Валери Симеонов: Ще продължи процеса на намиране на решения на основните проблеми в туризма в Европа
В качеството си на ръководител на Съвета на Европейски Съюз България ще продължи процеса на намиране на решения на главните проблеми в туризма в Европа. Това се показва в одобрение на вицепремиера Валери Симеонов за формалното разкриване на срещата на високо ниво на министрите на туризма на страните членки на Европейски Съюз "Туризъм и стопански напредък ".
Публикуваме приветствието без редакторска интервенция:
Уважаема госпожо ръководител на Народното събрание,
Уважаема госпожо министър на туризма, (домакин на събитието)
Уважаема еврокомисар Биенковска,
Уважаеми общоприет секретар Пололикашвили,
Уважаеми посетители и сътрудници,
Приветствам Ви с добре пристигнали в България за присъединяване в днешния конгрес, който се надявам да остане в историята на европейския туризъм с редица потребни начинания от София.
Вярвам, ще се убедите, че нашата страна има освен гостолюбив народ, богата история и впечатляваща природа, само че и капацитета да управлява вземането на значими решения за бъдещето и виталния стандарт на милиони европейски жители. През 2017 година по данни на Национален статистически институт страната ни бе посетена от близо 8,9 млн. задгранични туристи (без директно преминаващите), което е повече от популацията й и над 7 % растеж по отношение на рекордната досега 2016 година Само за илюстрация ще приведа образец, че по данни на националната статистика у нас към 31 декември 2016 година са живели малко над 7,1 млн. души.
В качеството си на ръководител на Съвета на Европейски Съюз, България ще продължи процеса на намиране на решения на главните проблеми в туризма в Европа.
Първият проблем е сигурността. Множеството терористични актове на територията на Европа и военните дейности в Близкия Изток оказват голямо въздействие върху туристическите потоци. От една страна имаме пренасочване на туристи от несигурните страни в Близкия Изток към Европа, само че от друга имаме сходни процеси и вътре в Стария Континент – градове и курорти, в които е имало терористични актове губят туристи за сметка на други. Подобряването на сигурността в Европа е съществена стъпка за стабилизиране на туризма, само че това изисква тясно взаимоотношение със бранш „ Сигурност “, изключително във връзка с цифровизация на туристическите системи и шерване на данни сред тях и системите за сигурност.
Вторият проблем е облекчаването на визовия режим за трети страни. Този въпрос е извънредно внимателен, защото още веднъж би трябвало да се търси баланс сред сигурност и икономическо развиване. Ние не можем да продължим да пренебрегваме растящата конкуренция на световния туристически пазар и засилващата се покупателна дарба на междинната и висока класа туристи от разрастващите се страни. Китай, Индия, Русия, Япония, Индонезия, избрани страни от Близкия Изток имат забележителен капацитет от платежоспособни туристи, искащи да посетят Стария континент. Тук ние прекомерно постоянно ги посрещаме с тежки визови режими, които демотивират туристите и оскъпяват пътуването.
Без подозрение, Европа би трябвало да преразгледа тежестта на визовите режими, само че това би трябвало да стане деликатно и без да компрометира сигурността на нашите жители.
В този ред на мисли, бих се радвал да видя и полемика по отношение на опциите на туристическата промишленост да сближат още повече Балканските държави-членки на Европейски Съюз с нашите съседи от Западните Балкани. Туризмът е промишленост, която сближава народите културно, механически, стопански, финансово и даже политически. А не са ли точно това най-важните аспекти за промени във всяка страна, която е поела по пътя за влизане в Европейския Съюз?
Третият проблем пред туристическата промишленост е основаването на нова и ръководството на остаряла туристическа инфраструктура. Това е по-скоро народен въпрос, само че решенията могат да бъдат заложени и разисквани на европейско равнище. Например, през последните години видяхме по какъв начин доста от европейските страни с високо равнище на държавен дълг трансформираха своята инфраструктура за културен туризъм, тъй че тя да генерира задоволително доходи за самоиздръжка и да работи на един по-скоро пазарен принцип.
Очаквам тези процеси да продължат и даже да се засилят, като обаче те не би трябвало да отидат в крайността на цялостна приватизация. В други страни пък тежките административни процедури и псевдо-защита на конкуренцията стартира да задушава новите бизнесмени, осигурявайки комфорт на одобрените играчи в бранша. Не е загадка, че Европа отстъпва във връзка с нововъведенията в туристическата промишленост и инфраструктура.
Четвъртият проблем пред туризма е намирането на баланс сред развиването на нискотарифните авиолинии и националните превозвачи. Бързият прогрес и завладяване на пазарен дял от първите способства за голям подтик на туризма, изключително на краткосрочните пътувания на релативно къси дистанции. Например, в България през последните години можем да се похвалим с двуцифрен растеж на културния и бизнес туризъм в огромните ни градове с нискотарифните превозвачи.
В същото време, нападателните пазарни тактики на нискотарифните авиолинии слагат тествания пред бизнес модела на националните превозвачи, които към момента са от незаменимо значение за туристически и бизнес пътувания към по-далечни страни и нормално за по-дълги интервали. Тук можем също по този начин да споменем и чартърните компании, чиито бизнес също е под напън. Намирането на баланс сред всички тези играчи и адаптиране на европейските регулаторни механизми към новите действителности на пазара е от извънредно значение за туристическата промишленост в Европа.
Като вицепремиер по икономическата политика и туризма, считам тези 4 казуса за незаобиколими пред прогресивното развиване на европейския туризъм в идващите десетилетия. Надявам се участниците в този конгрес и Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз да слагат акцент върху намирането на перспективни решения и отговори на тези въпроси. Вярвам, че България може да бъде генератор на хрумвания в тази тенденция, ползвайки богатия опит на европейските ни сътрудници с дългогодишна туристическа процедура.
Пожелавам триумф на форума и цялостна реализация на взаимните начинания.
Публикуваме приветствието без редакторска интервенция:
Уважаема госпожо ръководител на Народното събрание,
Уважаема госпожо министър на туризма, (домакин на събитието)
Уважаема еврокомисар Биенковска,
Уважаеми общоприет секретар Пололикашвили,
Уважаеми посетители и сътрудници,
Приветствам Ви с добре пристигнали в България за присъединяване в днешния конгрес, който се надявам да остане в историята на европейския туризъм с редица потребни начинания от София.
Вярвам, ще се убедите, че нашата страна има освен гостолюбив народ, богата история и впечатляваща природа, само че и капацитета да управлява вземането на значими решения за бъдещето и виталния стандарт на милиони европейски жители. През 2017 година по данни на Национален статистически институт страната ни бе посетена от близо 8,9 млн. задгранични туристи (без директно преминаващите), което е повече от популацията й и над 7 % растеж по отношение на рекордната досега 2016 година Само за илюстрация ще приведа образец, че по данни на националната статистика у нас към 31 декември 2016 година са живели малко над 7,1 млн. души.
В качеството си на ръководител на Съвета на Европейски Съюз, България ще продължи процеса на намиране на решения на главните проблеми в туризма в Европа.
Първият проблем е сигурността. Множеството терористични актове на територията на Европа и военните дейности в Близкия Изток оказват голямо въздействие върху туристическите потоци. От една страна имаме пренасочване на туристи от несигурните страни в Близкия Изток към Европа, само че от друга имаме сходни процеси и вътре в Стария Континент – градове и курорти, в които е имало терористични актове губят туристи за сметка на други. Подобряването на сигурността в Европа е съществена стъпка за стабилизиране на туризма, само че това изисква тясно взаимоотношение със бранш „ Сигурност “, изключително във връзка с цифровизация на туристическите системи и шерване на данни сред тях и системите за сигурност.
Вторият проблем е облекчаването на визовия режим за трети страни. Този въпрос е извънредно внимателен, защото още веднъж би трябвало да се търси баланс сред сигурност и икономическо развиване. Ние не можем да продължим да пренебрегваме растящата конкуренция на световния туристически пазар и засилващата се покупателна дарба на междинната и висока класа туристи от разрастващите се страни. Китай, Индия, Русия, Япония, Индонезия, избрани страни от Близкия Изток имат забележителен капацитет от платежоспособни туристи, искащи да посетят Стария континент. Тук ние прекомерно постоянно ги посрещаме с тежки визови режими, които демотивират туристите и оскъпяват пътуването.
Без подозрение, Европа би трябвало да преразгледа тежестта на визовите режими, само че това би трябвало да стане деликатно и без да компрометира сигурността на нашите жители.
В този ред на мисли, бих се радвал да видя и полемика по отношение на опциите на туристическата промишленост да сближат още повече Балканските държави-членки на Европейски Съюз с нашите съседи от Западните Балкани. Туризмът е промишленост, която сближава народите културно, механически, стопански, финансово и даже политически. А не са ли точно това най-важните аспекти за промени във всяка страна, която е поела по пътя за влизане в Европейския Съюз?
Третият проблем пред туристическата промишленост е основаването на нова и ръководството на остаряла туристическа инфраструктура. Това е по-скоро народен въпрос, само че решенията могат да бъдат заложени и разисквани на европейско равнище. Например, през последните години видяхме по какъв начин доста от европейските страни с високо равнище на държавен дълг трансформираха своята инфраструктура за културен туризъм, тъй че тя да генерира задоволително доходи за самоиздръжка и да работи на един по-скоро пазарен принцип.
Очаквам тези процеси да продължат и даже да се засилят, като обаче те не би трябвало да отидат в крайността на цялостна приватизация. В други страни пък тежките административни процедури и псевдо-защита на конкуренцията стартира да задушава новите бизнесмени, осигурявайки комфорт на одобрените играчи в бранша. Не е загадка, че Европа отстъпва във връзка с нововъведенията в туристическата промишленост и инфраструктура.
Четвъртият проблем пред туризма е намирането на баланс сред развиването на нискотарифните авиолинии и националните превозвачи. Бързият прогрес и завладяване на пазарен дял от първите способства за голям подтик на туризма, изключително на краткосрочните пътувания на релативно къси дистанции. Например, в България през последните години можем да се похвалим с двуцифрен растеж на културния и бизнес туризъм в огромните ни градове с нискотарифните превозвачи.
В същото време, нападателните пазарни тактики на нискотарифните авиолинии слагат тествания пред бизнес модела на националните превозвачи, които към момента са от незаменимо значение за туристически и бизнес пътувания към по-далечни страни и нормално за по-дълги интервали. Тук можем също по този начин да споменем и чартърните компании, чиито бизнес също е под напън. Намирането на баланс сред всички тези играчи и адаптиране на европейските регулаторни механизми към новите действителности на пазара е от извънредно значение за туристическата промишленост в Европа.
Като вицепремиер по икономическата политика и туризма, считам тези 4 казуса за незаобиколими пред прогресивното развиване на европейския туризъм в идващите десетилетия. Надявам се участниците в този конгрес и Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз да слагат акцент върху намирането на перспективни решения и отговори на тези въпроси. Вярвам, че България може да бъде генератор на хрумвания в тази тенденция, ползвайки богатия опит на европейските ни сътрудници с дългогодишна туристическа процедура.
Пожелавам триумф на форума и цялостна реализация на взаимните начинания.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ