Котел - по стъпките на възрожденците
В живописната долина на р. Котлешница се е спотаил град Котел. В предишното е бил възрожденско книжовно и бунтовно средище, през днешния ден – важен културно-исторически град, принадлежащ към 100-те национални туристически обекта. Котел се намира в Източна България на 49 км североизточно от Сливен и на 37 км южно от Омуртаг. Той е на пътя на стратегически проход през Източна Стара планина, което доста е определило историята на града. Първото документално удостоверение за него е от 1486 година, където е упоменат с името Казан Пънаръ. Местното поверие споделя, че в Котел са се заселили жителите на с. Новачка, които търсели място надалеч от пътя и с положителни пасища. Те пуснали конете си напред, а не след дълго ги разкрили умерено да пасат край трите извора на Изворова поляна. Заселили се тук и нарекли града „ Котел ”, поради водата, която извирала от трите дупки в скалите и „ врела като в казан ”. Заживели щастливо хората, само че три моми, които ходили за вода на изворите, изчезнали. Хората зашушукали, че евентуално в скалните дълбини живее дракон, който отвлича момите. Решили да кръстят дупките на изворите Рускина дупка, Радкина и Йовкина дупка, което подействало като проклинание и към този момент от селото не изчезнала ни една мома. Днес на Изворова поляна се разгръща градският парк „ Изворите ”, измежду чиято уютна зеленина се разхождат котленци.
Град Котел е заселен при започване на турското иго най-вече от дервенджии (охранявали проходите в Балкана) и търговци на добитък. Това дало известна автономия на селището, която в комбиниране с комерсиалния прогрес и нравствен локален възторг трансформират през 18-19 в. Котел в център на българската просвета, на битката за църковна самостоятелност и национално избавление. В Котел и покрайнината му са родени и са живяли не дребна част от българските видни книжовници и революционери: Софроний Врачански, Гаврил Кръстевич, Неофит Бозвели, Петър Берон; Георги Сава Раковски, Георги Мамарчов, Захари Стоянов и доста други Неслучайно градът е именуван „ люлка на Възраждането ”, защото тук са творили доста учени и просветители, развивали са се българските занаяти и архитектура. След Освобождението през 1894 година огромен пожар унищожава съвсем целия град. Оцеляват единствено покрайнините, наречени Галата, които през днешния ден ни дават визия за възрожденския образ на града. В тази част са непокътнати над 110 къщи от Възраждането, с помощта на които Котел е архитектурно-исторически резерват. Котленските 
остарели къщи са от вида „ Камчийска къща ” на един и два етажа, строени от камък и дърво с превъзходни резби и големи стрехи.
Забележителностите в и към Котел са многочислени и си заслужава да се видят. Етнографският музей е поместен в Кьорпеевата къща, където е онагледен локалният обичай от 19 в. В Галатанското учебно заведение, което е архитектурен монумент, през днешния ден са изложени типични за района килими и тъкани, проследяващи развиването на килимарския поминък тук. Типични за котленските килими са строго подредените едри геометрични орнаменти, известни като “големите очила ” и “къдравите звезди ”. Благодарение на неповторима техника тъкачките сътворяват две разнообразни лицеви страни на тъканта с извънредно високо качество. През 1812 година тук е намерено първото в нашите земи светско елино-българско учебно заведение. Градът дава доста войводи, хайдути, революционери, опълченци, четници в четите на Хаджи Димитър, Панайот Хитов, Христо Ботев. В Котел Васил Левски основава революционен комитет. Тежки времена изживява градът при кърджалийските нападения. Индже прави опит да го нападне и ограби, само че жителите му издигат 3-метрова каменна стена и отблъскват разбойниците. Все отново Котел е горял през 1848 и 1863 година По време на Освободителната руско-турска война в покрайнините му се водят сражения. В самия град отсядат опълченските дружини, щабът на опълчението с ген. Столетов, както и Нарвският хусарски полк под командването на А. Пушкин, наследник на гениалния съветски стихотворец - А. С. Пушкин. След Освобождението, през 1894 година, Котел претърпява най-опустошителния в своята история пожар, когато по-голямата част от града остава под пепелищата. Оцелява единствено днешната махала Галата, даваща приблизителна визия за остарелия град. Характерен за града и региона е националният поминък килимарство, представящ Котел като най-стария център на художествената тъкан у нас, придобил международна популярност със самобитната си тъкаческа школа. Градът съхранява скъпи реликви от предишното - саркофаг с костите на Георги С. Раковски, сърцето на доктор Петър Берон, ръкописи на Левски, Раковски, Софроний Врачански. Богатата му история, възрожденската архитектура и прелестните покрайнини вършат от този гиздав балкански град мечтан обект за народен и интернационален туризъм.
Перущица - гнездо на герои
Музеят на котленските възрожденци се намира в центъра на града във внушителна постройка от камък, дърво и желязо. Музейната експозиция е разграничена в четити групи: Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери, където се пазят обстоятелства за живота и делото на повече от 200 национални герои от Котленско. Централно място в залата на революционерите е отделено на Георги Сава Раковски. Тленните му остатъци са положени в мраморен саркофаг, затрупан от бронзово знаме със заветните думи “Свобода или гибел ”. Положено е и копие на сабята му. 
Природонаучният музей се намира в края на парк „ Изворите ”. Той разкрива естественото благосъстояние на Източна Стара планина. Основоположник е локалният преподавател естественик Васил Георгиев, който в продължение на 60 години колекционира естествени мостри от региона. През 1951 година комисия на Българска академия на науките се среща с сбирките на котленския преподавател и взема решение да бъдат изложени в музей. Днес музеят съхранява към 30 000 мостри от живата и нежива природа на района, включени в сбирките: Безгръбначни фосили, Висши растения, Насекоми, Риби, Земноводни, Влечуги, Птици и Бозайници.
От национално значение в Котел е музикалното учебно заведение “Филип Кутев ”, което е единственото по рода си в Европа. Основано е през 1967 година и е първото приблизително учебно заведение за български фолклорни песни и инструментална музика. Тук освен българите, само че и чужденците имат опция да се срещнат с нашия фолклор и да почувстват българския дух и просвета. В Котленската планина има голям брой естествени забележителности – пещери (пещера ”Ледника ”, „ Приказна ”, пещерата на Раковски, в която се е укривал), странни скални формирания (Куминен камък), водопади. Тук се намира и резервата „ Орлица ”, който обгръща вековна гора от мизийски бук, скалите ”Орлица ”- гнездовище на скалния орел, изворите на р. Медвенска. В землището на с. Боринци се намира различен резерват – „ Керсенлика ”, който обгръща единствената естествена вековна гора от бяла ела в Източна Стара планина. В съседство с Котел са още няколко значими селища с културно-историческа стойност. Това са с. Жеравна, намиращо се на 14 км южно от Котел (архитектурен резерват), с. Медвен – на 12 км югоизточно (в него има 120 културни възрожденски паметника), с. Катунище (около 60 архитектурни паметника).
Магнетизмът на Котел и покрайнината му е осезаема, зарежда с сила и буди възприятие на горделивост. Любознателните гости могат да се насладят на културно-образователната си отмора в голям брой къщи за посетители, вили, хотели и достоверни механи.
Инфо: www.razhodka.com
