В какви случаи човек има право на запазена част от

В какви случаи човек има право на непокътната част от наследството?

П.Р., София

 

" Когато наследодателят остави низходящи, родители или брачен партньор, той не може със завещателни разпоредби или посредством подаяние да накърнява това, което съставлява тяхна непокътната част от наследството. Частта от наследството вън от непокътнатата част е разполагаемата част на наследодателя ". Това е записано в наредбата на чл.28 от настоящия Закон за наследството (ЗН), подложен в главата, отдадена на наследството.

Както излиза наяве и от самия текст, законът на процедура пази непокътнатата част на всеки правоприемник само в догадка или на наследство, или на подаяние, или на двете по едно и също време. Такава част да вземем за пример не се пази при продажба или пък при контракт за прехрана и гледане. Но има ли наследство, има ли подаяние, тази норма се задейства. Правото на такава част имат деца, внуци, брачен партньор, родители.

Може би тук би трябвало да се означи, че правото на такава непокътната част в другите наследствени конфигурации имат единствено деца, внуци, брачен партньор, родители. Според ЗН непокътнатата част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил брачен партньор, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на родителите, или единствено на преживелия от тях, е 1/3. Запазената част на брачна половинка е 1/2, когато наследява самичък, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители. Когато наследодателят е оставил низходящи и брачен партньор, непокътнатата част на брачна половинка е равна на непокътнатата част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

И тук стигаме до това по какъв начин се възвръща непокътната част. Наследник с право на непокътната част, който не може да получи цялостния размер на тази част заради завети или дарения, може да желае понижението им до размера, нужен за допълнение на неговата непокътната част, откакто прихване направените в негова изгода завещания и дарения като се изключи нормалните блага. ЗН споделя и че с цел да се дефинира разполагаемата част, както и размерът на непокътнатата част на наследника, би трябвало да се образува една маса от всички парцели, които са принадлежали на наследодателя сега на гибелта му.

От тази маса се вади елементарната мебелировка, която остава за наследниците, които са живели дружно с наследодателя и са се грижили за него. Сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се усили наследството, могат, в случай че те не са били възнаградени по различен метод, да желаят при делбата да се пресметне това нарастване в тяхна полза; нарастването може да се даде в парцел или в пари, разпорежда още законът. Това се вади. Към масата пък се прибавят даренията като се изключи нормалните такива съгласно тяхното състояние по време на подаряването и съгласно цената им по време на откриването на наследството за недвижимите парцели и по време на подаряване - за движимите.

Когато има иск и след него съд е признал правото на непокътната част, то и за това има законово заложени правила. Така завещателните разпоредби се понижават пропорционално, без да се прави разлика сред наследници и заветници, в случай че завещателят е разпоредил иначе. Даренията пък се понижават единствено откакто се изчерпат завещаните имущества, и то като се почне от последните дарения и се върви поредно към предшестващите. Ако пък на едно лице са завещани или подарени няколко парцела, понижението се прави по желание на това лице. Решението да се извърши завещателното предписание може да бъде взето единствено със единодушието на всички наранени наследници без този, в чиято изгода то е направено.