В Конституционния съд винаги са пращани знакови за партиите имена,

В Конституционния съд постоянно са пращани знакови за партиите имена, само че през днешния ден се пробват да я натоварят с грях, който не тегнеше на мъжете политици преди нея, заседаващи в този съдия сред институциите

Когато някогашният министър председател на първото демократично държавно управление на България Филип Димитров облече тогата на парламентарен арбитър през 2015 година, обществото посрещна това с възторженостти.

Днес председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова ще бъде подложена на пресечен огън от въпроси в конституционната комисия на Народното събрание като претендент за член на Конституционен съд. И обществото или най-малко обществените мрежи посрещат издигането ѝ с доста ненавист. Близо десетилетие по-късно дългата политическа кариера се оказва огромен проблем.

Директен паралел сред биографията на Филип Димитров и на Десислава Атанасова не следва да се прави, само че сходства има. В последна сметка водещата фигура в Народното събрание на водещата политическа мощ в една парламентарна република би следвало да се употребява с тежест. Не е учител по право, само че в Конституционен съд от дълго време не заседават единствено най-маститите адвокати в страната. Бе постоянно подценявана и даже иронизирана, само че израсна като политик пред очите на всички – с неточности, само че и с самопризнания и взети поучения. И с забележими старания групите в Народното събрание да си приказват, ръководството да върви, законите да бъдат одобрявани.

“Конституционният съд не е съд в строгия смисъл на думата

и както съм подчертал още в миналото в дисертацията си, е умислен по-скоро като съдия сред институциите. Естествено е в него да вземат участие лица с ослепителен политически профил. Това какъв брой скоро те са били в политиката, не се мери на години ”, разяснява самият Филип Димитров тези дни. Впрочем мандатът на тогавашния водач на Съюз на демократичните сили, народен представител в 3 Народното събрание, министър председател и дипломат на България в Организация на обединените нации, изтича през ноември, тъй че тематиката за биографията на претендентите за Конституционен съд скоро отново ще стане настояща.

Димитров дава образец с сътрудниците си Станислав Димитров, Васил Гоцев и Янаки Стоилов – “влязоха в Конституционен съд съвсем непосредствено от политически постове ”. Това не ги прави неприятни конституционалисти. Нито неприятни конституционни съдии, в противен случай, безапелационен е той.

“Опитът на хората, които са били съдии, прибавя към широтата на метода, само че не би трябвало да го изчерпва. Аз самият не съм бил арбитър, което, мисля, не ми пречи. Впрочем мисля, че имам явен политически профил, което не ми попречи да бъда задоволително почитан и като зам.-председател на Венецианската комисия ”, сподели пред “Фактор ” известният правист и политик.

И в случай че всеки си има мнение по това би трябвало ли политици да стават конституционни съдии, то фактът, че Конституционният съд не е типичен съд – както Димитров припомня, е неоспорим. В някои страни подобен съд единствено от адвокати въобще не съществува. (Виж карето долу)

В сегашния състав на Конституционен съд има още трима с изключение на Филип Димитров, чиято звезда изгрява първо в политиката

Преди да влезе в него през 2015 година, ръководител на Върховен административен съд и омбудсман Константин Пенчев бе народен представител (от 2001 до 2004 г.) от Национална движение „Симеон Втори". Самият той е признавал, че едва ли е щял да бъде препоръчан за началник на Върховен административен съд, в случай че не е бил от царската партия.

Проф. Атанас Семов, който е в Конституционен съд от 2019-а, също потегли от политиката. Преподавателят по право на Европейски Съюз в Софийския университет бе зам.-председател на партията РЗС (с водач Яне Янев), народен представител в 41-ото Народно събрание и негов зам.-шеф.

Другият професор в Конституционен съд и досегашен учител Янаки Стоилов блестящо участва в политиката през целия преход, измежду създателите е на актуалната конституция.

Президентът първо го назначи за длъжностен правосъден министър, а след това и в Конституционен съд от своята квота. Затова Стоилов напусна Българска социалистическа партия. Конституционните съдии нямат право да членуват в партии, тъй че и Атанасова би трябвало да се откаже от ГЕРБ тези дни, в случай че към този момент не го е сторила.

В предходните сформира също бе цялостно с някогашни партийни имена. Анастас Анастасов, чийто мандат изтече през 2021 година, е измежду съучредителите на ГЕРБ в родния Ямбол. Бе народен представител и зам.-шеф на Народното събрание през 2009-а, когато бе определен в Конституционен съд с гласовете на сътрудниците си от ГЕРБ.

Покойният проф. Георги Петканов, някогашен декан на Юридическия факултет и зам.-ректор на СУ, също бе народен представител – от Национална движение „Симеон Втори", преди да стане вътрешен министър в държавното управление на царя, а след това правосъден при тройната коалиция.

Знаково име в Съюз на демократичните сили бе починалият Васил Гоцев, народен представител в 3 Народното събрание и правосъден министър при Иван Костов. И в случай че той имаше сдържаността на остарялата школа, то това не може да се каже за Георги Марков като синьо острие – създател на паметните изречения “Силен седесарски шут по Българска комунистическа партия ” и “Избори до дупка ”.

Като народен представител във Великото Народно събрание Марков освен не подписа конституцията, само че и инициира гладната стачка против нея. Това не спря Желю Желев 3 година по-късно да го направи парламентарен арбитър. Аргументът на президента бе, че е човек със независимо мислене.

От министерското кресло в Конституционен съд отива Станислав Димитров през 1992 година – бе аграрни министър в кабинета на Филип Димитров. Макар че именитият началник на Върховен касационен съд Иван Григоров в никакъв случай не е бил в политиката, малко на брой не знаят за неговите политически пристрастия. Неделчо Беронов е знаменателно име в правото и също има депутатски мандат. Истинска парламентарна легенда е починалият проф. Любен Корнезов, дълготраен народен представител от Българска социалистическа партия, който е от първия състав на Конституционен съд.

Така че несъмнено няма изненада креслата там да се попълнят от парламентарните банки. Но изборът да е Десислава Атанасова в началото леко изненада и бе признато като политическа пенсия за следащите най-малко 7 години. Сега Бойко Борисов поема персонално управлението в Народното събрание, по този начин както взе на ръчно ръководство и най-голямата организация на ГЕРБ – тази в София.

Като шефка на групата Атанасова изнесе борбите на ГЕРБ в последните парламенти. Въпреки това се е случвало съпартийците да ѝ съчувстват, тъй като от време на време научава по едно и също време с “по-широкия формат ” в ГЕРБ значими планове на държавното управление, за които вицепремиерът Мария Габриел непосредствено е уведомила Борисов. Денков също непосредствено си приказва както с Кирил Петков, Христо Иванов, Атанас Атанасов, по този начин и с водача на ГЕРБ.

Все отново Атанасова е амбициозна жена, която мъчно би се разочаровала

от сходни обстановки. Извървя дълъг път, учейки се от грешките – свои и непознати. И преди Габриел да напусне комисарския си пост в Брюксел, с цел да стане вице и предстоящ ротационен министър председател, тъкмо тя бе дамата с най-голяма власт в партията. Но и останала на втори проект през последните месеци, постоянно бе паралелно (и в помощ) на водача.

Тя се записва в ГЕРБ, когато е едвам на 26 година, съучредител е на партията в Русе. Избират я за общински консултант, става и учредителен секретар в региона. По това време е правист на русенската болница. 3 година по-късно към този момент е в Народното събрание, а първият план, който внася, са ремонти в закона за здравното обезпечаване.

Опитът ѝ като юрист на две русенски лечебни заведения не изглеждаше стабилен на фона на маститите адвокати, които по това време пишеха законите в българския парламент, само че тя настойчиво искаше да навакса. Дълго бе иронизирана поради репликата си, че е “тежката артилерия ” и по тази причина поема поста здравен министър (март 2012 – март 2013). Но се научи освен на законодателство, а и на политика. Тя е индивидът, който за един час пленарно време съумява да координира всички групи, с цел да се прокара значимо решение.

Когато Гешев преди свалянето му разгласи, че е звънил на жена от ГЕРБ, сама се изправи пред тв камерите да каже, че е тя. Което си бе постъпка на “мъжко момиче ”, каквото Атанасова е в политиката – признават ѝ го даже тези, които искрено я хулят.

С съвсем садистично удовлетворение го вършат най-много вътре в (не)коалицията – не ѝ простиха даже усилието да цитира иконата на Демократична България Кристиан Таков, че правото би трябвало да бъде защитавано от закона.

“Правото е първата ми огромна фантазия. По стичане на събитията се занимавам с политика дълго. Липсва ми магистратски опит, само че имам парламентарен. Ако моята кандидатура получи поддръжка, ще се стремя да вардя правото даже от закона ”, сподели Атанасова при представянето на номинацията ѝ. Последва вцепеняващ хейт във фейсбук.

И поради това с изключение на поради неналичието на магистратски опит задачата на втората най-млада в историята на Конституционен съд (след Георги Марков, станал арбитър на 44 г.) наподобява извънредно сложна.

Но пък не са първите дълбоки води, в които съпартийците я хвърлят.

Не се усещам хвърлена на кучетата

а като тежката артилерия на ГЕРБ – точно в такава обстановка тя произнесе “онази ” имитация, когато ѝ се падна да стане четвъртият здравен министър в първия кабинет “Борисов ”. След като първият Божидар Нанев “изгоря ” с обвинявания за неизгодни покупко-продажби, ендокриноложката Анна-Мария Борисова си заслужи един от най-бързите вотове на съмнение, а Стефан Константинов се провали в лекарствената политика, тя пое раздирано от кавги министерство и въпреки без опит, съумя да приключи мандата. Бе на 33 години.

Атанасова постоянно мие очите след кавги с сътрудници. Преди министерстването си оглави здравната комисия в Народно събрание, откакто предшественичката ѝ Геновева Алексиева журира щерка си в конкурс за доценти, а преди този момент Лъчезар Иванов вкара лобистка корекция.

И първия пост в групата пое в сложен за ГЕРБ миг – след напускането на Цветан Цветанов. От 45-ото Народно събрание насам Атанасова е неизменимата бюстителка на реда в парламентарните редици. В тази роля най-добре сподели, че бързо се учи. Без леко назидателния ѝ, само че за сметка на това градивен звук ротационното държавно управление надали щеше да се случи с тази привидна лекост. Всички признават значимата ѝ роля при “совалките ” към кабинета на Росен Желязков – там, където ГЕРБ, ПП-ДБ и Движение за права и свободи договориха кабинета “Денков/Габриел ”.

Има магистратури по право, политология и дипломация и европейска интеграция. От 2011-а е член на русенската адвокатска гилдия.

https://www.24chasa.bg/

Англия има много „ пазители “ на закона, във Франция отреждат място за някогашните президенти

Англия няма писана конституция, а поредност от закони, които регламентират главните постулати на държавното устройство. В този смисъл тя няма и парламентарен съд, който единствен да споделя кое е вярно. Подобно е ситуацията и в Израел и Нова Зеландия.

Причината е, че по този начин наречените писани кодифицирани конституции нормално се основават след огромна историческа повратна точка, като приемане на самостоятелност, гражданска война, проваляне във война или цялостен колапс на предходната система на ръководство. Тъй като нито едно от тези неща не се е случвало на Обединеното кралство, то в никакъв случай не е имало причина да написа своя конституция. През вековната му история обаче са одобрявани редица закони, конвенции, правосъдни решения и контракти, които доста тъкмо са определили държавното устройство, правата и отговорностите на жителите и изборната система. Такива да вземем за пример са регламентите, съгласно които монархът назначава министър-председателя, само че той би трябвало да се употребява с доверието на Камарата на общините в Народното събрание. Затова нормално е и водач на спечелилата парламентарните избори партия. Такова е и условието министър председателят и министрите първо да бъдат определени за депутати, с цел да станат членове на държавното управление.

Сградата на конституционния съвет във Франция.

Също по този начин конституционните разпореждания в Обединеното кралство имат голям брой пазители. Сред тях са Върховният съд, комисиите по конституционни въпроси в двете камари на Народното събрание, редица други характерни конституционни наблюдаващи и органи по правосъдни назначения и изборни права.

Това подсигурява, че въпреки и по-лесно да се вършат промени в тях, в сравнение с в страни с писана конституция, когато това се постанова, те в действителност ще биват добре премисляни и съобразявани с главните правила на държавното ръководство. По-трудно за схващане е, само че пък разрешава по-голяма еластичност при промени, а такива са правени много през последните години. През 1999 година да вземем за пример със Закон за Камарата на лордовете от нея бяха изгонени няколкостотин наследствени перове.

Във Франция институцията, която е виновна за сходството на новото законодателство с главния закон, се назовава Конституционен съвет. Създаден е на 4 октомври 1958 година Следи и за спазването на гражданските права и обезпечава редовността на избора на президент и провеждането на референдумите.

Конституционният съвет е от 9 души, които се назначават еднократно за период от 9 година Трима са от квотата на  президента, трима са номинирани от ръководителя  на Националното заседание и трима –  от ръководителя на горната  камара (Сената). 1/3 от съвета се възобновява на всеки 3 година, като всяка от институциите предлага по 1 нов претендент. Всички някогашни президенти са членове на съвета по право до края на живота си, само че малко на брой са се възползвали. Няма ограничавания за възраст, нито условие 9-имата да са безусловно адвокати, а единствено да не заемат друга служба сега. В разговорния език постоянно ги назовават Мъдреците.

В Германия главната задача на Федералния парламентарен съд е правосъден надзор. Той може да разгласи закони за противоконституционни. Състои се от два сената, всеки с по 8 членове, ръководени от ръководител. Съдиите се избират за 12-годишен мандат от Бундестага и Бундесрата. Те би трябвало да са навършили 40 година и да са добре подготвени адвокати. Трима от всеки сенат са съдии в едно от федералните съдилища. От другите петима членове множеството са университетски адвокати в университет, държавни чиновници или юристи.