Проф. Овчаров обяви: В Кападокия има близнаци на Перперикон
В Кападоки я има близнаци на Перперикон , това са скалните градове Учхисар и Ортахисар , афишира проф. Николай Овчаров.
От Кападокия произлизат живелите през ІV в. основни отци на християнството – Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски. Те са първите, дефинирали християнския знак на вярата, и неслучайно се изобразяват в олтара на всяка православна черква. Те са една от аргументите, централната част на Кападокия да се трансформира в място за отшелничество и мистицизъм, споделя откривателят.
„ Създадените от природата причудливи форми от дълго време са създали усещане на хората. Меките туфи пък са изключително податливи на обработка, което е разрешило в тях да се издълбават пространства за живеене, които с вековете са се трансформирали в цели градове. Една от основните ми задания е да видя тези странни селища, представляващи значими аналогии за проучването и на нашия скалния град Перперикон “, споделя проф. Овчаров.
По думите му в южната част на Кападокия има три такива надземни укрепени града. Днес те са известни с турските наименования Башхисар (Главният град), Ортахисар (Средният град) и Учхисар (Крайният град). Според наличните данни скалните изсичания там датират още от хетския интервал и не престават до османското настъпление. Разцветът е във византийската ера, когато са превърнати в яки замъци.
Най-голямата – Башхисар, в покрайнините на днешния Ургюп, съвсем не е непокътната. Учхисар и Ортахисар са ситуирани в центъра на актуалните едноименни села. Едната се намира върху 60-метрова скала, а другата е на по-висока – 86 м. Тези масиви са сходни на пчелни кошери и са безусловно надупчени като швейцарско сирене с голям брой стаи, зали, коридори и проходи. Неволно ми се появява асоциацията с кошер, в който вместо пчели са живели хора, споделя проф. Овчаров.
По думите му отчетливо са видни обособените етажи , на които е кипял живот. Видими са стаите за спане, кухните, резервоарите за събиране на скъпата дъждовна вода, каменните преси за правене на вино (шарапани). Между обособените пространства са водели стълбища, а в най-високата част личат следи от крепостните уреди. Всичко това е доста забавно за мен, тъй като изяснява много загадки и на скалния град Перперикон, разяснява ученият.
„ Но Кападокия не е известна единствено с извисяващите се към небето естествени каменни изваяния. Само за нея са присъщи подземните градове, които постоянно изобщо не личат на повърхността. Най-известен е Деринкую (от турски – бездънен кладенец) – антично многоетажно подземно населено място в община Деринкую, вилает Невшехир. На дълбочина той доближава до към 60 м и съгласно изчисленията е побирал до 20 хиляди души по едно и също време дружно с домашните животни и питателните ресурси. Доскоро Деринкую се смяташе за най-големият оголен под земята град в Турция “, споделя проф. Овчаров.
При обиколката си той изследва и разпознат напълно неотдавна монумент. „ При разрушаването на изоставени къщи в краен квартал на днешния Невшехир през 2013 година строителни служащи попадат на входове, водещи в същински лабиринт от издълбани в масива стаи и тунели. Проектът е замразен и градските управляващи викат археолози и геофизици, които стартират изследването “, споделя проф. Овчаров. Той цитира кмета на Невшехир – Хасан Унвер, съгласно който „ първата диря за произхода на подземната мрежа е открита в антични документи, които разказват 30 огромни тунела за водоснабдяване “.
През 2014 година учените стартират да разкриват системата от жилищни пространства, ситуирани на голям брой етажи. Освен стаи за спане, в града през древността е имало кухни, винарни, параклиси, стълбища и работилници за произвеждане на маслени лампи. Археолозите намират артефакти – воденични камъни, каменни кръстове и керамика. Анализът демонстрира, че градът е употребен от жителите си най-активно от ранновизантийската ера до османското завладяване.
До през днешния ден археолози и геофизици са направили систематично изследване на повърхност от 4000 кв. км. Съвременните способи на сеизмична томография разрешават да се дефинира, че общата повърхност на подземния град може би е надхвърляла 460 000 кв. м, а тунелите евентуално са слизали на дълбочина от 113 м в земята. Ако тези измервания се окажат правилни, тогава върхът за подземния град Деринкую ще бъде строшен, разяснява проф. Овчаров.
Подобно на Деринкую, подземният град Невшехир е бил оборудван със система за водоснабдяване и освежаване на въздуха, което разрешавало на хората да живеят там за много дълъг интервал от време. Историците допускат, че в случай че надземният град е бил застрашен от завладяване, жителите са вземали добитък и хранителни запаси и се зазиждали с каменни плочи в подземните пещери, оставайки там, до момента в който заплахата отмине.
От Кападокия произлизат живелите през ІV в. основни отци на християнството – Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски. Те са първите, дефинирали християнския знак на вярата, и неслучайно се изобразяват в олтара на всяка православна черква. Те са една от аргументите, централната част на Кападокия да се трансформира в място за отшелничество и мистицизъм, споделя откривателят.
„ Създадените от природата причудливи форми от дълго време са създали усещане на хората. Меките туфи пък са изключително податливи на обработка, което е разрешило в тях да се издълбават пространства за живеене, които с вековете са се трансформирали в цели градове. Една от основните ми задания е да видя тези странни селища, представляващи значими аналогии за проучването и на нашия скалния град Перперикон “, споделя проф. Овчаров.
По думите му в южната част на Кападокия има три такива надземни укрепени града. Днес те са известни с турските наименования Башхисар (Главният град), Ортахисар (Средният град) и Учхисар (Крайният град). Според наличните данни скалните изсичания там датират още от хетския интервал и не престават до османското настъпление. Разцветът е във византийската ера, когато са превърнати в яки замъци.
Най-голямата – Башхисар, в покрайнините на днешния Ургюп, съвсем не е непокътната. Учхисар и Ортахисар са ситуирани в центъра на актуалните едноименни села. Едната се намира върху 60-метрова скала, а другата е на по-висока – 86 м. Тези масиви са сходни на пчелни кошери и са безусловно надупчени като швейцарско сирене с голям брой стаи, зали, коридори и проходи. Неволно ми се появява асоциацията с кошер, в който вместо пчели са живели хора, споделя проф. Овчаров.
По думите му отчетливо са видни обособените етажи , на които е кипял живот. Видими са стаите за спане, кухните, резервоарите за събиране на скъпата дъждовна вода, каменните преси за правене на вино (шарапани). Между обособените пространства са водели стълбища, а в най-високата част личат следи от крепостните уреди. Всичко това е доста забавно за мен, тъй като изяснява много загадки и на скалния град Перперикон, разяснява ученият.
„ Но Кападокия не е известна единствено с извисяващите се към небето естествени каменни изваяния. Само за нея са присъщи подземните градове, които постоянно изобщо не личат на повърхността. Най-известен е Деринкую (от турски – бездънен кладенец) – антично многоетажно подземно населено място в община Деринкую, вилает Невшехир. На дълбочина той доближава до към 60 м и съгласно изчисленията е побирал до 20 хиляди души по едно и също време дружно с домашните животни и питателните ресурси. Доскоро Деринкую се смяташе за най-големият оголен под земята град в Турция “, споделя проф. Овчаров.
При обиколката си той изследва и разпознат напълно неотдавна монумент. „ При разрушаването на изоставени къщи в краен квартал на днешния Невшехир през 2013 година строителни служащи попадат на входове, водещи в същински лабиринт от издълбани в масива стаи и тунели. Проектът е замразен и градските управляващи викат археолози и геофизици, които стартират изследването “, споделя проф. Овчаров. Той цитира кмета на Невшехир – Хасан Унвер, съгласно който „ първата диря за произхода на подземната мрежа е открита в антични документи, които разказват 30 огромни тунела за водоснабдяване “.
През 2014 година учените стартират да разкриват системата от жилищни пространства, ситуирани на голям брой етажи. Освен стаи за спане, в града през древността е имало кухни, винарни, параклиси, стълбища и работилници за произвеждане на маслени лампи. Археолозите намират артефакти – воденични камъни, каменни кръстове и керамика. Анализът демонстрира, че градът е употребен от жителите си най-активно от ранновизантийската ера до османското завладяване.
До през днешния ден археолози и геофизици са направили систематично изследване на повърхност от 4000 кв. км. Съвременните способи на сеизмична томография разрешават да се дефинира, че общата повърхност на подземния град може би е надхвърляла 460 000 кв. м, а тунелите евентуално са слизали на дълбочина от 113 м в земята. Ако тези измервания се окажат правилни, тогава върхът за подземния град Деринкую ще бъде строшен, разяснява проф. Овчаров.
Подобно на Деринкую, подземният град Невшехир е бил оборудван със система за водоснабдяване и освежаване на въздуха, което разрешавало на хората да живеят там за много дълъг интервал от време. Историците допускат, че в случай че надземният град е бил застрашен от завладяване, жителите са вземали добитък и хранителни запаси и се зазиждали с каменни плочи в подземните пещери, оставайки там, до момента в който заплахата отмине.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ