Намериха следи от най-старото вино в света
В керамика, открита при археологически разкопки в днешна Грузия, екип от археолози се е натъкнал на следи от вино. Учените настояват, че това е най-старото вино в света, от 6000 година пр.н.е. в интервала на неолита. Преди това изобретение, най-старите химически доказателства за изработката на вино са от 5400 — 5000 година пр.н.е. в Иран.
Глинените съдове са били направени преди 7890 — 8020 години. Тези находки демонстрират, че производството на вино е почнало 600-1000 години по-рано, в сравнение с се смяташе.
Резултатите от разбора и констатациите са оповестени в PNAS.
Мястото на разкопките в Грузия е на към 50 км южно от столицата Тбилиси и се състои от две антични селища. Късчета от глинени съдове от осем огромни делви са открити и оценени химически от откриватели от Университета на Пенсилвания. Учените откриват следи от винена киселина, която е химически автограф за грозде и вино.
Находките се отнасят към археологичната просвета Шулавери-Шому, която е зародила скоро след световното захлаждане 6200 година до н. е. Това е времето, когато хората са почнали да водят по-заседнал метод и да развиват земеделие и занаяти. Един от най-важните занаяти е било грънчарството, което дава опция на ферментация и предпазване на вино.
Представителите на тази просвета са строили кръгли къщи от глина, отглеждали са говеда и прасета, произвеждали са принадлежности от обсидиан и са отглеждали култивирани растения, в това число пшеница, ечемик и грозде. Керамиката си са украсявали с обемни детайли. На един от съдовете са открити орнаменти под формата на дребни топчета — може би са изобразили грозде.
Изследователите проучват фрагменти от 19 глинени съда и почвени проби, взети наоколо до откритата керамика. Учените употребяват няколко метода за разбор, по-специално инфрачервена спектроскопия и метода GC-MS (газова хроматография-мас спектрометрия). Учените откриват в осем проби от керамика следи от винена киселина и нейни соли — гроздовият сок съдържа доста количество от тази киселина. В съответните почвени проби наличието на винена киселина е доста по-ниско. Намерени са също следи от други органични киселини — ябълчна, янтарна и лимонена. В глината са открити и частици нишесте, остатъци от плодови мушици и следи от гроздов прашец, каквито на повърхността на почвата липсват.
"Смятаме, че това е най-старият образец за обработване на диворастящи лози в Евразия за само за произвеждане на вино ", съобщи Стивън Батуик, от катедрата Циливилизации на Близкия и Средния изток в Университета на Торонто.
"Култивираният вид на плода има повече от 10 000 сорта десертно и винено грозде в международен мащаб. Грузия е дом на повече от 500 неповторими сорта за вино, което допуска, че гроздето е било култивирано и селектирано в района за доста от дълго време ", добавя той.
Глинените съдове са били направени преди 7890 — 8020 години. Тези находки демонстрират, че производството на вино е почнало 600-1000 години по-рано, в сравнение с се смяташе.
Резултатите от разбора и констатациите са оповестени в PNAS.
Мястото на разкопките в Грузия е на към 50 км южно от столицата Тбилиси и се състои от две антични селища. Късчета от глинени съдове от осем огромни делви са открити и оценени химически от откриватели от Университета на Пенсилвания. Учените откриват следи от винена киселина, която е химически автограф за грозде и вино.
Находките се отнасят към археологичната просвета Шулавери-Шому, която е зародила скоро след световното захлаждане 6200 година до н. е. Това е времето, когато хората са почнали да водят по-заседнал метод и да развиват земеделие и занаяти. Един от най-важните занаяти е било грънчарството, което дава опция на ферментация и предпазване на вино.
Представителите на тази просвета са строили кръгли къщи от глина, отглеждали са говеда и прасета, произвеждали са принадлежности от обсидиан и са отглеждали култивирани растения, в това число пшеница, ечемик и грозде. Керамиката си са украсявали с обемни детайли. На един от съдовете са открити орнаменти под формата на дребни топчета — може би са изобразили грозде.
Изследователите проучват фрагменти от 19 глинени съда и почвени проби, взети наоколо до откритата керамика. Учените употребяват няколко метода за разбор, по-специално инфрачервена спектроскопия и метода GC-MS (газова хроматография-мас спектрометрия). Учените откриват в осем проби от керамика следи от винена киселина и нейни соли — гроздовият сок съдържа доста количество от тази киселина. В съответните почвени проби наличието на винена киселина е доста по-ниско. Намерени са също следи от други органични киселини — ябълчна, янтарна и лимонена. В глината са открити и частици нишесте, остатъци от плодови мушици и следи от гроздов прашец, каквито на повърхността на почвата липсват.
"Смятаме, че това е най-старият образец за обработване на диворастящи лози в Евразия за само за произвеждане на вино ", съобщи Стивън Батуик, от катедрата Циливилизации на Близкия и Средния изток в Университета на Торонто.
"Култивираният вид на плода има повече от 10 000 сорта десертно и винено грозде в международен мащаб. Грузия е дом на повече от 500 неповторими сорта за вино, което допуска, че гроздето е било култивирано и селектирано в района за доста от дълго време ", добавя той.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ