Българите са сред най-податливите на фалшиви новини
В класацията по неустойчивост към подправените вести попадаме на 33-то място от общо 41 изследвани страни. След нас се подреждат страни като Турция, Република Северна Македония и Грузия. Най-малко повлияни от дезинформацията са във Финландия, Норвегия и Дания.
Според експерти причината за обстановката у нас са поредност от фактори.
Предполагам, че в България няма толкова доста плурализъм, колкото да вземем за пример в скандинавските страни, където има многообразие от медии, които споделят разнообразни неща и вземат участие в разнообразни диспути. Може би медиите тук са овластени от избрани групи хора или ползи повече, в сравнение с в други елементи на Европа.
Софи Верите, откривател в Института по сигурност и интернационалните въпроси към Лайденския университет
Медийната просветеност е проблем. Мисля, че има и по-малко новинарски издания, а когато това е по този начин, е по-лесно да се консолидира медийното отразяване. Има разнообразни фактори, само че, почтено казано, не е единствено България, има доста страни и доста хора, податливи на подправените вести.
Майкъл Монтгомъри, продуцент на поредицата за проверяваща публицистика Reveal в Център за проверяваща публицистика в Калифорния
От началото на пандемията от COVID-19 да вземем за пример, с изключение на пикове на инфектираните, имаше и пикове на тайни теории в интернет, свързани с заболяването – от нейния генезис до това защищават ли ни маските и по какъв начин да се излекуваме, изясняват специалистите.
Това са „ признаците “ на така наречен инфодемия. Думата е употребена за първи път от публицист на Washington Post по време на епидемията от ковид в Китай при започване на века, а мотивът е разпространяването на погрешна информация за болестта. Според Софи Верите обаче е по-правилно да приказваме за „ осведомително разстройство “.
Внимание привлякоха и тайните теории.
Коронавирусът провокира доста дезинформация и тайни теории, само че и боязън измежду някои хора да приказват намерено. Не би трябвало да се опасяваме от конспирациите, би трябвало да се надигнем против тях с обстоятелства.
Майкъл Монтгомъри, продуцент на поредицата за проверяваща публицистика Reveal в Център за проверяваща публицистика в Калифорния
Трябва да помогнем на учените, откривателите и публицистите да споделят знанията си по-добре. Много постоянно обстоятелствата и разумните разсъждения не са толкоз привлекателни, колкото конспирациите. Трябва да създадем обстоятелствата привлекателни.
Софи Верите, откривател в Института по сигурност и интернационалните въпроси към Лайденския университет
С началото на съветската инвазия в Украйна по-рано тази година се заприказва и за осведомителна война. Докато конфликтите сред Киев и Москва на бойното поле не престават, доста от европейските страни също се оказаха полесражение – за гледните точки на воюващите страни.
Същото беше и по време на пандемията с поляризацията сред ваксъри и антиваксъри. Сега има про-Украйна и анти-Украйна – или черно, или бяло. Но съгласно мен няма черно или бяло – има единствено сиво. Бих споделила, че би трябвало да се въздържаме от категоризации. И да опитаме да се изслушваме повече.
Софи Верите, откривател в Института по сигурност и интернационалните въпроси към Лайденския университет
Тази година американският речник Merriam-Webster означи непредвиден интерес към думата “gaslighting ” или деяние, обвързвано с жестоко заблуждение на някого, в множеството случаи поради персонална полза. При тази приложимост на думата езиковедите я свързват с форми на операция като deepfake, изкуствен интелект и подправени вести.
Търсенията на “gaslighting ” в Merriam-Webster през 2022-ра са се нараснали с цели 170 пъти. Думата произтича от пиесата “Gas Light “ от 40-те години, в която главният герой ежедневно трансформира силата на осветлението в дома си, само че заблуждава брачната половинка си, че в действителност няма никакви промени и казусът е в нейните усещания. Този сюжет припомня за метода, по който действа и дезинформацията.
Дезинформацията не би имала същия обсег, в случай че не се изграждаше въз основа на недоволството и проблемите на нашите демократични общества, които не се оправят изключително добре сега.
Софи Верите, откривател в Института по сигурност и интернационалните въпроси към Лайденския университет
Според Майкъл Монтгомъри от Центъра за проверяваща публицистика в Калифорния можем да се оправим с дезинформацията, като бъдем по-бдителни и ревизираме всяка информация, която сметнем за подозрителна.
Важни са обстоятелствата. Това да разбираш източниците на новините, на информацията, а не просто да четеш заглавия в обществените медии. Разбирането от кое място идва информацията и доверието в съответни медии. Мисля, че това се построява във времето. Да имаш разнообразни източници на информация е важно – както български, по този начин и във връзка с медиите отвън страната.
Майкъл Монтгомъри, продуцент на поредицата за проверяваща публицистика Reveal в Център за проверяваща публицистика в Калифорния
Да разбираме от кое място идва информацията, каква може да е мотивацията на някого да популяризира погрешни изказвания. Бъдете скептични, бъдете скептични към всичко, което четете. Търсете източниците – достоверни ли са, някой неизвестен ли приказва насреща, има ли документи или друго, което да потвърждава, че информацията е точна.
Според експерти причината за обстановката у нас са поредност от фактори.
Предполагам, че в България няма толкова доста плурализъм, колкото да вземем за пример в скандинавските страни, където има многообразие от медии, които споделят разнообразни неща и вземат участие в разнообразни диспути. Може би медиите тук са овластени от избрани групи хора или ползи повече, в сравнение с в други елементи на Европа.
Софи Верите, откривател в Института по сигурност и интернационалните въпроси към Лайденския университет
Медийната просветеност е проблем. Мисля, че има и по-малко новинарски издания, а когато това е по този начин, е по-лесно да се консолидира медийното отразяване. Има разнообразни фактори, само че, почтено казано, не е единствено България, има доста страни и доста хора, податливи на подправените вести.
Майкъл Монтгомъри, продуцент на поредицата за проверяваща публицистика Reveal в Център за проверяваща публицистика в Калифорния
От началото на пандемията от COVID-19 да вземем за пример, с изключение на пикове на инфектираните, имаше и пикове на тайни теории в интернет, свързани с заболяването – от нейния генезис до това защищават ли ни маските и по какъв начин да се излекуваме, изясняват специалистите.
Това са „ признаците “ на така наречен инфодемия. Думата е употребена за първи път от публицист на Washington Post по време на епидемията от ковид в Китай при започване на века, а мотивът е разпространяването на погрешна информация за болестта. Според Софи Верите обаче е по-правилно да приказваме за „ осведомително разстройство “.
Внимание привлякоха и тайните теории.
Коронавирусът провокира доста дезинформация и тайни теории, само че и боязън измежду някои хора да приказват намерено. Не би трябвало да се опасяваме от конспирациите, би трябвало да се надигнем против тях с обстоятелства.
Майкъл Монтгомъри, продуцент на поредицата за проверяваща публицистика Reveal в Център за проверяваща публицистика в Калифорния
Трябва да помогнем на учените, откривателите и публицистите да споделят знанията си по-добре. Много постоянно обстоятелствата и разумните разсъждения не са толкоз привлекателни, колкото конспирациите. Трябва да създадем обстоятелствата привлекателни.
Софи Верите, откривател в Института по сигурност и интернационалните въпроси към Лайденския университет
С началото на съветската инвазия в Украйна по-рано тази година се заприказва и за осведомителна война. Докато конфликтите сред Киев и Москва на бойното поле не престават, доста от европейските страни също се оказаха полесражение – за гледните точки на воюващите страни.
Същото беше и по време на пандемията с поляризацията сред ваксъри и антиваксъри. Сега има про-Украйна и анти-Украйна – или черно, или бяло. Но съгласно мен няма черно или бяло – има единствено сиво. Бих споделила, че би трябвало да се въздържаме от категоризации. И да опитаме да се изслушваме повече.
Софи Верите, откривател в Института по сигурност и интернационалните въпроси към Лайденския университет
Тази година американският речник Merriam-Webster означи непредвиден интерес към думата “gaslighting ” или деяние, обвързвано с жестоко заблуждение на някого, в множеството случаи поради персонална полза. При тази приложимост на думата езиковедите я свързват с форми на операция като deepfake, изкуствен интелект и подправени вести.
Търсенията на “gaslighting ” в Merriam-Webster през 2022-ра са се нараснали с цели 170 пъти. Думата произтича от пиесата “Gas Light “ от 40-те години, в която главният герой ежедневно трансформира силата на осветлението в дома си, само че заблуждава брачната половинка си, че в действителност няма никакви промени и казусът е в нейните усещания. Този сюжет припомня за метода, по който действа и дезинформацията.
Дезинформацията не би имала същия обсег, в случай че не се изграждаше въз основа на недоволството и проблемите на нашите демократични общества, които не се оправят изключително добре сега.
Софи Верите, откривател в Института по сигурност и интернационалните въпроси към Лайденския университет
Според Майкъл Монтгомъри от Центъра за проверяваща публицистика в Калифорния можем да се оправим с дезинформацията, като бъдем по-бдителни и ревизираме всяка информация, която сметнем за подозрителна.
Важни са обстоятелствата. Това да разбираш източниците на новините, на информацията, а не просто да четеш заглавия в обществените медии. Разбирането от кое място идва информацията и доверието в съответни медии. Мисля, че това се построява във времето. Да имаш разнообразни източници на информация е важно – както български, по този начин и във връзка с медиите отвън страната.
Майкъл Монтгомъри, продуцент на поредицата за проверяваща публицистика Reveal в Център за проверяваща публицистика в Калифорния
Да разбираме от кое място идва информацията, каква може да е мотивацията на някого да популяризира погрешни изказвания. Бъдете скептични, бъдете скептични към всичко, което четете. Търсете източниците – достоверни ли са, някой неизвестен ли приказва насреща, има ли документи или друго, което да потвърждава, че информацията е точна.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ