Незрящият, но несломим Виктор единствен в Европа предизвиква планината
, в което софиянецът споделя какво е да минеш 160 километра в кръстосан терен и какви са задачите му
" Истински се вижда единствено със сърцето. Същественото е невидимо за очите " - този вечен откъс на Екзюпери от " Малкият принц " има своето изрично доказателство в лицето на . 29-годишният софиянец е незрящ по рождение, само че вместо да се съобщи, преди година и половина взема решение да провокира ориста, впускайки се в планинските ултрамаратони. И става първият освен в страната, само че и в цяла Европа! Изумително достижение, зад което стоят пъклен доста труд, воля и предпочитание за живот.
Какво е да бягаш 160 километра в пресечена околност? Как се маневрира с тандемен велосипед из планинските чукари? Как невиждащият отваря очите на виждащите? Пред Dir.bg разказва самият Виктор, прочут също по този начин и с красноречивия си прякор Invictus - Несломим на латински.
" С бягането главно се занимавам от края на 2022 година. Съвсем инцидентно започнах. Един човек ме видя на изкачването на пътеката на Боян Петров и ми предложи да опитам. Първото ми тичане беше 35 минути, преди този момент не бях бягал въобще. Хареса ми и започнах да вървя по надпревари към София, там открих и първите си пейсъри, с които тренирахме в Южния парк. Постепенно свалях времена и увеличавах дистанцията. Стартирах от 5 километра и стигнах до планински ултрамаратон 160 километра. Аз преди този момент доста съм планинарствал и постоянно съм бил във форма. 2019-а съм бил в Непал на 5000 метра височина, тъй че не мога да кажа, че съм стартирал от нулата ".
Виктор няма по какъв начин да бяга дружно със своето куче-водач Тади, защото те не са подготвени за това. Животното му обаче оказва помощ доста в тренировките и изкачванията на Витоша, с които двамата поддържат форма. Началото обаче е много мъчно. Защото, както самичък признава - " кучето няма по какъв начин да знае по коя тъкмо пътека в планината да те преведе ".
Колкото до надпреварите - там Виктор бяга екипно с пейсъри - един или няколко. А това е двойно безсилие, тъй като с изключение на физическо натоварване, има и ментално, защото би трябвало непрекъснато да внимава за гласовите команди.
" Пейсърите са хора, които ме превежда през трасето с команди - да внимавам за камъни, дървета, корени, крачка напред или настрана, скок... Има няколко метода за тичане в тандем. Вариант 1 - при необятни пътеки, се хващаме ръка за ръка. Вариант 2 е с щеки - той ги хваща начело, аз откъм гърба и бягаме на влакче. Третият е композиция - слага се една лента сред двамата, когато пътят е доста необятен - пясък или асфалт.
Това се прави, с цел да могат да се движат свободно ръцете и да се подкрепи придвижването при тичане. Имал съм и произшествия, травми, навяхвания. Веднъж пейсърът беше по-нисък и мина под едно паднало дърво, само че не помни да ми каже да се наведа. Разбих си главата, имаше кръв, само че не е драма. Това са естествени контузии при спортуване, за благополучие - не съм имал тежки счупвания ", споделя софиянецът.
С пейсъри из дебрите на планината.
Личен списък
Признава, че е доста мъчно да си откри сътрудници за надпревари в планините, а стандартните равнинни маратони не му харесват. Участвал е на маратона в Мюнхен дружно с още 20 000 състезатели, само че не е изпитал наслаждение.
" Не одобрявам равнинните бягания. Няма предизвикателство, не усещаш природата. А и при асфалта кракът постоянно стъпва на равно. Е, при българския асфалт това не е напълно по този начин, само че приказвам по принцип. В планинското тичане провокациите ме притеглят ", продължава Виктор.
И споделя една в действителност изумителна история за метода, по който незрящите усещат и се свързват с природата. Или както се оказва - умеят да виждат, въпреки и не с очите.
" Усещам я природата, макар че съм незрящ. Имал съм случай при едно нанагорнище в Балкана над Карлово. И в един миг аз споделих на останалите " Хора, усещате ли, тук има страхотна панорама, дано спрем и да й се насладим ". Просто го усетих. И всички се стъписаха, че съм видял нещо, което те даже не са забелязали, защото толкоз са се вглъбили в изкачването. Усеща се самото пространство, силата. Малко навлизаме и в мистиката, само че аз чувствам излъчването на природата. Например някъде, където има отпадъци, също се усеща като нарушена сила и като нещо, на което не му е там мястото. Случвало ли ви се е в миналото да поддържате връзка малко с човек и да се почувствате по-късно изтощени? Или противоположното -да размените единствено няколко фрази с някого и да се заредите? Когато си незрящ, усещаш още повече силата на заобикалящия свят ", споделя той.
Макар и незрящ, Асенов " вижда " хубостите на природата.
Личен списък
А достиженията му са в действителност изумителни за незрящ. Успява да направи дуатлона " Витоша 100 " - 100 километра колоездене и незабавно по-късно 100 километра тичане. С пауза сред тях единствено от час и половина за сън. 160-те километра из Балкана над Трявна са най-дългата му отдалеченост към този момент, само че фантазиите му се простират надалеч оттатък - в момента участва с тандемен велосипед на " Дунав ултра ", като се готви и за 240 километрово трасе из швейцарските Алпи. Има обаче една сериозна пречка - обезпечаването на съответна екипировка.
" Ще се веселя на поддръжка в това отношение, диря способи. За едно съревнование получих поддръжка от един снабдител на екипировка и незабавно се усети разликата, бягането става надалеч по-удобно. Опитвам се да диря партньорства, тъй като нещата не са по никакъв начин евтини. Успявам някак си да ги набирам самичък, само че изпитвам усложнения. Например - едни обувки устоят към 500 километра - това не е по никакъв начин доста, а костват над 300 лв.. В чужбина всички незрящи бегачи имат спонсори. Защото ние не сме и доста - в целия свят планинските бегачи сме към 10. Със сигурност в България, а и в цяла Европа аз съм единствен. На градски маратони има доста, само че за планински терен никой не желае да се пуска, тъй като компликациите даже за зрящ са големи, надалеч по-опасно е и отвред има трудности ", признава Виктор.
С Елица и тандемния велосипед по време на " Дунав ултра ".
Личен списък
И не крие, че се е осмелил да провокира ориста, с цел да насочи 2 послания. Първото - да се опита да въодушеви незрящите хора в България да не се предават и да положат старания да водят деен метод на живот. А второто - да потърси поддръжка за единственото на Балканите учебно заведение за кучета-водачи, което се намира до София.
" Българският човек със зрително увреждане се е предал и е демотивиран. Сякаш се е изключил от обществото. И желая да им покажа, че тези хора не би трябвало да са изолирани, а да живеят пълноценно и да са част от публичния живот. Да имат работа, да спортуват. Да могат да се придвижват свободно в градска среда, да имат нужните улеснения и да бъдат подкрепени. Градската среда в България е по-опасна даже от планинските бягания с тези дупки, шахти, стърчащи железа, трудности, бабуни и така нататък В момента си диря работа, само че не такава, която да е статична. Искам да се движа. За мен напредванията в града не са проблем. Справям се и с наличните условия, въпреки и да е мъчно.
Другата ми цел е да разпространявам активността на единственото на Балканите учебно заведение за кучета-водачи. То има потребност от поддръжка - търсят се приемни фамилии за кучетата, които са скъп асистент. И най-сетне всички да схванат, че кучетата-водачи могат да съпровождат незрящия човек на всички места. Навсякъде! В хотели, заведения за хранене, кино, магазин, градски превоз... Тези кучета не са домашни любимци, а лични асистенти. Това е законово регламентирано, само че всеобщо не се знае и се основават непотребни главоболия и разногласия ", декларира Виктор, чието име неслучайно значи победа.
Победа над несгодите, провокациите, апатията и умората. Цената на това да си Несломим, пък въпреки и (уж) незрящ...
Виктор с медала от дуатлона " Витоша 100 ".
" Истински се вижда единствено със сърцето. Същественото е невидимо за очите " - този вечен откъс на Екзюпери от " Малкият принц " има своето изрично доказателство в лицето на . 29-годишният софиянец е незрящ по рождение, само че вместо да се съобщи, преди година и половина взема решение да провокира ориста, впускайки се в планинските ултрамаратони. И става първият освен в страната, само че и в цяла Европа! Изумително достижение, зад което стоят пъклен доста труд, воля и предпочитание за живот.
Какво е да бягаш 160 километра в пресечена околност? Как се маневрира с тандемен велосипед из планинските чукари? Как невиждащият отваря очите на виждащите? Пред Dir.bg разказва самият Виктор, прочут също по този начин и с красноречивия си прякор Invictus - Несломим на латински.
" С бягането главно се занимавам от края на 2022 година. Съвсем инцидентно започнах. Един човек ме видя на изкачването на пътеката на Боян Петров и ми предложи да опитам. Първото ми тичане беше 35 минути, преди този момент не бях бягал въобще. Хареса ми и започнах да вървя по надпревари към София, там открих и първите си пейсъри, с които тренирахме в Южния парк. Постепенно свалях времена и увеличавах дистанцията. Стартирах от 5 километра и стигнах до планински ултрамаратон 160 километра. Аз преди този момент доста съм планинарствал и постоянно съм бил във форма. 2019-а съм бил в Непал на 5000 метра височина, тъй че не мога да кажа, че съм стартирал от нулата ".
Виктор няма по какъв начин да бяга дружно със своето куче-водач Тади, защото те не са подготвени за това. Животното му обаче оказва помощ доста в тренировките и изкачванията на Витоша, с които двамата поддържат форма. Началото обаче е много мъчно. Защото, както самичък признава - " кучето няма по какъв начин да знае по коя тъкмо пътека в планината да те преведе ".
Колкото до надпреварите - там Виктор бяга екипно с пейсъри - един или няколко. А това е двойно безсилие, тъй като с изключение на физическо натоварване, има и ментално, защото би трябвало непрекъснато да внимава за гласовите команди.
" Пейсърите са хора, които ме превежда през трасето с команди - да внимавам за камъни, дървета, корени, крачка напред или настрана, скок... Има няколко метода за тичане в тандем. Вариант 1 - при необятни пътеки, се хващаме ръка за ръка. Вариант 2 е с щеки - той ги хваща начело, аз откъм гърба и бягаме на влакче. Третият е композиция - слага се една лента сред двамата, когато пътят е доста необятен - пясък или асфалт.
Това се прави, с цел да могат да се движат свободно ръцете и да се подкрепи придвижването при тичане. Имал съм и произшествия, травми, навяхвания. Веднъж пейсърът беше по-нисък и мина под едно паднало дърво, само че не помни да ми каже да се наведа. Разбих си главата, имаше кръв, само че не е драма. Това са естествени контузии при спортуване, за благополучие - не съм имал тежки счупвания ", споделя софиянецът.
С пейсъри из дебрите на планината.
Личен списък
Признава, че е доста мъчно да си откри сътрудници за надпревари в планините, а стандартните равнинни маратони не му харесват. Участвал е на маратона в Мюнхен дружно с още 20 000 състезатели, само че не е изпитал наслаждение.
" Не одобрявам равнинните бягания. Няма предизвикателство, не усещаш природата. А и при асфалта кракът постоянно стъпва на равно. Е, при българския асфалт това не е напълно по този начин, само че приказвам по принцип. В планинското тичане провокациите ме притеглят ", продължава Виктор.
И споделя една в действителност изумителна история за метода, по който незрящите усещат и се свързват с природата. Или както се оказва - умеят да виждат, въпреки и не с очите.
" Усещам я природата, макар че съм незрящ. Имал съм случай при едно нанагорнище в Балкана над Карлово. И в един миг аз споделих на останалите " Хора, усещате ли, тук има страхотна панорама, дано спрем и да й се насладим ". Просто го усетих. И всички се стъписаха, че съм видял нещо, което те даже не са забелязали, защото толкоз са се вглъбили в изкачването. Усеща се самото пространство, силата. Малко навлизаме и в мистиката, само че аз чувствам излъчването на природата. Например някъде, където има отпадъци, също се усеща като нарушена сила и като нещо, на което не му е там мястото. Случвало ли ви се е в миналото да поддържате връзка малко с човек и да се почувствате по-късно изтощени? Или противоположното -да размените единствено няколко фрази с някого и да се заредите? Когато си незрящ, усещаш още повече силата на заобикалящия свят ", споделя той.
Макар и незрящ, Асенов " вижда " хубостите на природата.
Личен списък
А достиженията му са в действителност изумителни за незрящ. Успява да направи дуатлона " Витоша 100 " - 100 километра колоездене и незабавно по-късно 100 километра тичане. С пауза сред тях единствено от час и половина за сън. 160-те километра из Балкана над Трявна са най-дългата му отдалеченост към този момент, само че фантазиите му се простират надалеч оттатък - в момента участва с тандемен велосипед на " Дунав ултра ", като се готви и за 240 километрово трасе из швейцарските Алпи. Има обаче една сериозна пречка - обезпечаването на съответна екипировка.
" Ще се веселя на поддръжка в това отношение, диря способи. За едно съревнование получих поддръжка от един снабдител на екипировка и незабавно се усети разликата, бягането става надалеч по-удобно. Опитвам се да диря партньорства, тъй като нещата не са по никакъв начин евтини. Успявам някак си да ги набирам самичък, само че изпитвам усложнения. Например - едни обувки устоят към 500 километра - това не е по никакъв начин доста, а костват над 300 лв.. В чужбина всички незрящи бегачи имат спонсори. Защото ние не сме и доста - в целия свят планинските бегачи сме към 10. Със сигурност в България, а и в цяла Европа аз съм единствен. На градски маратони има доста, само че за планински терен никой не желае да се пуска, тъй като компликациите даже за зрящ са големи, надалеч по-опасно е и отвред има трудности ", признава Виктор.
С Елица и тандемния велосипед по време на " Дунав ултра ".
Личен списък
И не крие, че се е осмелил да провокира ориста, с цел да насочи 2 послания. Първото - да се опита да въодушеви незрящите хора в България да не се предават и да положат старания да водят деен метод на живот. А второто - да потърси поддръжка за единственото на Балканите учебно заведение за кучета-водачи, което се намира до София.
" Българският човек със зрително увреждане се е предал и е демотивиран. Сякаш се е изключил от обществото. И желая да им покажа, че тези хора не би трябвало да са изолирани, а да живеят пълноценно и да са част от публичния живот. Да имат работа, да спортуват. Да могат да се придвижват свободно в градска среда, да имат нужните улеснения и да бъдат подкрепени. Градската среда в България е по-опасна даже от планинските бягания с тези дупки, шахти, стърчащи железа, трудности, бабуни и така нататък В момента си диря работа, само че не такава, която да е статична. Искам да се движа. За мен напредванията в града не са проблем. Справям се и с наличните условия, въпреки и да е мъчно.
Другата ми цел е да разпространявам активността на единственото на Балканите учебно заведение за кучета-водачи. То има потребност от поддръжка - търсят се приемни фамилии за кучетата, които са скъп асистент. И най-сетне всички да схванат, че кучетата-водачи могат да съпровождат незрящия човек на всички места. Навсякъде! В хотели, заведения за хранене, кино, магазин, градски превоз... Тези кучета не са домашни любимци, а лични асистенти. Това е законово регламентирано, само че всеобщо не се знае и се основават непотребни главоболия и разногласия ", декларира Виктор, чието име неслучайно значи победа.
Победа над несгодите, провокациите, апатията и умората. Цената на това да си Несломим, пък въпреки и (уж) незрящ...
Виктор с медала от дуатлона " Витоша 100 ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ