Време за четене: „Добре сме“ е разтърсващо красив роман за скръбта и любовта
В живота постоянно има моменти, в които светът отвън нас самите ни се коства толкоз комплициран и неконтролируем, че имаме потребността да избягаме от всичко и от всички… Но може ли човек да избяга от самия себе си?
Отговорът на този толкоз надълбоко човешки въпрос търси смайващо нежният разказ от американската писателка Нина Лакур .
Носител на влиятелната литературна премия „ Майкъл Л. Принц “, Goodreads Choice Awards номинация за „ Най-добър роман на годината за млади възрастни (Young Adult) “, книга на Publishers Weekly за 2018 – това са единствено няколко от множеството номинации и награди, които този смайващо нежен разказ за скръбта и непреходната мощ на другарството печели на писателката.
Майсторски написан, хубав и реален в страстите си , споделя трогателна история за непредвидена обич и за грохнал от тъгата дядо, който е подготвен на всичко за внучката си, единствено не и да ѝ каже истината.
„ Докато минаваш през живота, си мислиш, че се нуждаеш от доста неща…
Докато най-после просто заминаваш с телефон, портмоне и фотография на майка си. “
Марин не е говорила с никого от остарелия си живот, откогато е отпътувала на три хиляди благи надалеч от вкъщи. Сама в снежния Ню Йорк, който е толкоз друг от обляната в слънце Калифорния, Марин е решена да остави всичко, което познава, зад тила си . Да не споделя пред никого каква е истината за тези последни седмици след гибелта на дядо ѝ. Дори и пред най-хубавата си другарка Мейбъл.
Издателство Ciela
Сега, месеци по-късно в опразненото общежитие на университета по време на зимната почивка, Марин чака предишното ѝ да почука на вратата . Момичето, загнездило се в сърцето ѝ, което тя обезверено се пробва да преживее. Много думи са останали неизказани, доста благоприятни условия – неизползвани. Ще успее ли Марин на омекоти ръбовете на разрушеното си от болежка сърце? И да открие прошката, за която по този начин мощно жадува?
Нежен и съкровен като шепот, който трепти с ритъма на човешкото сърце, е т рогателен роман за любовта и копнежа, за загубата и спомените за обичаните ни хора, за които всеки пази загадка малка врата в душата си .
Събрал в себе си меланхолията на тъмен зимен следобяд и възприятието на невъзможност, такова, каквото единствено тийнейджърските сърца познават, е роман-емоция – хубав като най-хубавия спомен, печален и носталгичен като най-хубавата ария и изпълнен с вяра като най-смелата фантазия .
Издателство Ciela
Отговорът на този толкоз надълбоко човешки въпрос търси смайващо нежният разказ от американската писателка Нина Лакур .
Носител на влиятелната литературна премия „ Майкъл Л. Принц “, Goodreads Choice Awards номинация за „ Най-добър роман на годината за млади възрастни (Young Adult) “, книга на Publishers Weekly за 2018 – това са единствено няколко от множеството номинации и награди, които този смайващо нежен разказ за скръбта и непреходната мощ на другарството печели на писателката.
Майсторски написан, хубав и реален в страстите си , споделя трогателна история за непредвидена обич и за грохнал от тъгата дядо, който е подготвен на всичко за внучката си, единствено не и да ѝ каже истината.
„ Докато минаваш през живота, си мислиш, че се нуждаеш от доста неща…
Докато най-после просто заминаваш с телефон, портмоне и фотография на майка си. “
Марин не е говорила с никого от остарелия си живот, откогато е отпътувала на три хиляди благи надалеч от вкъщи. Сама в снежния Ню Йорк, който е толкоз друг от обляната в слънце Калифорния, Марин е решена да остави всичко, което познава, зад тила си . Да не споделя пред никого каква е истината за тези последни седмици след гибелта на дядо ѝ. Дори и пред най-хубавата си другарка Мейбъл.
Издателство Ciela Сега, месеци по-късно в опразненото общежитие на университета по време на зимната почивка, Марин чака предишното ѝ да почука на вратата . Момичето, загнездило се в сърцето ѝ, което тя обезверено се пробва да преживее. Много думи са останали неизказани, доста благоприятни условия – неизползвани. Ще успее ли Марин на омекоти ръбовете на разрушеното си от болежка сърце? И да открие прошката, за която по този начин мощно жадува?
Нежен и съкровен като шепот, който трепти с ритъма на човешкото сърце, е т рогателен роман за любовта и копнежа, за загубата и спомените за обичаните ни хора, за които всеки пази загадка малка врата в душата си .
Събрал в себе си меланхолията на тъмен зимен следобяд и възприятието на невъзможност, такова, каквото единствено тийнейджърските сърца познават, е роман-емоция – хубав като най-хубавия спомен, печален и носталгичен като най-хубавата ария и изпълнен с вяра като най-смелата фантазия .
Издателство Ciela Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ