Последният подарък за д-р Тони Филипов
В живота на всеки има най-малко един човек, който е повлиял доста съществено, само че който в действителност не познаваме. Такъв за мен беше Стойко Тонев – за читателите си.
Нямах достойнството да го познавам персонално, въпреки че общи познати имаме много. Но дръзвам да настоявам, че го познавах сносно – тъй като посредством поредицата " Из делниците на един вманиачен " прекарахме дълги години дружно. И си станахме на " ти " – като стотици хиляди други негови читатели.
Преди пандемията, обичаното ми занятие беше да отида в събота заран на пазар, да съумея да изпреваря повечкото ранобудни пенсионери, да купя каквото би трябвало (и малко каквото искам), а по-късно да седна в близката сладкарница и да почета " Делниците " и Reduta.bg като цяло. По през целия ден съм все вътре в новините, само че с " Делниците " постоянно успявах да ги погледна под друг ъгъл.
Майстор беше докторът – занаятчия на перото. Почти 20 години и слабите места в " Делниците " не знам дали са били даже 20. А това е извънредно мъчно за реализиране – поради материала, изключително през последните 10 години. Калпав беше, по-калпав става – старее, само че не пораства! Докторът обаче добре го рендосваше – никоя Байганьовска талпа не му се опъна! Огромно благосъстояние е това – споделям го като човек с задоволително опит в медиите.
Всъщност това е, с което доктор Филипов ще го запомня – че не пестеше! За всекиго по нещо и то по този начин, че и най-големите баровци да си знаят какви пробити канчета са и по-важното – ние да знаем! Защото не знаем – и като не знаем, все продънен го нацелваме, където да си сипем доверието.
Докторе, не се оправи пустата публицистика, до момента в който беше ти измежду нас. Остави това, ами дори не е тръгнала да се оправя. Поне това да беше, та да не ни е позор в този момент пред теб, като те изпращаме по Вечния път. Обаче ще би трябвало – да се срамим! Аз персонално се срамя, че още не съм съумял да направя задоволително да съградим медия, на която всеки да се доверява на 99%. Че в случай че са 100%, значи сакатлък е станал огромен. Надявам се обаче най-малко малко да съм съдействал хората да се сещат, че като прочетат/видят/чуят нещо, би трябвало да не ги мързи и да цъкнат на места из нета да ревизират по този начин ли е, не е ли, какъв брой е по този начин, пък какъв брой е другояче. Винаги и без значение кого четат/слушат/гледат! Надявам се, но не доста.
Обаче има една добра вест на изпроводняк, докторе. Като разбрах, че си решил да ни оставиш, рекох и пуснах една анкета – трябват ли ни медии въобще? Честичко си го задавам този въпрос, изключително като стане по този начин, че следващата Тиква се прави на колесница и си мисли, че ѝ се получава. А тиквите, знаеш докторе, доста хубава почва намират в България. Търкалят се наляво-надясно и са толкоз доста, че и свинете не могат да ги изядат! И все си мислят, че няма да им види човек семката - тикви, какво да ги правиш.
Но гледай ти, знамение – двама от трима викат на този мой въпрос, че има потребност от медии! Онемях - ревизирах IP-та, това-онова – бе не наподобява някой да се е засилил толкова да бърника по кабели и битове. А и защо - без кяр, сал за една гола популярност баш с тая тематика да се занимава. Явно ти, докторе, и дребното като теб задоволително сте създали. Дано ние, които оставаме след теб, не го опропастим.
Прощавай, Стойко Тонев. И почивай в мир - до нови срещи през някой небесен делник!
Поклонението пред паметта на Стойко Тонев (д-р Тони Филипов) ще е през днешния ден, 3 февруари, от 14:00 часа в храм " Света София "
Автор: Ивайло Ачев
Нямах достойнството да го познавам персонално, въпреки че общи познати имаме много. Но дръзвам да настоявам, че го познавах сносно – тъй като посредством поредицата " Из делниците на един вманиачен " прекарахме дълги години дружно. И си станахме на " ти " – като стотици хиляди други негови читатели.
Преди пандемията, обичаното ми занятие беше да отида в събота заран на пазар, да съумея да изпреваря повечкото ранобудни пенсионери, да купя каквото би трябвало (и малко каквото искам), а по-късно да седна в близката сладкарница и да почета " Делниците " и Reduta.bg като цяло. По през целия ден съм все вътре в новините, само че с " Делниците " постоянно успявах да ги погледна под друг ъгъл.
Майстор беше докторът – занаятчия на перото. Почти 20 години и слабите места в " Делниците " не знам дали са били даже 20. А това е извънредно мъчно за реализиране – поради материала, изключително през последните 10 години. Калпав беше, по-калпав става – старее, само че не пораства! Докторът обаче добре го рендосваше – никоя Байганьовска талпа не му се опъна! Огромно благосъстояние е това – споделям го като човек с задоволително опит в медиите.
Всъщност това е, с което доктор Филипов ще го запомня – че не пестеше! За всекиго по нещо и то по този начин, че и най-големите баровци да си знаят какви пробити канчета са и по-важното – ние да знаем! Защото не знаем – и като не знаем, все продънен го нацелваме, където да си сипем доверието.
Докторе, не се оправи пустата публицистика, до момента в който беше ти измежду нас. Остави това, ами дори не е тръгнала да се оправя. Поне това да беше, та да не ни е позор в този момент пред теб, като те изпращаме по Вечния път. Обаче ще би трябвало – да се срамим! Аз персонално се срамя, че още не съм съумял да направя задоволително да съградим медия, на която всеки да се доверява на 99%. Че в случай че са 100%, значи сакатлък е станал огромен. Надявам се обаче най-малко малко да съм съдействал хората да се сещат, че като прочетат/видят/чуят нещо, би трябвало да не ги мързи и да цъкнат на места из нета да ревизират по този начин ли е, не е ли, какъв брой е по този начин, пък какъв брой е другояче. Винаги и без значение кого четат/слушат/гледат! Надявам се, но не доста.
Обаче има една добра вест на изпроводняк, докторе. Като разбрах, че си решил да ни оставиш, рекох и пуснах една анкета – трябват ли ни медии въобще? Честичко си го задавам този въпрос, изключително като стане по този начин, че следващата Тиква се прави на колесница и си мисли, че ѝ се получава. А тиквите, знаеш докторе, доста хубава почва намират в България. Търкалят се наляво-надясно и са толкоз доста, че и свинете не могат да ги изядат! И все си мислят, че няма да им види човек семката - тикви, какво да ги правиш.
Но гледай ти, знамение – двама от трима викат на този мой въпрос, че има потребност от медии! Онемях - ревизирах IP-та, това-онова – бе не наподобява някой да се е засилил толкова да бърника по кабели и битове. А и защо - без кяр, сал за една гола популярност баш с тая тематика да се занимава. Явно ти, докторе, и дребното като теб задоволително сте създали. Дано ние, които оставаме след теб, не го опропастим.
Прощавай, Стойко Тонев. И почивай в мир - до нови срещи през някой небесен делник!
Поклонението пред паметта на Стойко Тонев (д-р Тони Филипов) ще е през днешния ден, 3 февруари, от 14:00 часа в храм " Света София "
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ