Потресаващо! Фолкаджийка загуби баща си, държали трупа му 7 часа в болничната стая
В каква страна живеем? В какво общество сме се трансформирали?, пита тя
Фолк певицата Татяна претърпя същински смут, откакто загуби татко си в пловдивска болница. С прочувствен роман изпълнителката показа болката си и сложи въпроси за отношението към пациентите и техните близки в здравната система:
" Искам да изкрещя към цялата страна и към цялото общество. Нормално ли е, откакто татко ми умря, аз да би трябвало да го откарам в моргата? Починал е към 5:00 сутринта и разбирам в 11:30 часа, че е още в стаята си затрупан с един чершаф.
Нормално ли е човек да претърпява това в най-тежкия миг от живота си? В каква страна живеем? В какво общество сме се трансформирали?
Баща ми лежа в някогашната Окръжна болница, в този момент УМБАЛ " Пловдив ", в отделенията по ревматология и ортопедия. Не желая да описвам всички детайлности за престоя му там, нито всичко, което видях и претърпях...
Не желая и да осъждам никого. Защото знам, че нашият същински съдник е Господ. Той най-добре знае кой какви каузи прави и кой по какъв начин живее. Затова не желая да показвам отговорни и да упреквам.
Мога единствено да кажа, че видях отношение към татко ми, което ще помня цялостен живот. А краят… беше в действителност злокобен. Питам се единствено едно:
Защо хората, които са сложени на такива постове в лечебните заведения, са там? Каква е тяхната задача? Какво е тяхното предопределение – пред хората и пред Господ?
Болницата е място, където човек отива с вяра за помощ и лекуване. Място, където би трябвало да има човещина, грижа и съчувствие.
Днес не пиша това единствено като щерка, която тъгува за татко си, или да се жалвам. Пиша го като човек, който се пита докога ще одобряваме сходни неща за естествени.
И насочвам един откровен апел към всички българи, които живеят в България:
Пазете се. Грижете се за здравето си. Опитвайте се да живеете по-спокойно и по-здравословно. Защото човек отива в болничното заведение с вяра да откри избавление и лекуване.
Но след всичко, което претърпях и видях, в мен остана едно доста тежко чувство – че от време на време мястото, където търсим вяра, се трансформира в място, където тя угасва…
И когато загубиш татко си… болката е огромна… Но още по-страшно е, когато в най-тежкия миг осъзнаеш, че си останал самичък против една система, която е не запомнила какво значи човечност… Дано никой различен не претърпява това, което претърпях аз.
Почивай в мир и ярък да е пътя ти, баща! "
Фолк певицата Татяна претърпя същински смут, откакто загуби татко си в пловдивска болница. С прочувствен роман изпълнителката показа болката си и сложи въпроси за отношението към пациентите и техните близки в здравната система:
" Искам да изкрещя към цялата страна и към цялото общество. Нормално ли е, откакто татко ми умря, аз да би трябвало да го откарам в моргата? Починал е към 5:00 сутринта и разбирам в 11:30 часа, че е още в стаята си затрупан с един чершаф.
Нормално ли е човек да претърпява това в най-тежкия миг от живота си? В каква страна живеем? В какво общество сме се трансформирали?
Баща ми лежа в някогашната Окръжна болница, в този момент УМБАЛ " Пловдив ", в отделенията по ревматология и ортопедия. Не желая да описвам всички детайлности за престоя му там, нито всичко, което видях и претърпях...
Не желая и да осъждам никого. Защото знам, че нашият същински съдник е Господ. Той най-добре знае кой какви каузи прави и кой по какъв начин живее. Затова не желая да показвам отговорни и да упреквам.
Мога единствено да кажа, че видях отношение към татко ми, което ще помня цялостен живот. А краят… беше в действителност злокобен. Питам се единствено едно:
Защо хората, които са сложени на такива постове в лечебните заведения, са там? Каква е тяхната задача? Какво е тяхното предопределение – пред хората и пред Господ?
Болницата е място, където човек отива с вяра за помощ и лекуване. Място, където би трябвало да има човещина, грижа и съчувствие.
Днес не пиша това единствено като щерка, която тъгува за татко си, или да се жалвам. Пиша го като човек, който се пита докога ще одобряваме сходни неща за естествени.
И насочвам един откровен апел към всички българи, които живеят в България:
Пазете се. Грижете се за здравето си. Опитвайте се да живеете по-спокойно и по-здравословно. Защото човек отива в болничното заведение с вяра да откри избавление и лекуване.
Но след всичко, което претърпях и видях, в мен остана едно доста тежко чувство – че от време на време мястото, където търсим вяра, се трансформира в място, където тя угасва…
И когато загубиш татко си… болката е огромна… Но още по-страшно е, когато в най-тежкия миг осъзнаеш, че си останал самичък против една система, която е не запомнила какво значи човечност… Дано никой различен не претърпява това, което претърпях аз.
Почивай в мир и ярък да е пътя ти, баща! "
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ