Какво представлява дяволското злато и защо е толкова опасно?
В източната част на остров Ява, Индонезия, се намира вулканът Кава Иджен, който през последните години се трансформира в гореща туристическа дестинация. Причината е, че през нощта по тъмните му скатове се появяват неземни сини светлини. Тези призрачни бледи огньове се дължат на огромните количества серни отлагания на повърхността на вулкана. Когато високите температури от вътрешността на вулкана ги нагряват, те се разпалват в сини пламъци.
Но колкото и впечатляващи и загадъчни да са въпросните прояви, те крият един по-тъмен аспект на този вулкан, обвързван с хората, които добиват ресурсите му. Миньорите работят в рискови и рискови условия, с цел да се доберат до сярата или това, което назовават " дяволско злато ".
От епохи наред хората гледат на сярата като на значим естествен запас. Днес тя намира приложение в редица артикули и промишлености по целия свят. Използваме я в захарта, запалките и батериите, само че другите съединения на сярата са неразделна част и от химикалите за произвеждане на торове и медикаменти. Тя е също по този начин съществена съставна част на каучуковите произведения, фойерверките, барута тъй наречените Бизнесът е огромен. Добивът на сяра, спрямо другите евентуални работни места на острова, е сносно заплатен, което го прави привлекателна работа за хората. Но и доста рискова - освен че е физически сложна, постоянно изискваща изнурителни старания за рандеман, само че е и извънредно токсична за служащите.
Серният газ се извлича от вътрешността на вулкана посредством железни тръби, които го прокарват от вътрешността му. След като излезе на повърхността, газът се кондензира в течност и при охлаждането се втвърдява в жълти плочи, които по-късно се разчупват на ръка и се слагат в плетени кошници. Впоследствие тези кошници се слагат от двете страни на стълба и се придвижват назад по стената на кратера през раменете на миньора.
Кава Иджен е едно от последните места на Земята, където се добива сяра по този метод. Източник: Jerome LABOUYRIE / Shutterstock
Всеки, който е работил тежък физически труд, знае, че преместването на сходни товари още веднъж и още веднъж може да има съществени последствия за здравето, като в тази ситуация те нормално са по-тежки от самите миньори (около 68-90 кг). Уви, междинната дълготрайност на живота на тези хора рядко надвишава 50 години, а доста от тях имат контузии на гръбначния дирек и обезобразени гърбове.
Към всичко това можем да прибавим и обстоятелството, че въздухът в подножието на кратера е изпълнен с токсични изпарения от серен диоксид. В множеството случаи миньорите работят без подобаваща отбрана, тъй че вдишват въпросния газ, който изгаря белите им дробове и кара очите им непрекъснато да сълзят. В задоволително високи концентрации серният диоксид може да докара до дихателни проблеми и даже до изострен белодробен оток.
Миньорските общности на остров Ява са измежду последните на планетата. В множеството случаи сярата се извлича от нефт, природен газ и други изкопаеми запаси (където се получава под формата на сероводород). Стойността на промишлеността за произвеждане на сяра се прави оценка на към 13 милиарда щатски $ и се чака да нарасне през идващите години.
Добитата от рудниците сяра не е толкоз чиста, колкото рафинираната посредством горепосочените процеси, заради което и цената ѝ не е толкоз висока. Но макар тези проблеми промишлеността на остров Ява остава значима, само че подла опция за тези, които не могат да намерят работа другаде.
Източник: IFLScience
