Българин тунингова топ хотели
В книгата „ Щом аз мога и ти можеш “ той споделя всичките премеждия в живота си посредством афоризми и препоръки
Чували сме за не един или два случая на осъществена американска фантазия. Оказва се, че такива хора има и в България. Бойко Манев в този момент е на 37 и към този момент е шеф в една от най-големите хотелиерски вериги в България. Всъщност, в случай че би трябвало да представим Бойко, той е хотелиер по предопределение, специалист по зелени покриви – може би единственият българин сертифициран по зелени покриви, и също така е сертифициран обучител по туризъм и хотелиерство. Той е един от дребното ни сънародници, правили образование в няколко страни за разнообразни огромни вериги.
Животът му минава през най-различни премеждия. За него всичко стартира през 2001 година, когато в България няма възраст, за която да се каже, че е добре да си на нея. Младото потомство като него на 20 и нещо няма угризения и желае нещата в този момент и даже на мига. Тогава той е единствено във втори курс в Алма матер. По малкия екран върви обичаният му сериал „ Приятели ” и… взема решение с цената на всичко да замине за Щатите – без да се преценява със средствата и пречките, които биха застанали на пътя му. 11 септември обаче – този миг от историята с рухването на кулите близнаци в Ню Йорк, трансформира за години Съединени американски щати, а и света.
Въоръжен с огромна доза самообладание той кандидатства по стратегия за културен продан на студенти и през юни 2002 година идва оттатък океана като „ Господин Никой ”. Осъществявайки фантазията си да стъпи в страната на неограничените благоприятни условия. На летището е със 100 $ в джоба, с куфар за 100 лв. и с 4000 лв. отговорности в България (това е размера на едногодишен доход). Крайната му дестинация е Хемптън Бийч, щата Ню Хемпшир – курорт от източното крайбрежие на Щатите. Там е показан на своите бъдещи работодатели от „ Болеа Пропъртис ”. В първите няколко месеца би трябвало да работи какво ли не – всички несвойствени за хотелско домакинство отговорности. Като да вземем за пример боядисване на огради и разчистване на алеите на плажа, само че пък с всяка последваща седмица придобива убеденост в себе си и всеки ден научава нещо ново.
Като всеки българин обаче е бързо адаптивен. „ Когато си в чужбина, всеки изтърван миг значи загуба на пари ”, споделя той. Следват месеци, в които той демонстрира забележителни качества и длъжностите, които заема, са все по-високи. И след две години стига позицията заместител общоприет управител – оказва помощ на новодошли студенти на летни бригади да се приспособяват.
На 23 години се връща заради персонални аргументи в родината си. Чувства се уединен и печален, само че пък съумява да се самосъхрани, да превъзмогне неосъществения идеал по връщането. Убеждава себе си, че високата кариера в чужбина може да бъде реализирана и в България. Но без претенциите за позиция на която си бил, а най-малко няколко равнища по-надолу. Днес – 13 години по-късно, Бойко е уверен, че това е верният избор за него.
Първото място, на което стартира работа след връщането си от Съединени американски щати, е във веригата хотели „ Радисън САС ” като админ. Точно тогава той съумява да се утвърди като експерт. И след 5,5 години поради финансови аргументи напуща и стартира във веригата „ Дедеман ” и то на много по-висока позиция. Като шеф Бойко ръководи екип от 70 индивида, по-късно става заместник-генерален шеф и приключва с 250 индивида личен състав. А е единствено на 31 години!
След промяната на собствеността той би трябвало да напусне. Няколко месеца отмора, работи за хотел в провинцията в троянското село Чифлик. Преминава през висока позиция в „ Сенс хотел София ” – 6 месеца, и получава покана за Директор на човешки запаси в хотел „ Феста ”, разделят се с положително, стартира да написа книгата „ Щом аз мога и ти можеш ”, която през днешния ден е същински български бестселър, и да пътува – работи в Чехия, Белгия, Германия. Две години и половина е финансов съветник на компании в областта на зелените покриви и слънчевите фотоволтаици. И през 2016 година получава покана да се върне в България и то на много висока позиция, на която е и през днешния ден – Директор „ Човешки запаси ” във верига „ Виктория груп Хотели ” (в нея има 12 големи хотели).
Според него не е мъчно да си ръководещ управител, в случай че имаш зад себе си екип от същински експерти. През всичките години той е преподавател на себе си. В книгата „ Щом аз мога и ти можеш ” той споделя всичките премеждия в живота си посредством афоризми и препоръки (виж някои от тях в карето).
Когато е на 20, Бойко е повече идеалист като всеки младеж има повече нереалистични претенции за себе си и другите. Всъщност, Бойко пораства прекомерно рано. И аргументите са в фамилен аспект. Вместо да остане в родния Троян – нещо, което фамилията му чака от него, той загърбва родителите си и потегля да гони фантазиите си. Решава да работи самичък и не желае да бъде подпомаган от майка си и татко си. И двамата (вече покойни) го пускат самичък да троши главата си. „ По-добре на 19 да те изритат от къщи, в сравнение с да те дундуркат до 35 ”, споделя през днешния ден с усмивка Бойко и продължава напред. Без да лети в облаците.
Измамните лавици в супермаркетите
В Клуб „ Перото ” при показване на книгата му през 2016 година
Всеки от нас е чувал от другари или от сътрудници препоръки, че не би трябвало да купуваме евтини храни, само че какъв брой от вас са ги разбрали вярно, а какъв брой са ги приложили на процедура?
Когато споделяме „ евтини ”, не трябва наложително да подразбираме храни с ниска номинална стойност – по-скоро се имат поради храни с по-ниска цена спрямо другите на пазара и храни, които се слагат на равнището на очите ни по рафтовете в супермаркета…
Запомнете: в случай че в даден супермаркет има 5–6 рафта със стока от еднакъв тип продукт, да вземем за пример прахуляк за пране, сигурно този, който е на равнището на очите – а точно в средата или на 3–4 рафт изпод нагоре, ще е или „ в промоция ”, или с най-хубаво съответствие цена–качество в сходство с интереса на притежателите или шефовете на супермаркета.
Но дали е това истина? По-скоро не. Всичко е операция за по-бърза продажба на дадения продукт. Огледайте другите лавици: по-нависоко ще са по-скъпите, само че може би и по-качествени храни, а най-отдолу ще са най-евтините и тези, които „ нямат кой да се погрижи за тях ”.
Ние, хората, като цяло сме мързеливи и това ни коства пари
Колко от вас действително са съсредоточени в един супермаркет и знаят какво желаят да купят? Дали не пазарувате по-скоро на правилото на русокоската – влизаме в магазина да си купим обувки, а излизаме с чанта, дънки и „ онази сладка алена рокля ”, само че не и с нов чифт обувки.
Направете стрестест с ваши другари, членове на фамилията или сътрудници. Без да им казвате каква е задачата, просто проследете техния жанр на извършване на покупки.
Колко от тях ще имат авансово написан лист с нещата, които желаят да купят?Колко от тях ще купят това, за което са влезнали?Колко от тях ще се замислят за цените на съответните продукти? А дали някой ще съпостави цените по продукт и тип с другите?
Едва ли…
Човешката душeвност е по този начин устроена, че постоянно желаеме да имаме от всичко по доста. Тази борба сред действителното и вероятното води до вътрешен дискомфорт, а това значи проблеми. Всеки желае да бъде финансово самостоятелен, да има толкоз, колкото не може да похарчи, и в това време да не се замисля за бъдещето – желае да живее на правилото „ тук и в този момент ”.
Изпитвал съм го и на личен тил през годините: колкото повече пари имаш – толкоз по-малко искаш да похарчиш за каквото и да било… Този метод на мислене е прочут като „ свидливост ” или „ непотребна спестовност ”.
Това си има своето пояснение. Финансово богатите хора в множеството случаи са почнали от ниските равнища и са придобили своето благосъстояние с времето. Те знаят какво значи „ да нямаш ” и се опасяват от това. За тях този боязън е по-голям от страха от гибелта. Защото гибелта е нещо непознато и в този смисъл непознато за тях, до момента в който бедността е нещо доста познато и очевидно към тях.
Това ги прави все по-пресметливи и „ по-трудно плащащи ”. Това е стадий от развиването, през който всеки минава – и даже да не си признаваме, разсъдъкът е този, който управлява всичко. Затова бъдете по-благосклонни към хората с финансови благоприятни условия – щом те са добре финансово, съществува вид и вие (ако към този момент не сте) да сте.
(из книгата на Бойко Манев „ Щом аз мога и ти можеш ” на издателство „ Сиела ”)
Афоризми и Съвети…
„ Щом аз мога, и ти можеш! “
Не би трябвало да се съпоставяме с другите и с триумфите на другите, а със себе си самите – това, което сме постигнали и което притежаваме, дали ни прави да сме тези, които желаеме да бъдем!Човек би трябвало да е признателен за това, което има – в противоположен случай Господ му го лишава.Не прави своите проблеми непознати и не приемай непознатите за свои!Когато имаш написани правила, които да следваш, ти е елементарно да не излизаш от нормите!Да си корпоративен значи да спазваш реда и разпоредбите, а това значи да си един тип болшевик.Когато не познавате продукта, вие не продавате това, което желаете, а това, което клиентът пожелае!Две идентични обстановки няма – по този начин както няма втора серия в живота.Всеки случай е строго самостоятелен и всеки клиент изисква обособен метод.Добрият шеф влага в своя личен състав, тъй като знае, че той е неговото най-голямо оръжие в борбата с съперниците.Неадекватността и разминаването сред университетите и бизнеса ви вършат освен евентуални безработни, а още по-лошо – евентуално несполучливи.Трябва да сте търпеливи, да сте непрекъснати в преследването на задачите си и най-важното – ПОЗИТИВНИ в мислите и в дейностите си!Винаги плащайте отговорностите си в период. Плащайте в самото начало на периода, не чакайте последния ден, тъй като до тогава може да не са ви останали средства.Винаги поставяйте ясно изискванията, с цел да имате ясни решения!Бъдете дейни! Бъдете нападателни! Бъдете реалисти!Ако имате пред себе си проблем – дали да го направя, или да не го върша, НАПРАВЕТЕ Гражданско отделение!Няма човек, който постоянно да знае по какъв начин и постоянно да може да реагира във всяка обстановка. Трябва екипност в дейностите.Запомнете: притежателят не е управител. Вие сте управител. От вас зависят верните, финансово оправдани решения. От него се изисква да ви даде изискванията, а от вас – да постигнете резултатите.Вие сте в компанията, с цел да управлявате и ръководите хора, процеси, финанси. Ако тези функционалности се разменят – вие сте непотребни.Животът е прекомерно къс, с цел да си позволим да го даряваме като време и сила на компании, които не ни заслужават.Колкото по-лошо е ситуацията в една компания преди вашето започване, толкоз по-добре за вас…
Чували сме за не един или два случая на осъществена американска фантазия. Оказва се, че такива хора има и в България. Бойко Манев в този момент е на 37 и към този момент е шеф в една от най-големите хотелиерски вериги в България. Всъщност, в случай че би трябвало да представим Бойко, той е хотелиер по предопределение, специалист по зелени покриви – може би единственият българин сертифициран по зелени покриви, и също така е сертифициран обучител по туризъм и хотелиерство. Той е един от дребното ни сънародници, правили образование в няколко страни за разнообразни огромни вериги.
Животът му минава през най-различни премеждия. За него всичко стартира през 2001 година, когато в България няма възраст, за която да се каже, че е добре да си на нея. Младото потомство като него на 20 и нещо няма угризения и желае нещата в този момент и даже на мига. Тогава той е единствено във втори курс в Алма матер. По малкия екран върви обичаният му сериал „ Приятели ” и… взема решение с цената на всичко да замине за Щатите – без да се преценява със средствата и пречките, които биха застанали на пътя му. 11 септември обаче – този миг от историята с рухването на кулите близнаци в Ню Йорк, трансформира за години Съединени американски щати, а и света.
Въоръжен с огромна доза самообладание той кандидатства по стратегия за културен продан на студенти и през юни 2002 година идва оттатък океана като „ Господин Никой ”. Осъществявайки фантазията си да стъпи в страната на неограничените благоприятни условия. На летището е със 100 $ в джоба, с куфар за 100 лв. и с 4000 лв. отговорности в България (това е размера на едногодишен доход). Крайната му дестинация е Хемптън Бийч, щата Ню Хемпшир – курорт от източното крайбрежие на Щатите. Там е показан на своите бъдещи работодатели от „ Болеа Пропъртис ”. В първите няколко месеца би трябвало да работи какво ли не – всички несвойствени за хотелско домакинство отговорности. Като да вземем за пример боядисване на огради и разчистване на алеите на плажа, само че пък с всяка последваща седмица придобива убеденост в себе си и всеки ден научава нещо ново.
Като всеки българин обаче е бързо адаптивен. „ Когато си в чужбина, всеки изтърван миг значи загуба на пари ”, споделя той. Следват месеци, в които той демонстрира забележителни качества и длъжностите, които заема, са все по-високи. И след две години стига позицията заместител общоприет управител – оказва помощ на новодошли студенти на летни бригади да се приспособяват.
На 23 години се връща заради персонални аргументи в родината си. Чувства се уединен и печален, само че пък съумява да се самосъхрани, да превъзмогне неосъществения идеал по връщането. Убеждава себе си, че високата кариера в чужбина може да бъде реализирана и в България. Но без претенциите за позиция на която си бил, а най-малко няколко равнища по-надолу. Днес – 13 години по-късно, Бойко е уверен, че това е верният избор за него.
Първото място, на което стартира работа след връщането си от Съединени американски щати, е във веригата хотели „ Радисън САС ” като админ. Точно тогава той съумява да се утвърди като експерт. И след 5,5 години поради финансови аргументи напуща и стартира във веригата „ Дедеман ” и то на много по-висока позиция. Като шеф Бойко ръководи екип от 70 индивида, по-късно става заместник-генерален шеф и приключва с 250 индивида личен състав. А е единствено на 31 години!
След промяната на собствеността той би трябвало да напусне. Няколко месеца отмора, работи за хотел в провинцията в троянското село Чифлик. Преминава през висока позиция в „ Сенс хотел София ” – 6 месеца, и получава покана за Директор на човешки запаси в хотел „ Феста ”, разделят се с положително, стартира да написа книгата „ Щом аз мога и ти можеш ”, която през днешния ден е същински български бестселър, и да пътува – работи в Чехия, Белгия, Германия. Две години и половина е финансов съветник на компании в областта на зелените покриви и слънчевите фотоволтаици. И през 2016 година получава покана да се върне в България и то на много висока позиция, на която е и през днешния ден – Директор „ Човешки запаси ” във верига „ Виктория груп Хотели ” (в нея има 12 големи хотели).
Според него не е мъчно да си ръководещ управител, в случай че имаш зад себе си екип от същински експерти. През всичките години той е преподавател на себе си. В книгата „ Щом аз мога и ти можеш ” той споделя всичките премеждия в живота си посредством афоризми и препоръки (виж някои от тях в карето).
Когато е на 20, Бойко е повече идеалист като всеки младеж има повече нереалистични претенции за себе си и другите. Всъщност, Бойко пораства прекомерно рано. И аргументите са в фамилен аспект. Вместо да остане в родния Троян – нещо, което фамилията му чака от него, той загърбва родителите си и потегля да гони фантазиите си. Решава да работи самичък и не желае да бъде подпомаган от майка си и татко си. И двамата (вече покойни) го пускат самичък да троши главата си. „ По-добре на 19 да те изритат от къщи, в сравнение с да те дундуркат до 35 ”, споделя през днешния ден с усмивка Бойко и продължава напред. Без да лети в облаците.
Измамните лавици в супермаркетите
В Клуб „ Перото ” при показване на книгата му през 2016 година Всеки от нас е чувал от другари или от сътрудници препоръки, че не би трябвало да купуваме евтини храни, само че какъв брой от вас са ги разбрали вярно, а какъв брой са ги приложили на процедура?
Когато споделяме „ евтини ”, не трябва наложително да подразбираме храни с ниска номинална стойност – по-скоро се имат поради храни с по-ниска цена спрямо другите на пазара и храни, които се слагат на равнището на очите ни по рафтовете в супермаркета…
Запомнете: в случай че в даден супермаркет има 5–6 рафта със стока от еднакъв тип продукт, да вземем за пример прахуляк за пране, сигурно този, който е на равнището на очите – а точно в средата или на 3–4 рафт изпод нагоре, ще е или „ в промоция ”, или с най-хубаво съответствие цена–качество в сходство с интереса на притежателите или шефовете на супермаркета.
Но дали е това истина? По-скоро не. Всичко е операция за по-бърза продажба на дадения продукт. Огледайте другите лавици: по-нависоко ще са по-скъпите, само че може би и по-качествени храни, а най-отдолу ще са най-евтините и тези, които „ нямат кой да се погрижи за тях ”.
Ние, хората, като цяло сме мързеливи и това ни коства пари
Колко от вас действително са съсредоточени в един супермаркет и знаят какво желаят да купят? Дали не пазарувате по-скоро на правилото на русокоската – влизаме в магазина да си купим обувки, а излизаме с чанта, дънки и „ онази сладка алена рокля ”, само че не и с нов чифт обувки.
Направете стрестест с ваши другари, членове на фамилията или сътрудници. Без да им казвате каква е задачата, просто проследете техния жанр на извършване на покупки.
Колко от тях ще имат авансово написан лист с нещата, които желаят да купят?Колко от тях ще купят това, за което са влезнали?Колко от тях ще се замислят за цените на съответните продукти? А дали някой ще съпостави цените по продукт и тип с другите?
Едва ли…
Човешката душeвност е по този начин устроена, че постоянно желаеме да имаме от всичко по доста. Тази борба сред действителното и вероятното води до вътрешен дискомфорт, а това значи проблеми. Всеки желае да бъде финансово самостоятелен, да има толкоз, колкото не може да похарчи, и в това време да не се замисля за бъдещето – желае да живее на правилото „ тук и в този момент ”.
Изпитвал съм го и на личен тил през годините: колкото повече пари имаш – толкоз по-малко искаш да похарчиш за каквото и да било… Този метод на мислене е прочут като „ свидливост ” или „ непотребна спестовност ”.
Това си има своето пояснение. Финансово богатите хора в множеството случаи са почнали от ниските равнища и са придобили своето благосъстояние с времето. Те знаят какво значи „ да нямаш ” и се опасяват от това. За тях този боязън е по-голям от страха от гибелта. Защото гибелта е нещо непознато и в този смисъл непознато за тях, до момента в който бедността е нещо доста познато и очевидно към тях.
Това ги прави все по-пресметливи и „ по-трудно плащащи ”. Това е стадий от развиването, през който всеки минава – и даже да не си признаваме, разсъдъкът е този, който управлява всичко. Затова бъдете по-благосклонни към хората с финансови благоприятни условия – щом те са добре финансово, съществува вид и вие (ако към този момент не сте) да сте.
(из книгата на Бойко Манев „ Щом аз мога и ти можеш ” на издателство „ Сиела ”)
Афоризми и Съвети…
„ Щом аз мога, и ти можеш! “
Не би трябвало да се съпоставяме с другите и с триумфите на другите, а със себе си самите – това, което сме постигнали и което притежаваме, дали ни прави да сме тези, които желаеме да бъдем!Човек би трябвало да е признателен за това, което има – в противоположен случай Господ му го лишава.Не прави своите проблеми непознати и не приемай непознатите за свои!Когато имаш написани правила, които да следваш, ти е елементарно да не излизаш от нормите!Да си корпоративен значи да спазваш реда и разпоредбите, а това значи да си един тип болшевик.Когато не познавате продукта, вие не продавате това, което желаете, а това, което клиентът пожелае!Две идентични обстановки няма – по този начин както няма втора серия в живота.Всеки случай е строго самостоятелен и всеки клиент изисква обособен метод.Добрият шеф влага в своя личен състав, тъй като знае, че той е неговото най-голямо оръжие в борбата с съперниците.Неадекватността и разминаването сред университетите и бизнеса ви вършат освен евентуални безработни, а още по-лошо – евентуално несполучливи.Трябва да сте търпеливи, да сте непрекъснати в преследването на задачите си и най-важното – ПОЗИТИВНИ в мислите и в дейностите си!Винаги плащайте отговорностите си в период. Плащайте в самото начало на периода, не чакайте последния ден, тъй като до тогава може да не са ви останали средства.Винаги поставяйте ясно изискванията, с цел да имате ясни решения!Бъдете дейни! Бъдете нападателни! Бъдете реалисти!Ако имате пред себе си проблем – дали да го направя, или да не го върша, НАПРАВЕТЕ Гражданско отделение!Няма човек, който постоянно да знае по какъв начин и постоянно да може да реагира във всяка обстановка. Трябва екипност в дейностите.Запомнете: притежателят не е управител. Вие сте управител. От вас зависят верните, финансово оправдани решения. От него се изисква да ви даде изискванията, а от вас – да постигнете резултатите.Вие сте в компанията, с цел да управлявате и ръководите хора, процеси, финанси. Ако тези функционалности се разменят – вие сте непотребни.Животът е прекомерно къс, с цел да си позволим да го даряваме като време и сила на компании, които не ни заслужават.Колкото по-лошо е ситуацията в една компания преди вашето започване, толкоз по-добре за вас…
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ