Когато безразличието е в основа на политиката в Пловдив, нарушенията се превръщат в норма
В прочут ресторант на Пещерско шосе един елементарен обяд се трансформира в показателна картина за това по какъв начин действа градът под тепетата, или по-точно по какъв начин не действа. Пред заведението – дълга редица коли, паркирани след знак, който ясно не разрешава прекъсването. Пътното платно е стеснено, видимостта – понижена, а за пешеходците и водачите остава само да се приспособяват към непознатото улеснение.
Прочетете още
Появяват се два патрулни автомобила. Без сигнал, без скандал. Полицаите стартират да пишат фишове. И тогава се случва най-абсурдното – не в дейностите на контролните органи, а в реакцията на хората. Или по-точно – в неналичието на такава.
Над 10 автомобила, всички с водачи, обядващи вътре. Коментарите, подхвърляни сред хапките, звучат съвсем като житейска философия на нищожно нарушаване:
„ За един фиш няма да си скапвам обяда “, „ Да си пишат “, „ Ще го приспадна от бакшиша “. Хора, изглеждащи обикновено, с фамилии, от междинната класа – не нападателни, не маргинализирани, а точно тези, които би трябвало да са гръбнакът на публичното възприятие за ред.
Никой не излезе. Нито един.
И тук излиза наяве, че казусът не е единствено в нарушителите. Проблемът е в общинската политика, която позволява безразличието да стане систематична норма. Санкциите, налагани от полицията, явно не възпират. Фишовете се възприемат като разход, а не като последица. И тъкмо там стои знакът за паяците - тези, които действително променяха държанието на обядващите. Тогава реакцията беше мигновена, колите се местеха, а улицата оставаше проходима.
Новият-стар шеф на Оперативна програма „ Паркиране и репатриране “ Ненко Калакунов - обаче не мисли по този начин. Той не вади паяците в дъждовно време, не вади във влажно време – пазил чиновниците сякаш, или паяците си, или нарушителите. Но в действителност това бранене е тъпчене и то не на друго, а на реда под тепетата.
Пловдив има потребност от друг метод. Не от алегоричен надзор, а от действително прилагани ограничения. Общината и пътна полиция би трябвало да признаят очевидното: фишовете са изгубили възпиращия си резултат. Град с претрупан трафик, гъсто строителство и непрекъснато увеличаващ се авто парк не може да си разреши модел на „ глоба без последица “.
Сцената в ресторанта не е виц, а признак, който слага въпрос по-голям от паркирането: можем ли да чакаме социална отговорност там, където институционалната отговорност е половинчата? И в случай че разпоредбите важат единствено когато е неловко да бъдат нарушени – въобще имаме ли правила?
Отговорът, колкото и елементарен да наподобява, изисква воля: Пловдив има потребност от връщане на ефикасния надзор. Паяци са нужни – не като наказване, а като увещание, че градът е общ, а улицата не е частна привилегия.
Прочетете още
Появяват се два патрулни автомобила. Без сигнал, без скандал. Полицаите стартират да пишат фишове. И тогава се случва най-абсурдното – не в дейностите на контролните органи, а в реакцията на хората. Или по-точно – в неналичието на такава.
Над 10 автомобила, всички с водачи, обядващи вътре. Коментарите, подхвърляни сред хапките, звучат съвсем като житейска философия на нищожно нарушаване:
„ За един фиш няма да си скапвам обяда “, „ Да си пишат “, „ Ще го приспадна от бакшиша “. Хора, изглеждащи обикновено, с фамилии, от междинната класа – не нападателни, не маргинализирани, а точно тези, които би трябвало да са гръбнакът на публичното възприятие за ред.
Никой не излезе. Нито един.
И тук излиза наяве, че казусът не е единствено в нарушителите. Проблемът е в общинската политика, която позволява безразличието да стане систематична норма. Санкциите, налагани от полицията, явно не възпират. Фишовете се възприемат като разход, а не като последица. И тъкмо там стои знакът за паяците - тези, които действително променяха държанието на обядващите. Тогава реакцията беше мигновена, колите се местеха, а улицата оставаше проходима.
Новият-стар шеф на Оперативна програма „ Паркиране и репатриране “ Ненко Калакунов - обаче не мисли по този начин. Той не вади паяците в дъждовно време, не вади във влажно време – пазил чиновниците сякаш, или паяците си, или нарушителите. Но в действителност това бранене е тъпчене и то не на друго, а на реда под тепетата.
Пловдив има потребност от друг метод. Не от алегоричен надзор, а от действително прилагани ограничения. Общината и пътна полиция би трябвало да признаят очевидното: фишовете са изгубили възпиращия си резултат. Град с претрупан трафик, гъсто строителство и непрекъснато увеличаващ се авто парк не може да си разреши модел на „ глоба без последица “.
Сцената в ресторанта не е виц, а признак, който слага въпрос по-голям от паркирането: можем ли да чакаме социална отговорност там, където институционалната отговорност е половинчата? И в случай че разпоредбите важат единствено когато е неловко да бъдат нарушени – въобще имаме ли правила?
Отговорът, колкото и елементарен да наподобява, изисква воля: Пловдив има потребност от връщане на ефикасния надзор. Паяци са нужни – не като наказване, а като увещание, че градът е общ, а улицата не е частна привилегия.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ