В кълбото от кризи
В кълбото от рецесии вниманието към непосредствени проблеми и способи за решаването им върви с илюзията, че ще се върне " нормалността ", кичена с картинки от обществени мрежи, реклами и пътешествия до божествен кътчета, налични за златния милиард, към който с гордото участие в Европейски Съюз, НАТО и прогресивната интернационална общественост принадлежат все по-малкото милиони български жители. Така запеклата се политическа рецесия се бори с заявления за бързо справяне с проблеми, опиращи нормално до олицетворяващи ги лица, досадно натрапвани за вероятни причинители и спасители. Често причинителите и спасителите се сливат до такава степен, че стават все по-безинтересни за хората.
Днес избуява политическо късогледство, представяно за норма: значимо е да се оправим тук и в този момент, бъдещето е надалеч, пристигна ли, ще му мислим. Историческа подигравка е, че тоя пожарникарски жанр укрепна с поредност мандати на Бойко Борисов, претендент на науките с труда " Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна защита за деяние в екстремална обстановка на пожар ". Дори негови идейни и морални съдници следват тая тактичност за справяне с рецесии, пропускайки две съдбовни: демографската и съсипването на земеделието. Свидетелство за това е злощастната проекто-декларация на " Продължаваме промяната ", която и при оправданието, че се отбива номер, занемарява простите фамилни и някак селски тематики. Тук им приглася освен градската десница.
Пропускът не е инцидентен за витаещи в офисни среди, идейни и телесни последователи на еднополови бракове, вегани и деятели на цивилен сдружения за градско земеделие, балконско биоразнообразие и домашни любимци. Не е и инцидентен, защото допирът до тях не дава обещание политическо дългоденствие в къси мандати. С тях се не се оправиха ергенските налози, указите за поощряване на раждаемостта от 1968 и 1984 година, стратегиите за основаване на Аграрно-промишлени комплекси, акцията Странджа-Сакар, бригадите от бойци, студенти, възпитаници и служещи в помощ на селското стопанство, че дори и хитроумното връщане на земята в действителни граници с виденията за копаещи многото дядови ниви все по-малко внуци.
Решаването на тези рецесии няма да е елементарно. Не по-малко ясно е, че мъчно ще се стигне даже до диалог за разнообразни данъчни политики, обезпечаване на средства за обучение, опазване на здравето и тласъци съгласно местоживеене, месторабота, фамилно положение, родителство и настойничество, естествени за страни с по-добри демографски и селскостопански индикатори. Но най-ясно е, че без старания по тях България е обречена на изгубване с упойките на самостоятелното благоденствие и слепотата за обезлюдяването на селата и дребните градове, съсипващото другояче благата природа монокултурно земеделие, очистване на отглеждането на животни в интерес на стесняващ се кръг получатели на митичните европейски дотации. Симптомите за това към този момент са хронични заболявания, за което свидетелства и политическата слепота по отношение на тях, и страхът, че при решаването им ще се обиден ползи и на радетелите за плоски налози, и на новите ни безконечни съдружници. Техните водачи въпреки всичко държат на безконечните си ползи, измежду които България е средство за опазване на господството с продължаващо изпомпване на наш човешки капацитет към тях и напомпване на комерсиалните вериги с тяхна селскостопанска продукция за все по-малко оставащите у нас.
>
Днес избуява политическо късогледство, представяно за норма: значимо е да се оправим тук и в този момент, бъдещето е надалеч, пристигна ли, ще му мислим. Историческа подигравка е, че тоя пожарникарски жанр укрепна с поредност мандати на Бойко Борисов, претендент на науките с труда " Психофизическа подготовка на оперативния състав на противопожарна защита за деяние в екстремална обстановка на пожар ". Дори негови идейни и морални съдници следват тая тактичност за справяне с рецесии, пропускайки две съдбовни: демографската и съсипването на земеделието. Свидетелство за това е злощастната проекто-декларация на " Продължаваме промяната ", която и при оправданието, че се отбива номер, занемарява простите фамилни и някак селски тематики. Тук им приглася освен градската десница.
Пропускът не е инцидентен за витаещи в офисни среди, идейни и телесни последователи на еднополови бракове, вегани и деятели на цивилен сдружения за градско земеделие, балконско биоразнообразие и домашни любимци. Не е и инцидентен, защото допирът до тях не дава обещание политическо дългоденствие в къси мандати. С тях се не се оправиха ергенските налози, указите за поощряване на раждаемостта от 1968 и 1984 година, стратегиите за основаване на Аграрно-промишлени комплекси, акцията Странджа-Сакар, бригадите от бойци, студенти, възпитаници и служещи в помощ на селското стопанство, че дори и хитроумното връщане на земята в действителни граници с виденията за копаещи многото дядови ниви все по-малко внуци.
Решаването на тези рецесии няма да е елементарно. Не по-малко ясно е, че мъчно ще се стигне даже до диалог за разнообразни данъчни политики, обезпечаване на средства за обучение, опазване на здравето и тласъци съгласно местоживеене, месторабота, фамилно положение, родителство и настойничество, естествени за страни с по-добри демографски и селскостопански индикатори. Но най-ясно е, че без старания по тях България е обречена на изгубване с упойките на самостоятелното благоденствие и слепотата за обезлюдяването на селата и дребните градове, съсипващото другояче благата природа монокултурно земеделие, очистване на отглеждането на животни в интерес на стесняващ се кръг получатели на митичните европейски дотации. Симптомите за това към този момент са хронични заболявания, за което свидетелства и политическата слепота по отношение на тях, и страхът, че при решаването им ще се обиден ползи и на радетелите за плоски налози, и на новите ни безконечни съдружници. Техните водачи въпреки всичко държат на безконечните си ползи, измежду които България е средство за опазване на господството с продължаващо изпомпване на наш човешки капацитет към тях и напомпване на комерсиалните вериги с тяхна селскостопанска продукция за все по-малко оставащите у нас.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ