„Домакинята супершпионин“: Стела Римингтън – първата жена начело ...
В изказване се споделя, че тя е издъхнала „ заобиколена от своето обично семейство и кучета и уверено се е държала за живота, който обичаше, до последния си мирис “. Римингтън, която бе и писателка, е умряла на 90-годишна възраст.
Смята се, че тя е ентусиазъм за облика на М, изигран от Джуди Денч в филмите за Джеймс Бонд.
Настоящият общоприет шеф на MI5 сър Кен Маккалъм съобщи, че Римингтън „ проби дългогодишни бариери “ като първата жена на този пост. По думите му, нейното управление „ вкара нова епоха на неприкритост и бистрота по отношение на работата на MI5 за запазване на сигурността на страната – завещание, което продължава и през днешния ден “.
Тя бе назначена за общоприет шеф на MI5 през 1992 година, пое длъжността през идната година и остана на поста до пенсионирането си през 1996 година
„ Домакинята супершпионин “
Прякорът ѝ „ housewife superspy “ („ домакинята супершпионин “) идва от обстоятелството, че е първият началник на английска разследваща работа, чието име е оповестено обществено, и тъй като е съчетава живота на майка и стопанка с една от най-тайните и напрегнати специалности в страната.
Прякорът идва от медийния отзив през 1993 година, когато MI5 за пръв път публично посочва своя директор-генерал и даже позволява обществени фотоси. До този миг всички ръководители на службата са били анонимни. Контрастът сред облика на „ елементарна “ жена с деца и ролята на началник на контраразузнаването провокира сензация в английската преса, която бързо измисля това название.
Римингтън прави доста, с цел да извади службата от сенките и да изясни ролята ѝ на обществото, в това число посредством разсекретяване на исторически досиета в Националния списък.
Назначението ѝ – оповестено с малко двуредово известие без фотография – провокира сензация, освен тъй като е първата жена отпред на сходна работа.
През 1993 година MI5 разгласява листовка, която за първи път изнесе избрани обстоятелства в общественото пространство, а Римингтън театралничи паралелно до тогавашния вътрешен министър Майкъл Хауърд, с цел да я показа публично.
Въпреки запасите на някои представители на властта, тя получава позволение да изнесе влиятелната лекция „ Димбълби “ по BBC за ролята на службите за сигурност в демокрацията.
По време на нейния мандат MI5 се изправя пред закани от ИРА и Русия, а стартира да се появява и ислямисткият тероризъм.
През 1996 година тя е удостоена с купата „ дама “ в Новогодишния лист с оценки на кралицата.
Автобиография и романи
Пет години след пенсионирането си, макар недоволството на доста от някогашните ѝ сътрудници, тя разгласява автобиографията Open Secret. В нея разказва по какъв начин е съчетавала работата, която постоянно е изисквала прикритие, с развъждането на дребни деца.
В един случай бавачката ѝ се обажда, че по-малката ѝ щерка е в болница с гърчове, до момента в който Римингтън се готви за основна среща с евентуален дезертьор от непознато разузнаване. Тя първо отива в болничното заведение, само че съумява да се яви и на срещата – даже се постанова да заеме пари от беглеца, с цел да заплати такситата.
По-късно тя написа няколко романа, чието деяние се развива в света на разузнаването и контратероризма. След MI5 работи като самостоятелен шеф в компании като Marks & Spencer и BG Group.
Началото на кариерата ѝ
Родена като Стела Уайтхаус през 1935 година в Саут Норууд, южен Лондон, тя учи в Единбургския университет. През 1963 година се омъжва за дипломата Джон Римингтън. Две години по-късно двойката се реалокира в Индия поради дипломатическия му пост в Ню Делхи, където тя стартира 29-годишната си кариера в MI5.
Работи в разнообразни посоки, в това число контраразузнаване и битка с тероризма. По време на нейното управление службата поема водеща роля в битката против терора на ирландските републиканци.
Смята се, че тя е ентусиазъм за облика на М, изигран от Джуди Денч в филмите за Джеймс Бонд.
Настоящият общоприет шеф на MI5 сър Кен Маккалъм съобщи, че Римингтън „ проби дългогодишни бариери “ като първата жена на този пост. По думите му, нейното управление „ вкара нова епоха на неприкритост и бистрота по отношение на работата на MI5 за запазване на сигурността на страната – завещание, което продължава и през днешния ден “.
Тя бе назначена за общоприет шеф на MI5 през 1992 година, пое длъжността през идната година и остана на поста до пенсионирането си през 1996 година
„ Домакинята супершпионин “
Прякорът ѝ „ housewife superspy “ („ домакинята супершпионин “) идва от обстоятелството, че е първият началник на английска разследваща работа, чието име е оповестено обществено, и тъй като е съчетава живота на майка и стопанка с една от най-тайните и напрегнати специалности в страната.
Прякорът идва от медийния отзив през 1993 година, когато MI5 за пръв път публично посочва своя директор-генерал и даже позволява обществени фотоси. До този миг всички ръководители на службата са били анонимни. Контрастът сред облика на „ елементарна “ жена с деца и ролята на началник на контраразузнаването провокира сензация в английската преса, която бързо измисля това название.
Римингтън прави доста, с цел да извади службата от сенките и да изясни ролята ѝ на обществото, в това число посредством разсекретяване на исторически досиета в Националния списък.
Назначението ѝ – оповестено с малко двуредово известие без фотография – провокира сензация, освен тъй като е първата жена отпред на сходна работа.
През 1993 година MI5 разгласява листовка, която за първи път изнесе избрани обстоятелства в общественото пространство, а Римингтън театралничи паралелно до тогавашния вътрешен министър Майкъл Хауърд, с цел да я показа публично.
Въпреки запасите на някои представители на властта, тя получава позволение да изнесе влиятелната лекция „ Димбълби “ по BBC за ролята на службите за сигурност в демокрацията.
По време на нейния мандат MI5 се изправя пред закани от ИРА и Русия, а стартира да се появява и ислямисткият тероризъм.
През 1996 година тя е удостоена с купата „ дама “ в Новогодишния лист с оценки на кралицата.
Автобиография и романи
Пет години след пенсионирането си, макар недоволството на доста от някогашните ѝ сътрудници, тя разгласява автобиографията Open Secret. В нея разказва по какъв начин е съчетавала работата, която постоянно е изисквала прикритие, с развъждането на дребни деца.
В един случай бавачката ѝ се обажда, че по-малката ѝ щерка е в болница с гърчове, до момента в който Римингтън се готви за основна среща с евентуален дезертьор от непознато разузнаване. Тя първо отива в болничното заведение, само че съумява да се яви и на срещата – даже се постанова да заеме пари от беглеца, с цел да заплати такситата.
По-късно тя написа няколко романа, чието деяние се развива в света на разузнаването и контратероризма. След MI5 работи като самостоятелен шеф в компании като Marks & Spencer и BG Group.
Началото на кариерата ѝ
Родена като Стела Уайтхаус през 1935 година в Саут Норууд, южен Лондон, тя учи в Единбургския университет. През 1963 година се омъжва за дипломата Джон Римингтън. Две години по-късно двойката се реалокира в Индия поради дипломатическия му пост в Ню Делхи, където тя стартира 29-годишната си кариера в MI5.
Работи в разнообразни посоки, в това число контраразузнаване и битка с тероризма. По време на нейното управление службата поема водеща роля в битката против терора на ирландските републиканци.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ