Животът разделя хората, а не смъртта
В живота бързаме да се разграничим един от различен – по материално състояние, по публично състояние, по придобивки, по разсъдък, по ползи, по всичко.
Сякаш постоянно има какво да разделяме. Много по-лесно е да се обидим, да се нараним взаимно, вместо да замълчим и да пощадим другия.
Готови сме да се нахвърли един против различен. Не обичаме да ни се опонира. Не харесваме непознатото мнение. Не признаваме непознатия опит. Държим да сме прави.
В спор влизаме с експанзия и яд, а не с самообладание и предпочитание да чуем непознатата позиция.
Много по-лесно е да живеем в съгласие, само че избираме да сме постоянно контра и в съпротива.
Забравяме, че на оня свят нищо няма да вземем. Крайната точка е една и съща и с всеки идващ ден се приближаваме от ден на ден до нея.
Животът ни разделя доста по-често и доста по-категорично, в сравнение с гибелта.
