако добре се познава Семейния кодекс, там ясно е записано, че родителите се управляват от най-хубавия интерес на детето, уточни още Лилова.
„ Бедността затруднява достъпа до опазване на здравето, обучение и развиване на децата. Половината от децата в България не могат да си разрешат най-малко една седмица отмора отвън дома или на посетители при близки “, уточни специалистът Ивайло Миланов, представяйки изводите от Национален разбор за проблемите на децата в България , направен от по поръчка на БУП.
Според разбора през днешния ден над четвърт милион малчугани у нас порастват с баба, дядо, родственици или самите те са глава на семейство. 22.8% от децата в България са с по един родител в чужбина, уточни още Миланов. В районен аспект най-засегнати от това са децата в Северозападна България, а общо за стната - най-много ромите (37%), уточни той. Ефектът за децата, когато един или двамата им родители са отвън обкръжението им е очуждение и оттова поведенчески проблеми, добави специалистът. На хартия здравната грижа за децата е безвъзмездна и обезпечена, само че на процедура не всеки път е по този начин, посочи още Миланов и заяви, че в цяла Северозападна България няма психиатър, а това са 5 области. Социалните служащи в България работят по към 100 случая на година, а в Европа – по 12, уточни още създателят на разбора.
По данни на МОН 206 000 деца на възраст сред 5 и 18 години не са прекрачили прага на класните стаи през 2017 година Заплашителен е делът на функционално необразованите – хора, които не могат да четата и пишат, не могат да ръководят страстите си, не умеят да поддържат връзка и стават равноправни членове на обществото с пълнолетието си, обърна внимание Ивайло Миланов.
Зад противообществените прояви се крият обществени аргументи като беднотия, невисок статус на фамилията, подбуждане от възрастни, демонстрира още анализът. Като рекомендация специалистите оферират родителите да се притеглят за работа по предварителна защита и разрешаване на зародили проблеми, както и да се разкриват форми за по-достъпно и на практика насочено обучение. Друга рекомендация е въвеждането на мобилно учебно заведение, което ще разреши образованието да стане допустимо за повече деца.
„ Дефицитът в обществената сфера е очеваден " , безапелационен е Ивайло Миланов. „ Има цели територии, в които децата официално имат достъп до предпазени учебни заведения, само че заради липса на всичко останало – ателиета за работа по ползи, за художествена самоинициатива, учебното заведение се трансформира в единственият център в такива обитаеми места за децата. Но учебното заведение не може да покрие потребностите от разнородни благоприятни условия за занимания на децата. Постепенно фамилиите стартират да се отнасят официално към учебното обучение – пращат си децата в учебно заведение поради средствата, с цел да не им бъдат спрени от страната. Затова има 10–11 годишни деца, които са необразовани и с държанието си провалят образователния развой. Те нямат умения да споделят, само че са в учебно заведение. Няма къде да бъдат на друго място, тъй като обществените услуги мъчно стигат до тях, да не кажа, че и не стигат до тях, а фамилиите им са на 20 км. от регионалния град “, разясни пред Аctualno.com специалистът. „ Истината е, че би трябвало и просветителните и здравни и другите обществени услуги да отидата при жителите “, уверен е той.
В разискванията участваха и кметът на Враца Калин Каменов, столичният омбудсман Лилия Христова, доктор Джейн Муита, представител на УНИЦЕФ в България, просветителни специалисти.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ